Балансът на правата в патентните спорове: AIPPI прие резолюция за обезщетенията на ответниците

Българската търговско-промишлена палата и Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI Bulgaria), ръководени от желанието да подпомогнат фирмите да защитят бизнеса си от нелоялна конкуренция, както и активно да се възползват от предимствата на системата за закрила на интелектуална собственост, представят в поредица от публикации четири важни резолюции, приети на Световния конгрес в Йокохама през 2025 г. Тези резолюции са важна стъпка за подобряване на цялостната рамка на закрила на интелектуалната собственост, за осигуряване на правна сигурност и хармонизирани процедурни гаранции. В първите три статии бяха разгледани  резолюция относно „Задължителното лицензиране“, резолюция относно „Изчерпване на правата върху търговска марка“ и резолюция относно „Изкуствения интелект и авторското право“.  Настоящата, четвърта статия е посветена на резолюция относно „Обезщетенията на ответниците“ (Q296).

---------------------------------------------------------------------------

На Световния конгрес в Йокохама Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) прие резолюция /Q296-RES-P-2025/, насочена към обезщетяването на вреди, претърпени от ответната страна в патентни спорове.

Резолюцията разглежда ситуации, при които временни мерки или други процесуални действия – например предварителни забрани – впоследствие се окажат неоснователни и причинят икономически вреди на ответника. Организацията подчертава необходимостта от справедлив баланс между ефективната защита на патентните права и предотвратяването на неоправдани загуби за засегнатите лица.

Според приетите принципи следва да се предвиди възможност заявителят на временни мерки да носи отговорност за вредите, когато те се окажат неправомерно наложени, както и да се използват гаранции или обезпечения за покриване на потенциални загуби.

Резолюцията насърчава хармонизирането на международната политика чрез ясни критерии за:

• определяне на подлежащите на обезщетяване вреди;
• използване на финансови гаранции или обезпечения;
• компенсиране на пропуснати ползи и направени разходи;
• осигуряване на пропорционалност между защитата на правата и риска от злоупотреби.

Приетите принципи са насочени към укрепване на процесуалната справедливост и предвидимостта в патентните спорове, като същевременно ограничават риска от злоупотреба с временни мерки като средство за пазарен натиск.

Българската правна уредба осигурява ясен баланс между необходимостта от бърза защита на правата и защитата срещу злоупотреба с временни мерки. Съгласно разпоредбите на българското законодателство съдът може да изиска от молителя предоставяне на гаранция като условие за допускане на предварителна забрана, която служи за обезщетяване на ответника, ако впоследствие се установи, че мярката е била неоснователна. При отменена забрана или отхвърляне на иска засегнатата страна разполага с право да претендира обезщетение за претърпени вреди, включително чрез използване на внесената гаранция и по реда на общата деликтна отговорност.

Тази уредба съответства на европейските стандарти за ефективна правна защита и гарантира предвидимост и справедливост в производствата, като едновременно насърчава добросъвестното упражняване на права и предотвратява налагането на необосновани ограничения върху стопанската дейност.

Резолюцията на AIPPI е част от по-широките усилия на асоциацията за уеднаквяване на международните стандарти в областта на интелектуалната собственост и за постигане на баланс между интересите на правоносителите и бизнеса.

Линк към резолюция относно „Обезщетенията на ответниците“ на англ. ез.