Очаквания на българските депутати в ЕП

Преди началото на шестмесечното ротационно председателство София обяви, че ще търси консенсус между държавите в ЕС по въпроси като миграцията и сигурността, ще работи за укрепване на конкурентоспособността на Европа и ще се стреми да засили близостта и солидарността в преговорите за бъдещия дългосрочен бюджет и селскостопанската политика. Друга цел ще бъде подобряването на европейските перспективи пред страните от Западните Балкани.

Българските депутати в Парламента посочиха, че страната трябва да работи за намирането на общи решения на предизвикателствата пред Европа. Андрей Ковачев (ЕНП) заяви: „По време на това първо за България председателство на ЕС страната ни ще работи за запазването на европейското единство и насърчаването на европейското сътрудничество в ключови сфери от общ интерес“. Той също така подчерта нуждата от подобряване на връзките със Западните Балкани: „Стремим се председателството на България да даде значителен тласък в присъединителния процес“.

Светослав Малинов (ЕНП) припомни, че заради референдума за Брекзит и решението на Великобритания да се откаже от своето председателство България поема кормилото на Съвета шест месеца по-рано. „Брекзит несъмнено ще хвърли тежка сянка върху председателството“, заявява той. Макар че приоритетите на България са определени в съгласие със страните-председателки преди и след нея (Естония и Австрия), г-н Малинов се надява „да успеем с една или две политически инициативи, които не биха могли да стигнат до европейския дневен ред, ако именно нашата страна не председателства."

„Само конкретни резултати по основни приоритети за европейските граждани могат да върнат доверието им в проекта обединена Европа“, заявява Сергей Станишев (С&Д). Той призовава за напредък по заявените от държавите в ЕС ангажименти за осигуряване на равни възможности, справедливи условия на труд и социална закрила. Г-н Станишев посочва също така, че преговорите за новия дългосрочен бюджет на ЕС от 2021 г. не трябва да доведат до ограничения на средствата по политики, насочени към изравняване на стандартите в ЕС. Друго предизвикателство според него е реформирането на системата за даване на убежище в ЕС: „Държавите-членки трябва да намерят общ език, за да се превърнат призивите за солидарност в реалност“.

„Очаквам от председателството на Съвета да покажем отговорна позиция по най-важните въпроси - миграция, защита на външните граници и драстично неравенство в доходите и стандарта на живот в Източна и Западна Европа“, посочва Ангел Джамбазки (ЕКР). Той определя задачата пред България като тежка, „защото ще трябва да се противопоставим на „старите“ членки и да защитаваме равните си права с тях“. „Вярвам, че можем да присъединим още държави, които да дадат отпор на политиката за създаване на център и периферия в Съюза“, добавя депутатът.

„В България беше постигнато съгласие относно приоритетите на председателството на Съвета“, заявява Филиз Хюсменова (АЛДЕ). Тя посочва, че Движението за права и свободи е настоявало за включването на въпроса за Западните Балкани в програмата на председателството и заявява, че „Европа на консенсуса, Европа на конкурентоспособността и Европа на кохезията са теми, които отговорят на очакванията за съвместно справяне с общите предизвикателства и за укрепване на доверието в ЕС“.