Автор: Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика
На пръв поглед управленската програма на правителството дава много сериозни заявки за реформи в здравеопазването. Използвани са правилните думи, за да можем да кажем, че ако тази програма бъде изпълнена, в края на мандата на правителството здравната ни система ще е от друго измерение. Остава да видим колко от обещаното ще бъде свършено.
Програмата в част „Здравеопазване“ предвижда много мерки, подредени в няколко приоритета, най-важните сред които:
- Повишаване на ефективността на разходите и намаляване на доплащанията;
- Подобряване на контрола;
- Оптимизация на болничната мрежа;
- Въвеждане на диагностично свързани групи;
- Подобряване на достъпа до здравеопазване;
- Поправка на системата на ТЕЛК;
- Приоритет за детското здравеопазване;
- Реформа на спешната помощ и помощта по въздуха и др.
Всичко това в комбинация с плановете на министерството на здравеопазването за административна реформа (закриване на структури, преместване на други и съкращаване на персонал), които се обсъждат през последните дни, показва много силен реформаторски устрем. Дори и изпълнение на част от заявените мерки би било обнадеждаващо на фона на дълги години липса на движение.
Ще обърнем внимание на няколко важни аспекта на отделните приоритети в програмата, които имат нужда от повече внимание и задълбочаване:
- Програмата говори за оптимизация на мрежата от лечебни заведения, но не споменава какво ще се случи с големия брой болници, ще има ли закриване, приватизация или консолидация на част от тях. Без ясен отговор на този въпрос всички мерки в тази посока ще бъдат ялови. Големият брой болници сам по себе си не е толкова значим проблем, колкото качеството на услугите, които те предоставят и възможностите, които имат, за да осигуряват адекватно болнично лечение за своите пациенти –персонал, оборудване, високоспециализирани услуги и прочее. Част от лечебните заведения за болнична помощ са обективно силно затруднени да функционират нормално. Натискът към все по-вече хоспитализации не е пряко адресиран в програмата.
- Смяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи като метод за плащане на болниците е много важно начинание. Досега то не е намирало достатъчно подкрепа сред болниците и техните управители, както и сред други заинтересовани страни. В програмата се говори за пилотно въвеждане на тази мярка до края на 2027 г. без особена конкретика – кой ще участва, как ще се мерят резултатите, как ще се премине към пълно въвеждане и прочее – но се надяваме изпълнителната власт да има готовност и да е осигурила както техническа, така и аналитична основа за успешното въвеждане на ДСГ.
- Намаляването на доплащанията присъства само декларативно в програмата. Основният лост за намаляването им е „централизирано договаряне на лекарства, медицински изделия и апаратура“, но се пропуска факта, че основният източник на доплащания в България са разходи от джоба на пациентите за лекарства и медицински изделия, свободно търгувани в аптеките, както и доплащанията в болниците и лечебните заведения за прегледи и процедури. Без промяна в лекарствената политика този проблем ще бъде само частично решен.
- Не на последно място – проблемът с липсата на медицински кадри, свързан пряко с нивата на възнаграждения на медицинските специалисти е предвидено да се реши чрез ограничаване на разликата между лекар специализант и лекар специалист в рамките на 30%, както и чрез обвързване на заплащането на труда с качеството. Остава отворен обаче въпросът за ниските минимални възнаграждения на медицинските сестри и лекарите специализанти и разпределянето на средствата за допълнително материално стимулиране между различните видове медицински специалисти.
С други думи – добра основа и голяма амбиция предвижда текстът на управленската програма в частта за здравеопазване, но дано само не остане на ниво добри намерения.