Въглеродна неутралност: как може да бъде достигната до 2050 г.?

Хората в Европа и по света вече усещат въздействието от промените в климата - в последните години се сблъскваме с повече случаи на суша, силна жега, поройни дъждове, наводнения и свлачища. Други последствия са свързани с повишаване на морското ниво и на киселинността на световния океан и с изчезването на растителни и животински видове.

Споразумението за климата от Париж, подписано от ЕС и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на 21-ви век. Под това се разбира уравновесяването на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, които се дължат на хората, с процеси за тяхното улавяне и отвеждане от атмосферата.

През ноември 2019 г. Европейската комисия представи Зеления пакт - водеща инициатива за превръщане на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г.

Абсорбиране на въглеродния диоксид

Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме всякакъв евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглероден диоксид - такива са почвите, горите и океаните.

Проблемът е, че естествените системи не могат да се справят със сегашното ниво на емисии. По оценки те абсорбират между 9,5 и 11 гигатона въглероден диоксид годишно. Причинените от хората емисии достигнаха 37,1 гигатона през 2017 г.

Въпреки че се работи за изграждането на инсталации за изтегляне на въглеродни емисии от атмосферата, за момента те не могат да достигнат мащаб, който да допринесе реално в борбата срещу глобалното затопляне.

Допълнителен проблем е, че горите и другите естествени системи за абсорбиране са ефективни, само ако те бъдат поддържани. Горските пожари, дърводобивът и изсичането на гори ни отдалечават от въглеродната неутралност.

Компенсиране на емисии

Намаляването на въглеродните емисии е дългосрочна цел на ЕС. Друг начин за подобряване на въглеродния баланс е компенсирането на емисии от един сектор чрез инвестиции в чисти технологии - например, за производство на енергия от възобновяеми източници или енергийна ефективност. Схемата на ЕС за търговия с емисии е пример за система за компенсиране на въглеродни емисии.
 

Цели на ЕС

Европейският съюз има амбициозна политика за климата. Съгласно Зеления пакт той иска до 2050 г. да изтегля от атмосферата толкова емисии СО2, колкото произвежда. Тази цел ще стане правно обвързваща, когато Европейският парламент и Съветът приемат законодателния акт за климата. Междинната цел на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% също ще бъде променена с по-амбициозна.

Парламентарната комисия по околна среда подкрепи на 11 септември планове за климатична неутралност до 2050 г. и 60% намаляване на емисиите до 2030 г. спрямо нивото от 1990 г. - по-голямо намаление от предложението на Комисията за съкращаване с 50-55%. Депутатите искат и въвеждане на допълнителна междинна цел за 2040 г., за да се гарантира напредък към окончателната цел.

Комисията по околна среда иска и отделните страни в ЕС да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Според депутатите след 2050 г. трябва да се абсорбират повече емисии, отколкото се произвеждат. Освен това всички преки или непреки субсидии за добива на въглища и други изкопаеми горива трябва да бъдат преустановени до 2025 г..

Парламентът ще гласува по законодателния акт за климата на пленарната сесия от 5 до 8 октомври, след което ще започне преговори по темата със Съвета. 
 

Към момента пет страни в ЕС са заложили целта за въглеродна неутралност в законодателството си: Швеция се стреми да достигне нулеви нетни емисии до 2045 г., а Германия, Дания, Унгария и Франция - до 2050 г.

Научете повече за усилията на ЕС за намаляване на емисиите:

•    цели на държавите членки за 2030 г.;
•    цели за емисиите на въглероден диоксид от автомобилите;
•    инфографика за емисиите на въглероден диоксид от автомобилите;
•    хронология на мерките в света относно промените в климата.