Няма ясни правила, по които правителството определя минималната работна заплата


Има ли правителството ясен механизъм, по който определя минималната работна заплата?

"Ако започнем спора, който съществуваме между работодатели и синдикати по отношение на минималната работна заплата, генезисът се крие в начина, по който се определя тя от правителството в годините назад", заяви главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров в студиото на "България сутрин", Bulgaria ON AIR..

По думите му спорът идва от това, че липсват ясни правила, на база на които правителството определя минималната работна заплата.

"Има международна Конвенция 131, която разписва механизъм, по който това трябва да се случи. Държавата вече няколко години абдикира от своите задължения и не възприема подобен механизъм", уточни главният секретар на БТПП.

Тодоров коментира и връзката между увеличението на работната заплата и производителността, както и че притеснението в бизнеса е много сериозно. Той добави, че има много предприятия, които са затворили, и такива, които работят, но не търсят перспектива, а инвеститор, който да ги купи.

"Това е минималният гарантиран доход. Първо обаче тази минимална работна заплата не касае всички - получават я обикновено служители, които са с ниско образование или без такова. Има много сектори, в които въпросът за минималната работна заплата изобщо не стои", подчерта събеседникът.

Той посочи два критерия, според които се прилага минималната работна заплата. Единият от тях е образованието, а другият - регионът. Регионът обикновено е такъв, където има ограничена икономическата активност, изтъкна главният секретар на БТПП.

"Едно драстично повишаване там, такова каквото е предложението, би се отразило негативно върху възможността на някои фирми да оцелеят. Не бива да забравяме и тежестта, която работодателите поеха, тъй като голяма част от тях се възползваха от мярката 60/40", заяви Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Събеседникът обясни, че именно тя компенсира възнаграждението и осигурява запазване на работни позиции, при които дейността е преустановена.

"Работодателят може да кандидатства за такава подкрепа, получава я от държавата. Той се задължава през този период да изплати 100% възнаграждение", каза още главният секретар на БТПП.

А за отпуснатите 50 лв. от държавата на бизнеса на всеки мегаватчас, Тодоров уточни, че са извънредна и временна мярка.

"Има натрупани проблеми. Една от причините за ситуацията сега с драстичния скок е липсата на реформи в енергетиката", категоричен е той.

"Бизнесът трябва да бъде подкрепен. Това е мярката, която е пряка подкрепа заради тази драстична промяна в цените. Всички други мерки, които бяха изброени от правителство, са с по-дългосрочен характер", обясни главният секретар на БТПП.