БЪЛГАРИЯ 2030 Кръгова и нисковъглеродна икономика

Кръгова и нисковъглеродна икономика

• 4.1 Преход към кръгова икономика

Основната цел на подприоритета е намаляването на ресурсната интензивност на икономиката на страната и увеличаване ефективността на използваните материали.

Ще бъдат предприети действия за повишаване производителността на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл и нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката, ще бъде стимулирано удължаване на живота на самия продукт, намаляване на отпадъците и контролиране на необходимостта от добив на нови ресурси.

Мерките ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията за въвеждането на безотпадни технологии, редуциране на количествата отпадъци, генерирани в процеса на производство, развитието на индустриална симбиоза. Ще се насърчава внедряване на бизнес модели, които позволяват взаимодействие между продукти и услуги по цялата верига на доставки,  както и стратегии за проектиране, повторна употреба и рециклиране, осигуряващи по-продължително използване на продуктите. Специален фокус ще бъде поставен върху НИРД и иновациите, свързани с кръговата икономика и подкрепа за разработване и въвеждане на зелени бизнес модели.

Индикатори

наименование

източник

текуща
стойност

целева
стойност

средна стойност в ЕС

Дял на кръговото (вторичното) използване на материалите в икономиката, %

Мониторинг на кръговата икономика, ЕК

4,3%

11,7%

11,7%

Индекс за екологични иновации

Европейски екоиновационен индекс, European Eco-Innovation Scorboard, ЕК, Обсерватория за иновации

50

83

100

Производителност на ресурсите, евро /кг[1]

Евростат

0,322

0,64

2,075

Генерирани отпадъци, на единица БВП, кг/1000 евро

Евростат

418

205

65

Рециклиране на отпадъци от опаковки, %

Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци, %

Евростат

НСИ/Евростат

66

2017
 

65

2017

70

2030

35

2030

80

2017

46

2016

Брой патенти, свързани с рециклиране на вторични суровини, бр.

(JRC): Analysis of the online database PATSTAT which is the statistical database of the European Patent Office

0

15

355,62

Области на въздействие

• 4.1.а Осигуряване на устойчиви модели на производство и потребление, намаляване на материалната интензивност на предприятията и предотвратяване образуването на отпадъци

Мерките ще бъдат насочени към устойчиво използване на суровини и материали, намаляване на количеството използвани суровини и материали при производството, стимулиране използването на алтернативни суровини и повишаване използването на рециклируеми материали.

Специален фокус на интервенциите ще бъде подобряване на базата от знания относно кръговата икономика, мониторинга на отпадъците и потоците от материали, както и въвеждането на нови форми на взаимодействие между производители и потребители в подкрепа на кръговата икономика.

Мерките ще бъдат насочени към подкрепа за предприятията за ефективно използване на ресурсите и преодоляване на техните затруднения при прилагането на изискванията, свързани с класификацията на персонала, събирането и третирането на отпадъците.

Ще се стимулира използването на цифрови технологии за проследяване, контролиране, анализиране и оптимизиране на доставките, производството и събиране на данни за използването на продукта.

Специален фокус ще бъде поставен върху НИРД и иновациите, свързани с кръговата икономика, като се предвиждат  интервенции, които ще бъдат ориентирани към подпомагане на предприятията за въвеждането на нисковъглеродни и безотпадни технологии, редуциране на количествата отпадъци от производството и развитие на индустриална симбиоза. Ще бъдат предприети действия за повишаване на нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката, както и насърчаване ефективното използване на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл.

Съотносими  Цели за устойчиво  развитие на ООН

Цел № 8 Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички.

• Подцел 8.4 До 2030 г. да се подобрява постепенно глобалната ресурсна ефективност при потреблението и производството и да се насърчи отделянето на икономическия растеж от влошаването в околната среда, в съответствие с 10-годишната рамка на програмите за устойчиво потребление и производство, като развитите страни са водещи.

Цел № 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“

• Подцел 11.6 „До 2030 г. да се намали вредното въздействие върху околната среда от градовете, вкл. като се обърне специално внимание на качеството на атмосферния въздух и управлението на отпадъците.“ 

Цел № 12 “Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство“

• Подцел 12.5 До 2030 значително намаляване на образуването на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, рециклиране и повторна употреба.
• Подцел 12.8 До 2030 г. да се осигури всички хора да разполагат със съответната информация и осведоменост по отношение на устойчивото развитие и начините на живот в хармония с  природата.

Оценка  на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски  фонд за регионално развитие, ББР, Хоризонт Европа

Европейски структурни и инвестиционни фондове, програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, държавен бюджет

• 4.1.б. Подобряване на управлението на отпадъците, включително рециклирането и вторичната употреба

Политиката за устойчиво управление на отпадъците ще бъде насочена към превръщане на отпадъците в ресурс и прилагане на йерархия за управление на отпадъците.

Усилията ще бъдат насочени към стимулиране ефективното използване на отпадъците като ресурси в предприятията, чрез повишаване на информираността за ползите от кръговата икономика и насърчаване прилагането на незамърсяващи технологии и внедряването на нови зелени бизнес модели.

Мерките ще бъдат насочени към подкрепа за въвеждане на технологии за рециклиране и оползотворяване и прилагане на режима на разширената отговорност на производителя. Ще се приложат регулаторни мерки и икономически инструменти за насърчаване на употребата и развитие на пазара на рециклирани суровини и материали.

Мерките ще са насочени към улесняване на достъпа, комуникацията, обмена на бази данни за продукти и производства, както и към насърчаване отговорността на производителя за преход към информиран зелен избор на стоки, развиване на партньорства за споделяне на данни, добри практики и технологии.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел 12  Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство.

• Подцел 12.5 „До 2030 г. значително да се намали образуването на отпадъци посредством предотвратяване, рециклиране и повторно използване.

Цел 11 Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене.

• Подцел 11.6 До 2030 г. да се намали вредното въздействие върху околната среда от градовете, вкл. като се обърне специално внимание на качеството на атмосферния въздух и управлението на отпадъците.

Оценка  на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски структурни и инвестиционни фондове, държавен бюджет

• 4.1.в Екологични иновации

Мерките целят насърчаване внедряването на екоиновации в предприятията, с които се увеличава ефективността във всички фази на производството и се създават конкурентни предимства, като се опазва околната среда и се оптимизира потреблението на ресурси.

Предприятията ще бъдат подкрепени в разработването както на нови, така и на подобрени решения за намаляване отрицателните ефекти върху околната среда и за по-отговорно и пестеливо използване на ресурсите. Ще бъдат подкрепени иновативни промени на процеси и продукти за постигане на съответствие с нарастващите екологични и социални стандарти и регулаторни изисквания.

Общата цел е да се стимулират модели на по-устойчиво производство и потребление. Специален фокус на интервенциите ще бъде разработването на продукти и услуги, които улесняват прехода към нисковъглеродна, ресурсно-ефективна и кръгова икономика.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 8 Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички.

• Подцел 8.4 До 2030 г. да се подобрява постепенно глобалната ресурсна ефективност при потреблението и производството и да се насърчи отделянето на икономическия растеж от влошаването в околната среда, в съответствие с 10-годишната рамка на програмите за устойчиво потребление и производство, като развитите страни са водещи.

Цел №9 Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите.

Цел 12 Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство

• Подцел 12.5 До 2030 значително намаляване на образуването на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, рециклиране и повторна употреба.

Оценка  на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски структурни и инвестиционни фондове, държавен бюджет

• 4.2 Преход към нисковъглеродна икономика

Усилията ще бъдат насочени към устойчиво управление и използване на природните ресурси, позволяващо задоволяване на нуждите на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост. Ще продължат и усилията за намаляване на енергийната интензивност на икономиката чрез изпълнението на мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията и насърчаване нарастването на дела на енергията от възобновяеми източници.

Процесът на преминаване към енергетика с ниски нива на вредни емисии изисква повишаване на енергийната ефективност, увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление, подобряване на енергийното управление.

Индикатори за изпълнение

наименование

източник

текуща
стойност

целева
стойност

средна стойност в ЕС

Дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г

Евростат

20,528%

27.09%

17,977%

Емисии на парникови газове на глава от населението, т CO2 екв./чов.

Европейска агенция по околна среда

8,67

7,90

8,46

Интензивност на емисиите на парникови газове, Mт CO2 екв./БВП (PPS)

Европейска агенция по околна среда

0,586

0,330

0,281

Интензивност на емисиите на парникови газове в консумацията на енергия (тон CO2 еквиваленти на ПГ, за единица консумирана енергия)

Европейска агенция по околна среда

99,2

90

84,9

Първично потребление на енергия

НСИ

18 450 ktoe

17 466 ktoe

Крайно потребление на енергия

НСИ

9 749.5 ktoe

10 318 ktoe

Дял на въглищата в брутното производство на електрическата енергия, %

Евростат

39.86%

33%

20,2%

Области на въздействие

• 4.2.а Енергийна ефективност

Мерките ще са насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията  и домакинствата и насърчаване използването на електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници. Ще се осигури подкрепа за интегриран подход за прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори. Ще се стимулира устойчивото използване на суровини и материали, намаляването на количеството използвани суровини и материали при производството, използването на алтернативни суровини, внедряване на иновационни производствени материали и повишаване използването на рециклируеми материали.

Ще се осигури подкрепа на мерки за ефективно използване на енергоносителите в предприятията от всички икономически сектори. Ще се насърчава прилагането на иновативни технологии, съчетаване на мерки за енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

Оптимизацията на потреблението е важен елемент от подобряване на енергийната ефективност и в тази връзка ще се насърчава прилагането на системни услуги от операторите на преносни и разпределителни мрежи за управление на енергопотреблението. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944 относно вътрешния пазар на електрическа енергия и с оглед на бъдещата пълна либерализация на електроенергийния пазар, България ще полага усилия за насърчаване участието на крайните клиенти в оптимизиране на потреблението чрез агрегиране, както и за разрешаване на участието на крайните клиенти на всички пазари на електрическа енергия, наред с производителите (включително на тези, които предлагат оптимизиране на потреблението чрез агрегиране).

Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд в предприятията и жилищния и нежилищен сграден фонд. Приоритет ще има съчетаване на енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници.

Цел на подприоритета е постигане на енергийни спестявания в крайното потребление и в дейностите по производство, пренос и разпределение на енергия, както и подобряване на енергийните характеристики на сградите.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 7 Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички.

• Подцел 7.2 Да се увеличи съществено делът на възобновяема енергия в глобалния енергиен микс до 2030 г.
• Подцел 7.3 Да се удвои глобалният процент на подобрение на енергийната ефективност до 2030 г. Цел 12 Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство

Цел 12 Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство

Оценка на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

 Предстои уточняване

Европейски структурни и инвестиционни фондове, държавен бюджет

• 4.2.б Нисковъглеродни технологии

Мерките ще са насочени за постигане на цел от 27,09% дял на енергията от възобновяеми енергоизточници в брутното крайно потребление до 2030 г. Това ще бъде постигнато с разработване и прилагане на адекватна нормативна и регулаторна рамка и с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници (ВИ), крайните потребители, в частност битовите, ще получат възможност да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират, или продават енергия от ВИ.

В сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на използването на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации, на иновативни технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия и оползотворяване на отпадна топлина и студ.

В сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение и възобновяема електрическа енергия, доставяна за пътния и железопътния транспорт. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигане на целите на диверсификация и декорбонизация. Усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическа мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване внедряването на съвременни технологии в железопътния сектор.

Мерките са насочени към стимулиране преминаването към технологии, проектиране и бизнес модели или услуги, които пестят ресурси, прилагат затворени цикли, или осъществяват симбиоза, така че отпадъкът от едно предприятие да се превърне в суровина за друго.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 7 Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички.

• Подцел 7.2 Да се увеличи съществено делът на възобновяема енергия в глобалния енергиен микс до 2030 г.

Оценка на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски структурни и инвестиционни фондове, държавен бюджет

• 4.2.в Декарбонизация на регионите

Целта на областта на въздействие е постигането на неутрална по отношение на климата икономика без да бъдат допуснати понижаване на конкурентоспособността и загуба на заетост, изтичане на въглерод, задълбочаване на регионалните дисбаланси, енергийна бедност и демографските проблеми.

Мерките ще бъдат насочени към разработване на специфични политики за осъществяване на преход към неутрална по отношение на климата икономика. Политиката за декарбонизация поставя редица предизвикателства в социално-икономическо отношение, включително риск от загуба на благосъстояние и заетост и изискват целенасочени мерки. За изпълнение на мярката основен инструмент за справяне с предизвикателствата ще бъде Механизмът за справедлив преход, ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Ще бъдат предприети действия за разработване на специфични за всяка административна област планове, съобразени със социалните, икономическите и екологични предизвикателства. Регионалните териториални планове ще идентифицират нуждите и ще предлагат решения за необходимата икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на плановете предвижда активно участие на местни, регионални и национални заинтересовани страни в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 7 Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички.

• Подцел 7.2 Да се увеличи съществено делът на възобновяема енергия в глобалния енергиен микс до 2030 г.

Оценка на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски структурни и инвестиционни фондове, държавен бюджет

• 4.2.г Газова мрежа

В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, политиката на България за развитие на газовата инфраструктура е пряко обвързана с позиционирането на страната, като един от основните газоразпределителни центрове в Югоизточна и Централна Европа. За пазарната интеграция до 2030 г. ще бъдат предприети действия за:

• Изграждане на междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB), междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS), участие в изграждането на терминал за LNG до Александруполис, в проекта за изграждане на транспортен коридор през териториите на Р Словакия, Р Унгария, Р Румъния, Р България; Планиране и изграждане на необходимата инфраструктура за газов разпределителен център „Балкан“;
• Разширение на инфраструктурата за съхранение на природен газ чрез разширение капацитета на ПГХ „Чирен“, както и търсене на възможности за изграждане на ново газово хранилище; Рехабилитация, модернизация и разширение на националната газопреносна мрежа, включително до нови региони;
• Ускорено разширение на газоразпределителните мрежи и насърчаване на газификацията на домакинствата и на малкия и среден бизнес;
• Осигуряване на необходимите количества природен газ за задоволяване на потреблението в страната и за търговия в региона;
• Развитие на търговията с природен газ на пазарен принцип за свободно договаряне.

Реализацията на тези проекти ще даде възможност за гарантиране сигурността на доставките на природен газ за страната и региона, като същевременно ще създадат реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, както и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България. Разширението на газопреносната инфраструктура ще създаде и възможност по-голям брой общини на територията на България и крайни клиенти да получат достъп до природен газ, което от своя страна ще създаде условия за подобряване качеството на въздуха, качеството на живот и повишаване на енергийната ефективност.

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 7 Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички.

Оценка на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски фондове, , частни инвестиции, МФИ

• 4.2.д Електро енергийна инфраструктура и енергийна сигурност

Политиката на страната е насочена към постигане на конкурентен енергиен пазар и пълната му либерализация и интеграцията му в регионалния и общоевропейския пазар. Ще бъдат изпълнявани мерки за ефективното използване на местните енергийни ресурси, както и за повишаването на междусистемната свързаност. Предвижда се изграждането на 2 000 MW нова ядрена мощност, която, заедно с експлоатацията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, ще допринесе за енергийната сигурност на страната и региона.

Ще се анализира необходимостта от въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции, като се отчетат обстоятелствата и перспективите за работа на топлоелектрическите централи, използващи въглища, включително и напредъка по реализиране намерението за изграждане на нови 2 000 MW ядрени мощности. Въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ може да се окаже от изключително значение не само за покриване на максималните товари в системата, а и за осигуряване на базовото потребление. Въвеждането в експлоатация на мощности за производството на електрическа енергия от природен газ, използващи газови турбини с висока маневреност, осигурява допълнителни възможности за балансиране на ЕЕС. Тези възможности са от особено значение при нарастващ дял на мощностите от ВИ и на ядрените базови мощности.

Предвижда се да бъдат въведени мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия. Ще бъдат осъществени мерки за подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи и за повишаването на мрежовата информационна сигурност на енергийната система на страната. Реализирането на такива мерки ще доведе до по-пълното използване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, благодарение на нейното по-лесно интегриране в електроенергийната система. За постигането на целта от най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност ще бъдат реализирани проекти от общ интерес и допълнителни инициативи За реализиране целите за повишаване на междусистемната свързаност и развитие на конкурентен електроенергиен пазар, и интегрирането му към общия европейски енергиен пазар, ще бъдат реализирани изграждането на нов въздушен междусистемен електропровод между Република България и Република Гърция; междусистемна електрическа линия между Република България и Румъния, включваща изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Добруджа” и п/ст „Бургас"; изграждането на нов двоен междусистемен електропровод 400 kV между Република България и Република Сърбия; хидро-помпено акумулиращ проект в България – Яденица. Ще бъдат реализирани съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X).

Съотносими Цели за устойчиво развитие на ООН

Цел № 7 Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички.

Оценка на необходим финансов ресурс

Източници на финансиране

Предстои уточняване

Европейски фондове, , частни инвестиции. МФИ