Становище на БТПП по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

БТПП изпрати до председателя на Комисията за икономическа политика и туризъм становище относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

На базата на експертно проучване на предвидените изменения и допълнения, Българската търговско-промишлена палата изразява следното становище:

1. Със законопроекта се въвежда неясното понятие „значителна пазарна сила", което се дефинира с помощта на терминологията на ЗЗК по отношение на „господстващо положение", без да се формулират конкретните критерии за разграничаване на „значителна пазарна сила" от „господстващо положение". Тези критерии следва да бъдат разработени допълнително от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което означава, че КЗК ще съсредоточи едновременно правомощия да създава правилата и да ги прилага. Последиците от това биха били неограничени права за администрацията и опасност от недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за независим контрол.

2. От законопроекта като цяло става ясно, че регулацията е насочена към точно определени пазарни участници: купувачи на „стоки, предназначени за продажба", които получават "периодични доставки на стоки", като целта на предлаганата уредба е да бъдат защитени техните „доставчици". Извън регулацията остават напр. отношенията по предоставяне на услуги, не се държи сметка също така за това, че е възможно „значителна пазарна сила" или „господстващо положение" да има доставчикът, а не купувачът, или и двамата, и т.н. Т.е. в закон, който се прилага за всички сектори на икономиката, по дискриминационен начин се въвежда уредба, отнасяща се само за конкретен сектор - търговията със стоки. Ето защо тази уредба следва да отпадне или да не се прилага избирателно, а обобщаващо.

3.  Законопроектът грубо се намесва в основните принципи на гражданското право във връзка с договорната свобода при „периодична доставка на стоки", като:

а) задължава купувачите да използват писмени договори (във вид на типови договори или общи условия), независимо от това дали страните желаят това или не;

б) задължава определени купувачи да представят на КЗК за оценка типовите договори/общи условия;

в) задължава тези купувачи  след това да прилагат тези договори/общи условия, независимо от това дали има съгласие и на двете страни по тях и без да се държи сметка, че доставчикът от своя страна може да настоява да се работи по негови обши условия;

г)  задължава страните по такива договори да "съгласуват" всякакви изменения, което означава директна намеса в търговските им отношения не само на принципно ниво, но и на ниво преговорен процес.

Подобна регулация противоречи на всички пазарни принципи.

4.   Създава се задължение за предприятията (купувачите на стоки) с общ годишен оборот над 50 млн. лева за предходната година да представят на КЗК за оценка свои „типови договори/или общи условия за периодична доставка на стоки". На първо място, подходът е стъпка назад в уредбата на конкурентното право, тъй като подобно индивидуално одобряване на споразумения бе познато в европейското конкурентно право до 2003/2004г., когато с реформата в областта на антитръста акцентът бе поставен върху общите насоки и задълженията на пазарните участници сами да съобразяват пазарното си поведение с конкурентните правила. Що се отнася до критерия, който вносителите на законопроекта предлагат (общ годишен оборот над 50 млн. лева за предходната година), изглежда той да е случайно посочен, без каквато и да е икономическа обосновка, а освен това няма отношение нито към това дали предприятието е със значителна пазарна сила или господстващо положение, нито отчита дали потенциално договорите/общите условия на такова предприятие са от естество да увредят конкуренцията на пазара. За пълнота БТПП посочва, че критериите с използване на конкретни цифрови изражения и стойности са отдавна изоставени в европейската доктрина след въвеждането на „more economic approach" в конкурентното право.

БТПП настоява да се вземат предвид направените предложения при разглеждане на законопроекта.