Избягване на изпадането в несъстоятелност чрез решаване на проблема със забавените плащания
Случаите на неплатежоспособност водят до загуба на 450 000 работни места в ЕС и до годишно натрупване на неизплатени задължения в размер на 23,6 млн. евро. Петдесет и седем процента от предприятията в Европа заявяват, че изпитват проблеми по отношение на ликвидността поради забавени плащания, което представлява увеличение от 10 % спрямо миналата година. Ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия (МСП) изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури. С цел прекратяване на тази порочна практика на забавяне на плащания в Европа заместник-председателят на Европейската комисия Антонио Таяни обяви днес в Рим началото на информационна кампания във всичките 27 държави — членки на ЕС, и Хърватия, за да се насърчи бързото транспониране на директивата относно забавените плащания в националното законодателство още преди задължителния краен срок 16 март 2013 г. Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки е средството на ЕС за справяне с проблема със просрочените плащания. В кампанията се подчертава изключителната важност на това да се гарантира, че МСП познават предоставените с директивата нови права и начините за упражняване на тези права.
Информационна кампания за ускоряване на прилагането на новите разпоредби относно забавените плащания
МСП изпитват особено големи затруднения да отстояват правата си за получаване на навременни плащания. Забавените плащания могат да предизвикат големи загуби, както парични, така и под формата на загуба на време, а евентуален спор може да влоши отношенията с клиентите. С директивата се осигурява нормативна уредба за преследване на длъжниците.
Целта на информационната кампания е да се повиши осведомеността на основните заинтересовани лица в Европа, и по-специално на МСП и държавните органи, относно предоставените с директивата нови права, като едновременно с това се насърчи ранното прилагане на директивата. С кампанията се предоставя също така форум за обмен на най-добри практики за оказване на подкрепа на МСП в усилията им да получават плащанията си в срок.
Новите правила са ясно формулирани:
- Държавните органи трябва да извършат плащане за получени стоки и услуги в срок от 30 дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 дни.
- Договорна свобода по отношение на търговските сделки: Предприятията следва да извършат плащане по получените от тях фактури в срок от 60 дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.
- Предприятията разполагат с автоматичното право да изискват лихва за забава на плащане и могат да получат минимална фиксирана сума от 40 евро като обезщетение за разходите по събиране на плащане. Те могат също така да изискват обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането в разумни размери.
- Процентът на законната лихва за забава на плащане е по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка. Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност.
- Предприятията могат по-лесно да оспорват пред националните си съдилища договорни условия и практики, които представляват явна злоупотреба.
- Повече прозрачност и повишаване на осведомеността: държавите членки са длъжни да публикуват лихвените проценти за забава на плащане за информация на всички заинтересовани страни.
- Държавите членки се насърчават да създадат кодекси за плащане в срок.
- Държавите членки могат да продължат да поддържат или да въвеждат в сила законови и подзаконови актове, чиито разпоредби са по-благоприятни за кредиторите от тези на директивата.
Новите мерки не са задължителни за предприятията, доколкото те получават правото да предприемат действия, но не и задължението за това. При определени обстоятелства дадено предприятие може да пожелае да удължи платежния срок с няколко дни или седмици, за да запази добрите търговски отношения със свой клиент. Новите мерки обаче са задължителни за държавните органи. Те следва да дават добър пример и да демонстрират своята надеждност и ефективност, като изпълняват договорните си задължения.
Контекст
Европейската директива относно забавените плащания бе разработена с цел борба със забавяне на плащането по търговски сделки. Предшестващият Законодателен акт за малкия бизнес в Европа (SBA) отразява желанието на Комисията да се признае основното значение на МСП за икономиката на ЕС и в него се подчертава, че ефективният достъп до финансиране е едно от основните предизвикателства пред МСП.
