Винаги ли е необходимо съгласието на получателя при директен маркетинг
Авторите
Юлия Пригонча e председател на Управителния съвет на „Асоциация за защита на личните данни“, сертифициран експерт по защита на данните от IAPP, действащо Длъжностно лице по защита на данните.
Адвокат Иванка Атанасова е член на Софийска адвокатска колегия, експерт в областта на защитата на личните данни и информационните технологии, правен съветник на „Асоциация за защита на личните данни“.
Директният маркетинг е инструмент, който се използва от огромна част от бизнеса. Ефективността му е доказана от много проучвания и е призната от специалистите. Недоброто познаване на правната уредба на директния маркетинг от бизнеса обаче води до нарушаване на закона или в някои случаи дори до неизползването на този инструмент поради страх от неспазване на изискванията му. Все още немалка част от търговците продължават да си задават въпроса дали и кога трябва да събират съгласие за изпращане на маркетинг информация и дали могат да изпращат маркетингови съобщения на клиентите си без да са получили съгласие за това.
В настоящата статия ще отговорим на тези въпроси, като разгледаме изискванията през призмата на Регламент (ЕС) 2016/679 („Регламентът/-а“, „GDPR“[1]), чието влизане в действие постави доста въпросителни пред маркетолозите. Ще разясним правилата за осъществяване на директен маркетинг, с фокус имейл маркетинга, като за целта ще разгледаме действащите към момента разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС)[2] и Закона за електронната търговия (ЗЕТ)[3]. Именно със ЗЕС в националното ни законодателство са транспонирани изискванията на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), позната още като „ePrivacy“ – Директивата. Към момента още не е факт, но предстои тази директива да бъде отменена от дългоочаквания „ePrivacy“ – Регламент[4], който би следвало да урежда въпросите, свързани с правото на неприкосновеност при електронните комуникации и от който се очаква да разшири обхвата на уредената към момента с „ePrivacy“ – Директивата материя.
Съгласно предложения текст на „ePrivacy“ – Регламента, под „директен маркетинг“ в електронна среда може да се разбира „всяка форма на реклама, чрез която физическо или юридическо лице изпраща преки маркетингови съобщения непосредствено до един или повече идентифицирани или идентифицируеми крайни ползватели, които използват електронни съобщителни услуги“. Това определение кореспондира и с дефинициите, възприети и от други европейски държави в националното им законодателство.
Важни обстоятелства, които диктуват приложимите правила при директния маркетинг
За извършването на директния имейл маркетинг се вземат предвид различни обстоятелства, които водят до прилагането на специфични правила. Основните са:
- дали лицето, спрямо което ще се извършва директен маркетинг, е настоящ клиент на дружеството/организацията (т.е. дали вече е част от базата данни с клиенти на дружеството/организацията);
- дали лицето, с което ще се комуникира с цел директен маркетинг, е физическо или юридическо лице.
Директен имейл маркетинг към лица, които са настоящи клиенти
Директен имейл маркетинг към настоящи клиенти може да се извършва на някое от следните правни основания:
- на база предварително получено съгласие от лицата;
- на база легитимен интерес.
