Представител на БТПП присъства на публичното събитието „Укрепване на модела на растеж на България: производителност, иновации и заетост“, организирано от Световната банка в Гранд Хотел София. Сред присъстващите имаше представители на различни организации, фирми, институции, както и регионалният директор по практиките за региона на Световната банка, заместник-министъра на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова и др.
Основната презентация представи ключови изводи от последния регулярен икономически доклад на ЕС – „Възходът на иновациите: разгръщане на потенциала за заетост и растеж в Централна и Източна Европа“, със специален акцент върху България.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Иновационната система на България е динамична в определени ниши, но продължава да се сблъсква със системни предизвикателства, фрагментирано управление и разминаване между успеха на технологичните центрове и по-широкото им въздействие върху икономиката.
София е основният център за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в България и един от водещите в Югоизточна Европа, с висок брой стартиращи компании и силни технологични фирми. Въпреки това общото ниво на иновации в България изостава спрямо Европейския съюз (ЕС) поради ниските разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – около 0,8% от БВП при средно 2,2% за ЕС, ограничената патентна активност и бавното навлизане на модерни технологии сред малките и средните предприятия (МСП).
Основното предизвикателство пред страната не е само създаването на нови технологии, а и адаптирането и разпространението на вече доказани технологии, управленски практики и цифрови инструменти в целия бизнес сектор.
Бизнесът финансира по-голямата част от НИРД в България – около 70%, което е един от най-високите дялове в ЕС. Въпреки това общият обем на инвестициите остава нисък, което ограничава повишаването на производителността. Проблемът се задълбочава от недостига на квалифицирани кадри, слабите механизми за комерсиализация на научните резултати, ограничения достъп до финансиране за компании във фаза на растеж и недостатъчното съответствие между образователната система и нуждите на пазара на труда.
Финансовите пазари остават слабо развити. Инвестициите чрез рисков капитал са около 0,05% от БВП, значително под средното ниво за ЕС. В същото време банките насочват основно средства към кредити за домакинствата и държавни ценни книжа, като избягват по-рискови инвестиции в нематериални активи и научноизследователска дейност.
По отношение на човешкия капитал, България е изправена пред демографски спад и трайни несъответствия между уменията на работната сила и потребностите на икономиката. Макар нетната миграция през последните години да е положителна, което показва първи признаци на стабилизация, тя не е достатъчна, за да компенсира застаряването на населението и недостига на работна сила.
Делът на хората с висше образование е нараснал до 41%, но качеството остава под средните стандарти на ЕС. Завършилите специалности в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) представляват едва около 19% от всички дипломирани студенти, а професионалното образование и обучение не е достатъчно съобразено с нуждите на пазара на труда.
Публичната научноизследователска система страда от недостатъчно финансиране и слаба интеграция с индустрията. Политиките в областта на науката, технологиите и иновациите са фрагментирани и са насочени повече към изграждане на инфраструктура, отколкото към развитие на реални способности и компетентности.
Иновационната дейност е силно концентрирана в София, което води до значителни регионални различия и ограничен капацитет за усвояване на иновации в останалите части на страната.
Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква по-дълбоки реформи във финансовия сектор, образованието, научните изследвания и управлението на иновациите, както и по-добра връзка между науката, бизнеса и публичните институции.
Линк към докладите:
Europe and Central Asia Regional Economic Report Bulgaria Profile