Малки общини край големи икономически центрове отбелязват ръст на населението
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Демографската тема все по-често застава в центъра на икономическия дебат, и обяснимо – бързото намаляване на населението и особено на хората в трудоспособна възраст представлява значителна пречка пред разширяването на потенциала на българската икономика в дългосрочен план. Публикуването на данните за населението в пандемичната 2020 г. ни дава повод да обърнем внимание на динамиката на населението на общинско ниво. В никакъв случай не може да се каже, че отделните региони в страната се променят с един и същи темп – докато в цели райони, особено на север, населението намалява бързо, малки общини в близост до големи икономически центрове увеличават жителите си с относително бързи темпове.
|Интерактивна версия на картата|
Номиналните стойности на населението на общините през 2020 г. не крият особени изненади. Най-много жители – 1,31 милиона според националния статистически институт, или малко под 1/5 от цялото население на страната – са концентрирани в столицата. Много малка е разликата между Пловдив (342 048 души) и Варна (341 516), други 205 хиляди души живеят в Бургас, а както сме отбелязвали и преди единствено преброяването на населението може да определи кой е вторият по големина град. През 2020 г. общините с над 100 хиляди души население са 9, а с над 50 хиляди – 24. В групата на „малките общини“ с под 6 хиляди души население (които съответно не отговарят на изискването на ЗАТУРБ за минимален брой население за създаване на община и не биха могли да бъдат създадени днес) вече влизат 74 общини, а с тези с под 1000 души са две – Бойница и Трекляно.
|Интерактивна версия на картата|
Динамиката на населението на общинско ниво разкрива някои интересни тенденции. Тук се спираме на петгодишния период от 2016 до 2020 г. Очаквано, предвид подчертано негативните демографски тенденции в страната като цяло, в 214 от общините населението намалява, а в цели 110 от тях спадът надвишава 5% за петгодишния период. На общинската карта има няколко видими струпвания на общини с най-рязко свиване на населението – целият Северозапад, повечето общини около река Дунав, Кюстендилско, западната част на Родопите. Това е следствие на паралелно протичащи процеси – от една страна това са частите на страната с най-нисък естествен прираст и застаряващо население, а от друга слабите им икономически показатели, ниски инвестиции и висока безработица обуславят подчертано негативни миграционни процеси.
При 51 общини обаче има ръст на населението, а при 6 от тях той е с над 10%. Най-видимият клъстър на общини с голям ръст през последните пет години е край Кърджали, където влияние оказва както по-добрият естествен прираст, така и миграционните процеси. По-интересно е формирането на кръгове от по-малки общини със значителен ръст на населението около няколко от водещите икономически центрове – най-ясно изразено около столицата, но и около Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас. Същевременно при самите центрове се наблюдава умерен спад на населението с между 0,5% и 2% в рамките на петгодишния период.
Привлекателността на тези по-малки общини е резултат от комбинацията на няколко фактора. Рязкото повишаване на цените на жилищата в големите градове (и особено в столицата) и пренаселването им през последните две десетилетия правят околните общини много по-привлекателни. Своята роля играе и развитието на преработващата промишленост в перифериите на икономическите центрове, което създава нови и относително добре платени работни места в малките общини. Трябва да се има предвид и подобрението на инфраструктурата, което улеснява ежедневната трудова миграция – много е вероятно новото население на малките общини да намира работа в икономическия център. Накрая, повишаването на доходите на много от работещите води до търсене на по-големи жилища и къщи и поставяне на спокойствието на малкия град или село пред хаоса и шума на големия град сред приоритетите.
Преброяването на населението, което беше отложено за есента на 2021 г. заради пандемията със сигурност също ще доведе до значителни изменения на регионалната карта на населението. Предишното преброяване беше последвано от корекции надолу в много общини и няма причина да очакваме че следващото ще има други последствия. Интересни ще са и данните за ежедневната трудова миграция, които ще позволят да оценим новата роля на малките периферни общини.
