БТПП подкрепи предложения размер на линията на бедност за страната от 443 евро, считано от 1 януари 2027 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество на заседанието си вчера разгледа:

• Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на линията на бедност за страната от 1 януари 2027 г., внесен от министъра на труда и социалната политика. 

• Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-97, внесен от Свилен Трифонов и група народни представители.

• Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-114, внесен от Галя Василева и група народни представители.
..................................................................................................................................................................................................

БТПП подкрепи предложеното увеличаване на размера на линията на бедност за 2027 г. на 443 евро (увеличение с 13,4% или с 52,37 евро спрямо 2026 г., когато стойността е била 390,63 евро).

Размерът е изчислен изцяло в съответствие с действащото законодателство и Регламент 2019/1700 на ЕП и на Съвета. Линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-STLC)” представлява 60 на сто от медианния общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. Това  изключва субективните административни решения и гарантира обективност и европейска съпоставимост. Палатата подкрепя използването на методологията EUSILC, която измерва относителното разпределение на дохода.

БТПП оценява положително факта, че повишеният размер ще подобри формулирането и мониторинга на социалните политики. Той ще разшири обхвата и ще актуализира размерите на помощите по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето, оказвайки благоприятно въздействие върху най-уязвимите групи.

Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекс на труда, № 52-654-01-97  предвижда разрешителният режим за наемане на лица под 18 години (чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда) да бъде заменен с режим на предварително уведомяване до съответната дирекция „Инспекция по труда“. БТПП е представила детайлно писмени становища, с което не подкрепя предложените изменения и допълнения, свързани с режима на наемане на работа на непълнолетни лица.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов оцени високо добрите намерения, свързани с намаляване на административната тежест и регулации за бизнеса, като подчерта, че БТПП също приветства подобни инициативи.

В случая с искането на промяна в този законопроект,  става дума за специфична група лица на пазара на труда, за която важат специални закони и за която ние сме длъжни да спазваме международните спогодби на МОТ, а  изискването за минимална възраст за приемане на работа от 16 години е в изискване на международни актове в областта на трудовото право.

Палатата отбелязва, че при контрола на спазване на международните трудови стандарти, действащият сега режим на работа на непълнолетни лица, никога не е бил предмет на критика от МОТ. Процедурата за искане за разрешение от работодател за наемане на непълнолетен следва да се спазва и да бъде обект на контрол.

Сроковете за произнасяне след предоставяне на пакетът с необходими документи е 7- дневен. Ако режимът е уведомителен, може да се окаже, след неизвестно какъв период  ,че има нередности в процедурата и неизрядни документи и би следвало да се наложи санкция на съответния работодател.  

В този случай  ще следват глоби за работодателя и обвяване на трудовия договор за недействителен, което ще породи много повече административни тежести за работодателя и служителя. Капацитетът за извършване на проверки след уведомителен режим от страна на Агенция по заетостта , предвид нейната натовареност и намален състав, ще е силно ограничена за всички случаи на място и вероятността от възникване на трудови злополуки или изпълнение на тежък или нерегламентиран труд от непълнолетни ще се окаже  далеч по-голямата вреда от изчакване на 7-дневен срок.

При инцидент работодателят няма да може да се позове на предварителен държавен контрол и разрешение. Цялата отговорност за тълкуването, дали условията са били безопасни ще падне върху работодателя и ще липсва реалната защита.

При провеждане на такъв уведомителен режим  се усложнява работата на контролните органи на терен, защото едно разрешение за работа може да бъде получено изцяло електронно, за разлика от една проверка на място след уведомителен режим.

БТПП приветства и е за прилагане на:

• Възможността всички документи основно да се подават и обработват електронно
• Би подкрепила оптимизиране и намаляване на сроковете, още повече, че според проверка на МТСП подобни разрешителни в масовия случай се издават в 3-дневен срок.
• Да  не се променя и утежнява излишно работещата нормативна база в областта на наемането на непълнолетни на работа

В заключение БТПП акцентира и на това, че проблемът с наемането на непълнолетни кадри не е от най-належащите за решаване, особено с цел подобряване на пазара на труда.  Тази заетост на непълнолетни лица е основно в летните месеци , т.е. е сезонна, като следва да се отбележи и нарастващия  брой на младите хора , които нито учат, нито работят.   Около 124 000 млади българи на възраст между 15 и 29 години попадат в категорията на хората, които нито учат, нито работят. Това представлява 13,8% от младежкото население в страната и този процент е над средното ниво за Европейския съюз, което възлиза на 11%. България се нарежда сред страните с най-висок дял на незаети и не обучаващи се младежи.

Уведомителният режим не премахва изискването работодателят да изготви оценката на риска, измерванията на работната среда и родителските съгласия – той просто променя момента на тяхното предоставяне. Когато инспекцията дойде на последващ контрол, натискът върху администрацията на фирмата да доказва ретроспективно, че всичко е било изрядно от първата минута на договора, създава  не само много по-голям стрес и документална тежест, отколкото предварителното съгласуване, но  и може да бъде източник на корупционни практики.

Законопроектът за допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-114  предвижда продължаване на срочно трудовото правоотношение и създаване на нова ал. З в чл. 325 от Кодекса на труда, съгласно което, когато работник или служител по срочен договор ползва отпуск по чл. 163, 164 и 1646 кТ, прекратяването на трудовото правоотношение на основанията по чл. 325, ал. 1, т. З, 4 и 5 да настъпва от деня, следващ изтичането на съответния отпуск. БТПП не подкрепя законопроекта и счита, че предложената промяна създава съществени правни и практически проблеми и нарушава основния принцип при срочните трудови правоотношения — предвидимостта на срока и основанието за съществуване на трудовия договор.

Съгласно действащата уредба срочният трудов договор се сключва именно с оглед на предварително определен и обективно установим срок или събитие. Кодексът на труда изрично предвижда възможност за сключване на договор за определен срок, до завършване на определена работа. При така предложената редакция настъпването на предвиденото в договора обстоятелство вече няма да води до прекратяване на правоотношението, ако работникът е в отпуск по чл. 163, 164 или 1646 кТ. На практика това означава, че договореният срок или обективното събитие, с което страните са свързали прекратяването, престават да бъдат определящи за момента на прекратяване. По този начин се въвежда възможност срокът на срочния трудов договор да бъде едностранно удължен по силата на обстоятелство, което не е било част от първоначално договореното между страните. Това променя правната характеристика на срочното трудово правоотношение и създава несигурност както за работодателя, така и за организацията на трудовия процес.