Икономистите на БАН: Държавата да се ангажира за развитие на добива и преработването на критични и стратегически суровини

Минните компании разполагат с необходимия капацитет и проявяват интерес към добива на критични и стратегически суровини, но без държавата да се ангажира с ускоряване и облекчаване на сложните разрешителни и концесионни процедури те не са склонни да инвестират в този сектор. Разработването на нови находища изисква значителни финансови ресурси, а процесът до реален добив  може да надхвърли 13 години.

Това заяви доц. Дочка Велкова от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките при представянето на проучването на мнението на експертите в рамките на Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“.

Сред основните  предизвикателства пред добива и преработката на суровини са негативните обществени нагласи и е необходима активна и целенасочена работа с общественото мнение още на етап търсене и проучване, каза доц. Велкова.

От значение също са: изготвяне на Национална стратегия за КСС, създаване на Национална геоложка служба, актуализация на законодателството в областта на подземните богатства и концесиите, укрепване на административния капацитет и подготовка на висококвалифицирани кадри, както и активното търсене и проучване на нови находища.

Националната програма се изпълнява от 14 институции, като координатор е Българската академия на науките, от чиято страна участват 8 института. Участието на Института за икономически изследвания е свързано с оценка на социално-икономическото въздействие на дейностите по добива на КСС и тяхното приложение в българската икономика.

------------

Общо 70 на сто от българите признават, че не знаят какво са критични и стратегически суровини. Това показва национално представително проучване, проведено от Института по философия и социология при Българската академия на науките (БАН), Института за изследване на населението и човека при БАН, Института за икономически изследвания при БАН. Проучването беше представено от директора на Института по философия и социология проф. Емилия Ченгелова. Анкетирани са 2000 души през декември 2025 г.

Ако се стигне до добив на критична суровина в даден регион, 44 на сто от анкетираните биха се доверили на мнението на учени и експерти, 35 на сто – на становището на еколозите, и 19,5 на сто – на мнението на местните власти. Само една десета от хората биха се доверили на мнението на миннодобивните фирми, отбеляза проф. Ченгелова.