Снимка: Българска фондация за бизнеса и правата на човека
Българска фондация за бизнеса и правата на човека представи на 11 ноември резултатите от доклада „Сила в сянка: Равнопоставеността като двигател на устойчивия бизнес“.
Докладът представя резултатите от първото по рода си изследване в България, което прилага методологията „Бенчмарк за равенството между половете“ на Световния алианс за бенчмаркинг. Изследването анализира публично достъпната информация за ангажимента, политиките и практиките на избрани компании от България по отношение на равнопоставеността, многообразието и превенцията на насилието, основано на пола. Анализът очертава ключови пропуски, добри примери и конкретни препоръки за интегриране на принципите на равнопоставеността и човешките права в корпоративното управление.
Основни изводи
Според данните нито една от изследваните компании не покрива напълно всички ключови индикатори за равнопоставеност между половете. Основният проблем остава липсата на системен подход и публична отчетност, както и на дълбочинно разбиране за стратегическата стойност на равнопоставеността. Темата за човешките права е слабо развита, включително по отношение на разбирането и интегрирането на принципа на равнопоставеността. Най-често недискриминацията се споменава като принцип, но липсват механизми за оценка, проследяване и отчитане. Оценката на риска, основана на пола, като един от инструментите на задължителната надлежна проверка, все още не се прилага от компаниите, въпреки че може да бъде полезен инструмент за идентифициране на рискове както в самите компании, така и във веригите им на доставки.
Докладът подчертава още ключови пропуски – недостатъчно разбиране спрямо рисковете във веригите на доставки по отношение на равнопоставеността, липсва и информация относно политики срещу тормоза на работното място, което води до трудното идентифициране, докладване и адекватна грижа за пострадалите. По същия начин стои въпросът и с домашното насилие – отсъстват политики за подкрепа на служители, преживели домашно насилие като допълнителни отпуски, сътрудничество със специализирани организации или механизми за конфиденциална помощ. Според изследването темата за насилието, основано на пола, остава „в сянка“, а липсата на конкретни политики и ангажименти поставя под въпрос способността на работодателите да осигурят равнопоставеност и защитена работна среда особено за уязвимите групи.
Несъответствия се наблюдават и спрямо нивото на заплащане и участието на жените в управителните бордове – едни от най-съществените показатели за равнопоставеност. Равнопоставеност се постига в твърде малко компании, което показва нуждата от по-дълбока трансформация на корпоративната култура и управленските практики.
Постигнат напредък
Наред с пропуските, докладът ясно показва, че в редица сфери се наблюдават значителни постижения – например различни инициатива за многообразие и включване, обучения за служители, развитие на ефективни практики за взаимодействие със заинтересованите страни и доставчиците, насочени към повишаване на прозрачността и доверието в партньорските отношения. Наблюдава се и тенденция все повече компании да представят данни за дейността си чрез своите доклади за устойчивост, което дава добра представа за значимите теми, рискове и приоритети за компаниите. Компаниите следят активно регулациите и показват нарастваща адаптивност и осъзнаване на социалната си роля, като се включват в добри практики и демонстрират постоянен стремеж за подобряване.
Откриват се и отделни добри практики сред българските компании – например по отношение подкрепа за невроразнообразието, ясни цели и механизми за подаване на жалби и сигнали. Макар често да са фрагментирани, те показват, че положителната промяна вече е започнала. Сред основните приноси на изследването е събирането и синтезирането на вдъхновяващи примери в обобщена таблица – ценен ресурс, който може да послужи като пътеводител за компаниите, готови да развиват по-зрели и последователни политики за равнопоставеност.
Препоръки и следващи стъпки
Докладът препоръчва засилване на обученията и вътрешния капацитет, изграждане на ясни и достъпни механизми за подаване на жалби, по-добро взаимодействие с доставчиците във веригите на доставки, повишена прозрачност и отчетност, както и по-тясно интегриране на равнопоставеността в ESG стратегиите. Сред основните препоръки към публичните власти е ратифициране на основния стандарт за борба с посочените проблеми - Конвенция №190 от 2019 г. на Международната организация на труда относно насилието и тормоза в сферата на труда. В резултат на липсата ѝ сексуалният тормоз на работното място – една от формите на насилие, основано на пола – не получава нужното внимание, въпреки че е изрично признат като форма на дискриминация съгласно Закона за защита от дискриминация. Чрез ратифицирането и прилагането ѝ в българското законодателство ще бъдат предоставени ясни насоки и указания към компаниите как да се справят по-ефективно с насилието и тормоза на работното място.
За да бъдат адресирани идентифицираните пропуски, в рамките на проекта на БФБПЧ предстои провеждане на безплатни обучения и практически инициативи, насочени към компаниите в България. Подробна информация за предстоящите дейности ще бъде публикувана на сайта на организацията.