Здравната осигуровка не трябва да се вдига – първа причина и решение: разтоварване на болниците
Автор: Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика
Болничната система в България е екстензивна – страната разполага с най-много болници и с много легла в ЕС на човек от населението и голям дял от ресурса на НЗОК се насочва към болниците. Всеки може да разкаже случай как е бил приеман в болница сутринта и „изписван“ след 3 дни без да е стоял там повече от час.
Това може и трябва да се промени, за да има по-голяма ефективност на парите за здраве.
През последните 30 години по света броят на хирургичните процедури, извършвани в същия ден, значително нараства. Напредъкът в медицинските технологии — по-специално разпространението на по-малко инвазивни хирургични интервенции — и по-добрите анестетици правят това възможно. Тези иновации подобряват безопасността на пациентите и резултатите за здравето.
Освен това, чрез съкращаване на продължителността на лечението, амбулаторната хирургия спестява важни ресурси, без да се отразява неблагоприятно на качеството на грижите.
Операциите на катаракта са добър пример за операции с голям обем, които понастоящем се извършват предимно в рамките на един ден в много страни от ОИСР. Те се използват за международни сравнения при оценка на ефективността на здравната система.
Амбулаторната хирургия съставлява 90% или повече от всички операции на катаракта в около три четвърти от страните от ОИСР. В няколко страни почти всички операции на катаракта се извършват като дневни случаи в амбулатории; обаче процентът е относително нисък в Литва и Мексико, където по-малко от 65 % от операциите се извършват като амбулаторни случаи. Амбулаторната хирургия е най-слабо разпространена в България, където съставлява по-малко от 45 % от операциите.
Данните на НЦОЗА[1] потвърждават, че и у нас постепенно се разширява обхватът на еднодневните хоспитализации. През 2024 година те достигат 25% от всички хоспитализации само за една година.
Има ли възможност този процес да се разшири допълнително и да освободи болниците от поддържането на много легла, да намали техните разходи и тежестта върху самите пациенти?
Категорично да.
Нужно е преразглеждане на клиничните пътеки и преместване на онези процедури, които могат да се извършват в амбулаторни условия. В своя алтернативен бюджет ИПИ предлага изваждане на една трета от клиничните пътеки в извънболничната помощ. Ефектът ще бъде по-устойчива система, по-малко фиктивен обем, повече реални резултати и по-добра грижа за пациентите.
И няма да има необходимост за вдигане на здравната вноска.