Законопроект за изменение и допълнение на ЗЕВИ – регулаторни акценти и стратегически последици
Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). С него се цели завършване на транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413 – един от ключовите нормативни актове в рамките на Европейския зелен пакт и пакета Fit for 55.
Ситуацията е особено чувствителна за България, тъй като на 24 юли 2025 г. Европейската комисия стартира процедура за нарушение № 2025/0198 срещу страната заради закъсняло въвеждане на директивата. Приемането на измененията е не само въпрос на спазване на европейските изисквания, но и стратегически ход за запазване на достъпа до европейски механизми за подкрепа на зеления преход и избягване на санкции.
Законопроектът отразява новата, по-висока цел на ЕС за дела на възобновяемата енергия – минимум 42,5% в крайното потребление до 2030 г., като предвижда конкретни национални и секторни индикатори за електроенергия, топлоснабдяване, охлаждане, транспорт, индустрия и сгради. Актуализацията на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата е заложена като основен инструмент за прилагане на тези цели и проследяване на напредъка.
Важен акцент е въвеждането на механизми за улесняване на дългосрочните договори за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници (PPA), както и разширяването на ролята на КЕВР в разработването и контрола на подобни пазарни решения. Значително място заема и темата за биомасата – въвеждат се нови критерии за устойчивост, изискващи минимизиране на неблагоприятните ефекти върху биоразнообразието и климата, както и забрани за подпомагане на практики като изгарянето на дървесни трупи или несортирани отпадъци.
Съществена новост е създаването на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, в които административните срокове се съкращават, а общественото участие в планирането става задължителен елемент. В областта на транспорта и горивата се предвижда въвеждане на схема за задължения на доставчиците на горива, която ще включва и възможност за компенсиране чрез кредити за електроенергия от възобновяеми източници. Новите правила поставят изисквания за използването на биогорива от ново поколение, възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива, като се предвижда и гъвкав механизъм за временно освобождаване от задължения при пазарен недостиг.
Важна част от законопроекта засяга гаранциите за произход. Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) получава нови правомощия да разработва методика за изчисляване на остатъчния енергиен микс и да публикува ежегодно резултатите, като паралелно се интегрира към общоевропейска база данни за възобновяеми горива.
Законопроектът поставя и нови изисквания пред мрежовите оператори и КЕВР. Електропреносният и електроразпределителните оператори ще трябва да осигуряват данни в реално време за дела на възобновяемите източници и емисионния фактор на електроенергията. Вменява се и задължение за създаване на условия за участие на малки децентрализирани активи – като битови батерии, покривни фотоволтаици и електромобили – на пазарите на електроенергия. Понятието „битова батерия“ се въвежда за първи път в нормативната уредба, а дефиницията за „зарядна точка“ се актуализира.
От гледна точка на заинтересованите страни, предстоящите промени ще имат многопластов ефект според експертите в министерството. За инвеститорите се откриват нови възможности за сключване на дългосрочни договори за зелена енергия и участие в европейски съвместни проекти. За бизнеса и индустрията законопроектът предлага рамка за внедряване на ВЕИ и алтернативни горива с цел намаляване на въглеродния отпечатък. За гражданите и местните общности реформата носи нови възможности за участие в енергийния преход чрез енергийни общности, покривни инсталации и децентрализирани системи за съхранение. За мрежовите оператори и институциите обаче предстоят сериозни предизвикателства, свързани с модернизацията на мрежите, дигитализацията и управлението на гъвкавостта в реално време.
Пълният текст на законопроекта и мотивите към него са достъпни на Портала за обществени консултации: Обществена консултация по ЗИД на ЗЕВИ. Срокът за представяне на становища е 17.10.2025, а очакванията са за активен принос от страна на енергийните компании, инвеститорите, неправителствените организации, академичните среди и гражданското общество.
Предложеният ЗИД на ЗЕВИ ще бъде тест за административния и институционалния капацитет на страната да съчетае регулаторната стабилност с гъвкавостта на пазарите и социалната приемливост на трансформацията. В този смисъл общественото обсъждане е решаващ етап, който ще покаже доколко различните заинтересовани страни са готови да се включат активно в реализирането на реформите и доколко ще бъдат чути и отразени позициите им в окончателния текст на закона.