Цветан Симеонов: Дигитализацията и екологизацията са основните перспективи пред компаниите, за да бъдат те конкурентоспособни

Г-н Симеонов, 34-тото редовно Общо събрание на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Ви преизбра за председател на УС. Кое в отчета на изпълнението на програмата Ви в предишния мандат определяте като сериозен успех?

 

Всяка една дейност и услуга, която сме предоставили и е помогнала за подобряване на бизнеса през изминалите години, ме прави горд. Ние в БТПП непрекъснато се опитваме да усъвършенстваме услугите, за да даваме възможности на предприемачите и потенциалните инвеститори да получат предварително информация за променящата се законодателна рамка у нас, за състоянието на макроикономическата картина, за условията на бизнес средата.

Традиционната за търговските палати дейност се измерва с хиляди издадени документи, със стотици консултации и обучения и решени спорове, без нито един лев разход за държавния бюджет. За изминалия 5-годишен период в работата на БТПП се открояват направления, постигнали важен напредък и развитие. Изготвили сме над 330 становища в защита на интересите на членовете на Палатата. Непрекъснато разширяваме нашите уведомления до компаниите във връзка с изменения на закони, обучения и семинари, възможности за международни участия както чрез ежедневния бюлетин „Инфобизнес“, така и чрез социалните мрежи. Това е постижение и на младите хора, които постъпиха на работа в Палатата. Изготвихме над 68 анкетни проучвания, и то по ключови теми за фирмите.

 

Установихме нови партньорства с международни организации и компании. Като успех мога да посоча и това, че влязохме в Международната палата Пътят на коприната, която ни дава добри позиции за контакти и сътрудничество. Включихме се и ще продължим да участваме в проекти, които дават възможности на бизнеса да излезе на световния пазар, да подобри своите производствени процеси и конкурентни позиции. Нови 36 браншови организации са се присъединили към БТПП и това не може да не ни радва.

 

В приетите от форума Насоки за дейността до 2023 г. е записано, че ще работите за стабилно развитие на българската икономика. Кои са конкретните стъпки, които ще предприемете, за да дадете своя принос в това отношение?

 

Усилията ни са насочени в създаването на по-благоприятна среда за българското предприемачество, за неговото устойчиво и независимо развитие, за повишаване конкурентоспособността на произведените и предоставяни от родните компании стоки и услуги, за регулиране на миграцията и подобряване условията за внос на дефицитна в страната работна сила.

БТПП ще продължи да полага усилия за стимулиране на инвестиционната дейност и увеличаване на чуждестранните инвестиции в България. Няма да спрем и да настояваме за сериозни мерки в об­ласт­та на масовата дигитализация на дейности и услуги (т.нар. електронно правителство).

В хода на Общото събрание на БТПП са очертани и бариерите, които спират развитието на инвестиционния климат у нас.

 

Кои от тях са най-трудните за преодоляване и как се случва така, че при ниски данъци за бизнеса интересът на външните инвеститори не е толкова голям, колкото ни се иска?

 

Един от основните проблеми, който спира чуждестранните инвеститори, е непрекъснато променящото се законодателство. Това създава несигурна рамка и среда за вложения и, съчетано с недостиг на работна ръка, бюрократична тежест и колебания в цените на енергията, изгражда основните бариери.

 

Знаем, че недостигът на кадри може да бъде преодолян с подобряване на условията за „внос“ на работна сила и включването в т.нар. NEETs група, а бюрократичната тежест – с въвеждането на електронно правителство и скъсване на връзката между бизнеса и администрацията. Все още се забавя въпросът за актуализиране и привеждане в съответствие с най-добрите международни практики на условията за получаване на гражданство на основата на направени инвестиции в България.

 

Кои са другите опорни точки, които ще следвате в новия Ви мандат?

 

Дигитализация и екологизация на икономиката. Това са основните перспективи пред компаниите, за да бъдат те конкурентоспособни на световния пазар. Днес първото е на дневен ред, а второто, от своя страна - прави компаниите устойчиви.

 

Горди сме, че успешно участваме в проекти, фокусирани върху новите тенденции – кръгова икономика, дигитализация, зелени работни места с цел запознаване и адаптиране на бизнеса.

 

Благодарение на тези инициативи фирмите не само получават ресурс или услуги, които ефективно да приложат, но и гласност за своите иновативни продукти, и възможност за имплементиране на новите технологии в процесите на предприятието.

 

От много години говорите за това, че държавата трябва да облекчава бизнеса в ежедневните му дейности и да се намали бюрократичната тежест. Доста закони се промениха именно с тази цел, какво още обаче е много важно да се случи?

 

Както споменах, електронното правителство все още не е факт. То е ключов момент за развитието на икономика на страната и подобряване на бизнес условията. Когато имаме такова и компаниите знаят, че ще получават необходимата за тях услуга в кратък срок и без допълнителни пречки, тогава и чуждестранните инвеститори ще погледнат по друг начин на страната ни. Ако искаме да увеличим инвестициите в българската икономика, това трябва да се случи час по-скоро. Известна ни е съпротивата от средния ешелон на администрацията, която не иска да го приеме, но освен стъпките дотук в борбата с корупцията, ако не се направи електронното правителство, противодействието няма да има своя ефект.

 

Още нещо, което трябва да направи правителството, е да разгледа други нетарифни пречки, които се изправят пред чуждестранните инвеститори. Информирани сме за системни трудности при бързото откриване на банкови сметки, особено за чуждестранни граждани. За неща, които другаде се случват за минути и по електронен път, българските банки по едни или други причини са усложнили процедурите си.

 

Вицепремиерът Томислав Дончев наскоро каза, че е нужен нов икономически модел за страната, който да не разчита на икономика на ишлемето. Как разчитате този призив?

 

Напълно съм съгласен. Няма лоша поръчка или бизнес, щом на предприемача му излиза сметката да предложи продукт, стока или услуга и някой е готов да плати цена, която да е достатъчна за развитие на дейността на фирмата. България не произвежда неща с висока добавена стойност, ние разчитаме основно на преработка и ишлеме, а именно производството на завършен краен продукт носи най-добър резултат.

 

Евентуалното позициониране на завод на Volkswagen например може да доведе до значителни промени в нашата индустрия, защото производството на завършения продукт е съпътствано от изпълнението на отделните компоненти и по този начин малките и средните предприятия ще могат да се възползват.

 

Има ли готов работещ модел, който може да предложите, за да бъдат фирмите по-успешни, а хората по-сигурни за бъдещето си?

 

Днес компаниите и хората трябва да стават все по-гъвкави и приспособими, за да отговарят на непрекъснато променящата се среда. С навлизане на новите технологии ще се създадат предпоставки да изчезнат много работни места, но и да се въведат нови такива. Затова е необходимо служителите да се квалифицират и преквалифицират, за да могат да отговорят на новите тенденции в пазара на труда у нас.

 

От своя страна фирмите трябва да търсят и внедрят устойчиви политики, за да излязат на международния пазар, да оптимизират своите разходи и не на последно място да бъдат енергийно ефективни (ЕЕ). В България има много енергоемки предприятия и затова е нужно и с подкрепата на държавата да се създадат условия за подобряване на ЕЕ.

 

Вие многократно сте заявявали, че най-належащи са промените в образованието, както и връзката на науката с бизнеса. Правителството вече обяви за свой приоритет образованието, развива се дуалното и професионалното обучение. Видими ли са вече промените и какво може да се желае?

 

Системата трябва да произвежда кадри, които да са необходими на пазара на труда у нас. Едно от предложенията на БТПП беше да се въведе като задължително обучението по предприемачество още от първи клас и това е вече факт.

 

Необходими са стъпки, гарантиращи по-тясно свързване на професионалното образование и квалификацията с нуждите на предприемачеството. Основно трябва да се създаде механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с потребностите на бизнеса. Ще бъде от полза изграждането и поддържането на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) за нуждата от определени професии. Вече имаме примери за включване на практикуващи специалисти във всички нива на обучение и дори в оценката на придобитите знания.

 

За нас е важно обвързаното инвестиране в образователната система с нейното реформиране, насочено към повишаване на качеството на учебния материал и на неговата достъпност в зависимост от възрастовите възможности на обучаемите, към разширяване дигитализиране на обучението, към по-добър мениджмънт на образователните институции, вкл. и относно тяхната материално-техническа база.

 

Най-после стават актуални насърчителните мерки за по-голям брой студенти с педагогически специалности, за тяхната реализация като учители, както и за повишаване на квалификацията им.

 

В света на иновациите и зелената икономика смятате ли, че държавата води адекватна политика, за да стимулира развитието им?

 

Държавата има политики, но те не се случват със скоростта, с която очакваме. Нужно е още много да се работи, за да се постигне желаното ниво както от гледна точка на иновациите, така и на зелените политики. Тези две политики са вече внедрени в редица международни успешни компании и точно те ги правят перспективни. Това не е бъдеща тенденция, а настоящата действителност на динамичната среда.

 

В последните дни много актуална е темата за ставките на ДДС. Какво е Вашето мнение – трябва ли да се намаляват и какъв ще бъде ефектът. Защо в туризма има логика за по-ниско ДДС, а при храните например – не?

 

БТПП счита, че предвиденото намаляване на стандартната данъчна ставка за ДДС за избрани групи продукти няма да гарантира понижаване на цената на стоките, защото този процес не подлежи на контрол в пазарната икономика. Допускането на намаление на ставките на косвените данъци и въвеждането на диференцирани ставки по групи стоки e предпоставка да се търсят решения за балансиране, което от своя страна е възможно да предизвика необходимост от увеличаване на ставките на преките данъци. С приемането на различни данъчни ставки за ДДС се увеличава рискът от данъчни измами и укриване на ДДС, защото се създават условия за неправилно деклариране и прилагане на режима на намалена ставка.

 

Вие бяхте участник в сесията на Международната конференция на труда (МКТ) в Женева, която е висшият орган на Международната организация на труда (МОТ). Какви новини носите от там?

 

108-ата сесия на МКТ мина под знака на 100-годишнината на МОТ – за социална справедливост и достоен труд. По време на Тържествената сесия акцент беше поставен върху Доклада на Глобалната комисия за бъдещето на труда, Декларацията на МОТ по повод юбилея, насилието на работното място и др. Гости бяха редица високопоставени представители от правителствата на 187 държави членки на МОТ, сред които Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Дмитрий Медведев, Тереза Мей.

 

БТПП взе участие в подготвителната среща на работодателите. Тя бе проведена от Международната организация на работодателите (МОР) и на нея бяха обсъдени дейността на комитетите и подготовката на самата конференция. По време на състоялото се Общо събрание на МОР бе представен годишният доклад и работен план за 2019 – 2020 г. В рамките на последвалата дискусия бяха разгледани въпросите за предизвикателствата и възможностите пред работодателите и бизнес организациите.

 

Как считате, че се развива сектор „Строителство“?

 

По предварителни данни на НСИ през април 2019 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е с 0,4% над равнището от предходния месец. Данните показват и увеличение с 5,8% на строителната продукция през април 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година.

 

Строителният сектор страда от проблеми, свързани с квалификацията на кадри. Нужно е въвеждането на съвременни норми в обучението и сертифицирането на професиите в отрасъла. Необходими са и законодателни промени, опростяване на правилата и ограничаване на корупционните практики.

 

Важно място за строителния сектор има класацията за правене на бизнес на Световната банка. В нея сме сравнително добре по отношение на издаване на разрешение на строеж (37-о място) и регистрация на недвижим имот (67-о), но по отношение на критерия свързване с електричество сме на 147-мо място от 190 страни, което е недопустимо за страна членка на ЕС.

 

Сътрудничеството на БТПП и Камарата на строителите в България (КСБ) има дълга история. Как виждате партньорството си в следващите години, какви биха могли да бъдат съвместните инициативи, които бихте предприели?

 

БТПП и КСБ винаги са били в тесен контакт в защита на интересите на техните членове. Преди няколко месеца проведохме среща, на която бяха широко дискутирани проблемите в сектора.

 

Занапред ще продължим да обменяме опит и да работим по реализиране на съвместни инициативи. БТПП от своя страна винаги е готова да посрещне всеки един предприемач, който иска да инвестира в България.

 

Източник: vestnikstroitel.bg