Европейският бизнес в Глобалния договор на ООН е с осезаем напредък по SDGs , но с по-слаба активност в екологичните действия

Българските компании са над средното европейско ниво в действията си за климата, според European Private Sector SDGs Stocktake

 

По повод Общото събрание на ООН националните мрежи на Глобалния договор на ООН в България, Финландия, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Турция публикуват актуално издание на „Преглед на приноса на европейския частен сектор към Целите за устойчиво развитие“. Въз основа на 136 показателя и данни от 5 793 компании участници в Глобалния договор на ООН от 21 европейски държави, проучването за първи път дава възможност да се оцени степента, в която частният сектор в Европа допринася за Целите за устойчиво развитие (SDGs). Общият среден резултат от 58,2 от 100 точки показва положителен принос към устойчивото развитие, но и възможности за напредък по конкретни въпроси.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

■ Европейските компании участници в Глобалния договор на ООН имат осезаем принос към Целите за устойчиво развитие, като общият им среден резултат е 58,2 от 100 точки.

За всяка анализирана подцел е изчислен резултат от 0 до 100 въз основа на набор от показатели. Нула означава липса на принос, а 100, че всички компании са поели всички необходими ангажименти и са предприели необходимите мерки за устойчивост. Резултатите показват сравнително малки различия между държавите, но неравномерен принос към отделните цели. Най-висок е резултатът за SDG 3 – Добро здраве и благосъстояние (73,6 точки).

■ Приносът на компаниите е по-висок към целите, свързани със социалните въпроси, отколкото към тези, свързани с околната среда. Мерките срещу корупцията са добре интегрирани в дейността на европейските компании участници.

Тази разлика може да отразява по-отдавна установените европейски регулации в социалната сфера. Възможно обяснение е и по-големият брой показатели за измерване на приноса към екологичните цели, които изискват по-висока степен на зрялост в управлението на устойчивостта.

■ Европейските производствени компании обикновено интегрират екологичните практики по-задълбочено.

Като цяло приносът на европейските компании участници към действията в областта на климата (SDG 13) остава умерен, със среден резултат 45,8 точки. Едва 28,1% от отговорилите компании са разработили план за адаптация към климатичните промени. Показателите сочат, че производствените компании имат по-висок принос към SDG 13 и SDG 12 (Отговорно потребление и производство), отколкото компаниите в сектора на услугите. Това предполага, че по-прякото въздействие на дейността им върху околната среда създава по-силен стимул за действие.

■ Българският бизнес е над средното европейско равнище в действията си в областта на околната среда.

Това се вижда в резултатите по SDG 6 (Чиста вода и санитарно-хигиенни условия): 63,2 точки, с 8,4 точки над средното европейско равнище, и по SDG 9 (Индустрия, иновации и инфраструктура): 72,0 точки, с 6,1 точки над средното.

■ Корпоративното управление е едно от най-силните измерения на ESG сред българските компании и е над средното за Европа. Резултатът по SDG 16 (Мир, справедливост и силни институции) е 75,5 точки – с 10,2 точки над средното и третият най-висок сред всички анализирани държави. Резултатът по SDG 17 (Партньорства за постигане на целите) също е над средното европейско равнище: 26,1 точки, или с 4,0 точки над средното.

■ Резултатите по държави показват сравнително сходни нива на принос в Европа.

Най-високи общи резултати са изчислени за компаниите от Гърция (67,3), Турция (63,9) и Италия (62,8). По-ниски са резултатите в Полша и Дания (51,7), както и в Швейцария и Лихтенщайн (54,6). Резултатите на повечето държави са в рамките на ± 2,9 точки от общата европейска средна стойност. Това предполага, че бизнесът в Европа вече работи в условията на до голяма степен общи рамки за устойчивост, при сходни регулации и очаквания.

■ Повечето компании вече са поели ангажименти на ниво политики и са въвели вътрешни превантивни мерки, но превръщането им в конкретни действия остава трудно.

Това важи особено за малките и средните предприятия, които съставляват 56% от компаниите, предоставили данни. Обучението на служителите по темите на устойчивостта също изисква напредък, тъй като широкото му прилагане е необходимо за постигането на SDGs.

■ Ефективността на мерките за устойчивост все още не се измерва системно във всички области.

Сред компаниите, които са въвели мерки по социални въпроси, само половината са измерили напредъка си. Измерването е значително по-разпространено при мерките, свързани с околната среда, въпреки че 20% от компаниите все още не проследяват тяхната ефективност. Има възможност за напредък и при обучението по устойчивост (SDG 4): под 40% от компаниите предлагат на служителите си обучения по социални и екологични въпроси.

■ Европейските компании участници в Глобалния договор на ООН могат да развият по-активно партньорствата между различни заинтересовани страни, включително между публичния и частния сектор.

Това личи от ниския резултат за SDG 17 (Партньорства за постигане на целите) (22,1 точки), който може да се обясни с доброволния характер на подобни партньорства. Публично-частните партньорства предлагат възможност за допълнителен напредък и измеримо въздействие във всички области на устойчивото развитие, особено по отношение на технологичния напредък и финансирането.

ПРЕПОРЪКИ

Въз основа на тези изводи националните мрежи на Глобалния договор на ООН в Европа, участвали в проучването, отправят четири препоръки към европейския частен сектор:

• Да се разшири измерването на напредъка във всички области на устойчивостта, за да се оценява ефективно въздействието и да се гарантира съответствие с Целите за устойчиво развитие.
• Адаптацията към климатичните промени да стане приоритет за всички сектори в Европа, за да се осигури дългосрочната жизнеспособност на бизнес моделите.
• Да се развиват повече партньорства между различни заинтересовани страни и между публичния и частния сектор, напр. междусекторни съюзи, сътрудничество по иновативни устойчиви проекти или публично-частни механизми за финансиране на устойчивото развитие.
• Да се увеличат възможностите за обучение по устойчивост за всички служители и доставчици, така че положителното въздействие да обхване цялата верига на стойността.

Глобалният договор на ООН и неговите национални мрежи в Европа продължават да подкрепят прилагането на Програма 2030 от компании от всички сектори и от всякакъв размер чрез цялостен набор от възможности и инструменти, съобразени с различните нива на зрялост по отношение на устойчивостта.

-----

ЗА ГЛОБАЛНИЯ ДОГОВОР НА ООН

Като специална инициатива на генералния секретар на ООН Глобалният договор на ООН призовава компаниите по света да съгласуват своите дейности и стратегии с Десетте принципа в областта на човешките права, труда, околната среда и противодействието на корупцията. Нашата визия е ясна: да мобилизираме бизнеса да превърне амбициите за устойчивост в действия в мащаба, от който светът се нуждае. С над 25 000 участници и присъствие в повече от 100 държави чрез 5 регионални центъра, над 70 национални мрежи и територии на разширяване, Глобалният договор на ООН е най-голямата световна инициатива за корпоративна устойчивост.

За повече информация: @globalcompact в социалните мрежи, unglobalcompact.org.

За Българската мрежа на Глобалния договор на ООН

Българската мрежа на Глобалния договор на ООН (БМГД) обединява компании, неправителствени организации и образователни институции и от основаването си през 2011 г. е най-активната организация в страната в сферата на устойчивото развитие. Професионалната експертиза на Мрежата е градена повече от десетилетие в рамките на най-големия световен форум за устойчивост, дефинирал понятието ESG – Глобалния договор на ООН. Членовете на БМГД са лидери на устойчивото развитие, които утвърждават обществено отговорното поведение на българския бизнес и съдействат за балансиране на трите стълба на устойчивостта – икономически растеж, развитие на обществото и защита на околната среда. 

За повече информация: https://unglobalcompact.bg/