Доклад, изготвен по проект EMERALD, представя интересни данни за нуждите на пазара на труда, свързани със зелени и дигитални умения

Продължава работата на Българската търговско-промишлена палата по проект EMERALD - Овластяване на работниците мигранти за устойчиво бъдеще: повишаване на квалификацията и преквалификацията за зелени и цифрови работни места, осъществяван по програма Еразъм +.

В рамките на редовна среща на екипа по проекта, включващ представители на различни организации от 5 страни, бе представен доклад за нуждите на пазара на труда, който анализира търсенето на зелени и дигитални умения в Белгия, Испания, Италия, Хърватия и България и обобщава потребностите, заявени от работодатели, факторите от политиките на ЕС и бариерите, които възпрепятстват съвпадението на търсенето и предлагането на пазара на труда, с особено внимание върху участието на мигрантите. Докладът съчетава структурен преглед на документи с качествени консултации в петте страни, включващи работодатели, специалисти по човешки ресурси, публични услуги, обучителни организации, НПО и социални партньори от секторите ИКТ, строителство, производство, логистика, здравеопазване, хотелиерство, енергетика и нововъзникващи ниши на кръговата икономика.

В документа се посочва, че понастоящем има значителен недостиг: едва 56% от населението на ЕС притежава базови дигитални умения през 2024 г., а се очаква дефицит от 8 милиона ИКТ специалисти до 2030 г. (Hooper et al., 2025). Успоредно с това, Европейският зелен пакт и свързаните мерки се очаква да създадат между 1,0 и 2,5 милиона допълнителни работни места до 2030 г., като недостигът на работна сила за „зелени“ позиции вече е с 40% по-висок от този при други професии (Европейска комисия, 2023; ОИСР, 2024).

Във всичките пет държави, обхванати от проекта, работодателите съобщават за трайни трудности при набиране на персонал в секторите:
- строителство и енергийна ефективност (например изолация, монтаж на термопомпи и фотоволтаици, енергийноефективно саниране);
- дигитализирана логистика и складови операции;
- здравни и социални грижи;
- приложна ИКТ поддръжка и киберсигурност.

Тези факти обуславят нарастване търсенето на „хибридни“ професии, които комбинират технически познания, дигитална грамотност и компетенции за устойчивост (Duell, 2023).

Мигрантите играят критична роля в професии с недостиг, но често остават недоизползвани. Гражданите на трети страни (ГТС) съставляват 4,4% от работната сила в ЕС и 7,1% от заетите в дефицитни професии, но равнището им на заетост (63,2%) изостава спрямо това на гражданите на ЕС (76,8%). Работниците, родени извън ЕС, са свръхквалифицирани в 35,1% от случаите срещу 19,8% при местно родените (Европейска комисия JRC, 2024; Hooper et al., 2025; Европейска комисия, 2025). Езиковата компетентност е най-често посочваната бариера – 24% от мигрантите я определят като основно препятствие, а над една пета съобщават за непризнаване на техните чуждестранни квалификации.

Анализът идентифицира високопотенциални ниши за навлизане и развитие, които съответстват на двойния преход и се припокриват със секторния опит на мигрантите: енергийноефективно саниране, монтаж на соларни панели, дейности по кръгова икономика (управление на отпадъци, ремонт, рециклиране), дигитализирана логистика и доставки на последната миля, както и начално ниво в ИКТ и киберсигурност. Тези ниши се засилват, когато обучението съчетава „език за работа“, дигитални умения на работното място, секторни стандарти за безопасност/съответствие и признаване/валидиране на предходно обучение извън ЕС. Данните показват по-висока ефективност от програми, включващи работодатели, насочени към конкретни професии, модулен подход и ранна интервенция (Европейска комисия, 2025 & 2023; Европейски център за професионално обучение, 2017).

Приоритетните препоръки подчертават съвместното проектиране на обучения с работодатели; модулни микроквалификации, съгласувани с EQF; интегрирани модели „език плюс умения“; ранно профилиране/валидиране и насочване; и целеви мерки за мигрантки. Засилената координация между различни участници и финансиране, обвързано с резултати, са от ключово значение за превръщането на обучението в устойчива заетост в зелени и дигитални професии (Duell, 2023; Европейска комисия, 2025).

Участниците в рсещата обсъдиха и доклад за нуждите на мигрантите, изготвен от партньорите по проекта. Той  синтезира доказателства за нуждите, приоритетите и бариерите пред работниците мигранти и търсещите работа в Белгия, Испания, Италия, Хърватия и България, със специален фокус върху зеления и цифровия преход. Основаван е на интегрирана методология, която съчетава преглед на документи от ЕС и национални източници с първични консултации, проведени между юни 2025 г. и август 2025 г. в петте държави. Неговата цел е да се осигури информация за създаването на Лабораторията за преквалификация на проекта, като се идентифицират общи черти между държавите, специфични за всяка държава нюанси и минимални общи модели на обучение, които съгласуват пътищата на мигрантите с възможностите на пазара на труда в зелената и цифровата икономика.

Лабораторията за преквалификация ще включва представители на заинтересованите страни, които ще принесат за изработване на универсален, ефективен модел на публично-частно партньорство, който да бъде полезен и приложим и в други сфери на квалификацията и преквалификацията на работниците с оглед на интегрирането им в трудовия пазар.

Очаквайте още информация за предстоящи събития и инициативи по проект Емералд, изпълняван в България от БТПП и Каритас София.