С повишаването на температурите през летните месеци темата за безопасността и здравето при работа в горещо време отново става актуална. КНСБ публикува информационен материал, посветен на въвеждането на разумни мерки за защита на работниците при високи температури, включително право на достатъчно дълги почивки, достъп до вода, сянка, адаптиране на работното време и прекратяване на работа при опасни условия.
Горещините вече не могат да се разглеждат само като временен дискомфорт. Те са предвидим професионален риск, който изисква предварителна организация, ясни мерки и активна роля както на работодателите, така и на работещите.
Най-често свързваме работата в горещо време със строителството, земеделието, пътното строителство, транспорта, куриерските услуги, комуналните дейности и озеленяването. Това е правилно, но не е достатъчно. Топлинният риск съществува и на закрито – в складове, кухни, перални, производствени цехове, леярни, стъкларски производства, машинни помещения, логистични центрове и офиси с лош микроклимат. Високата температура, влагата, липсата на движение на въздуха, физическото натоварване и неподходящото работно облекло могат да доведат до опасно натрупване на топлина в организма.
Топлинният стрес не е безобиден. Той може да причини обезводняване, топлинни крампи, топлинно изтощение и топлинен удар. Може да влоши сърдечно-съдови, дихателни, бъбречни и метаболитни заболявания. Освен това увеличава риска от трудови злополуки – поради умора, замайване, намалена концентрация, забавени реакции, изпотени ръце, замъглени предпазни очила или склонност работещият да свали личните предпазни средства, за да му стане „по-леко“.
Затова добрата превенция започва преди първата гореща вълна. Работодателят трябва да прецени къде има риск, кои дейности са най-тежки, кои работни места са най-изложени и кои работещи се нуждаят от специално внимание. Особено уязвими са новоназначените и сезонните работници, хората след по-дълго отсъствие, по-възрастните работещи, лицата с хронични заболявания, бременните работнички и работещите, които използват плътно работно облекло или лични предпазни средства.
Какво изисква българското законодателство
Българската нормативна рамка поставя ясни задължения за работодателя. Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. изисква оценка на риска от параметрите на микроклимата на работните места в сгради и от неблагоприятни климатични въздействия при работа на открито.
За работните места в сгради са определени оптимални и допустими температурни стойности според тежестта на труда. През топлия период оптималните температури са ориентировъчно 22–25°C при лека работа, 20–23°C при средно тежка работа и 18–21°C при тежка работа. Допустимите максимални стойности по правило са 28°C при лека и средно тежка работа и 26°C при тежка работа, като при определени производства и специфично топлинно натоварване нормативната уредба допуска по-високи стойности, но само при ясно определени условия и при предприети мерки.
Важно е да се подчертае: за работа на открито няма една универсална температура, при която автоматично се спира всяка работа. Правилният подход е оценка на реалния риск – температура, влажност, слънчево греене, физическо натоварване, продължителност на експозицията, работно облекло, възможности за почивка и здравословно състояние на работещите.
Наредбата изисква работодателят да осигури подходяща организация на работния процес и работното време, почивки с подходяща честота и продължителност, колективни средства за защита, подходящо работно облекло, места за почивка, достатъчно питейна вода и възможност за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс. При изолирани работни места трябва да има наблюдение или средства за комуникация, както и готовност за оказване на долекарска и първа медицинска помощ.
Какво означават кодовете при горещини
Работодателите трябва ежедневно да следят официалните предупреждения за опасни метеорологични явления, издавани от Националния институт по метеорология и хидрология. Кодовете не са просто информация за времето, а сигнал за управление на риска на работното място.
Жълт код означава потенциално опасно време. При него работодателят трябва да засили наблюдението, да напомни мерките на работещите, да осигури вода, почивки и възможност за охлаждане, както и да прецени дали тежките дейности могат да бъдат преместени в по-хладните часове.
Оранжев код означава опасно време. Тук мерките трябва да станат по-строги – ограничаване на тежката физическа работа в пиковите часове, по-чести почивки, работа по двойки или под наблюдение, преразпределяне на задачите и специално внимание към уязвимите групи. Когато условията създават заплаха за живота и здравето или за безопасното изпълнение на дейността, работата трябва да бъде преустановена, освен при ограничени неотложни дейности.
Червен код означава много опасно време. При него рискът е висок и работата на открито следва да бъде силно ограничена или преустановена, когато не може да се гарантира безопасност. Изключения може да има само за аварийни, спасителни, медицински, обществени и други неотложни дейности, но при засилени мерки, постоянна комуникация, осигурено охлаждане, вода, транспорт и готовност за медицинска помощ.
Практическият извод е: при жълт код се подготвяме и засилваме контрола; при оранжев код ограничаваме, пренареждаме и при нужда спираме рискови дейности; при червен код основният въпрос е не „как да продължим“, а „как да защитим живота и здравето“.
Най-важните мерки на практика
Първата група мерки са техническите и колективните. Това са сенници, навеси, засенчване, проветряване, локална или обща вентилация, климатизация там, където е възможно, изолация на горещи повърхности и осигуряване на прохладни места за почивка. При работа на открито, там където няма възможност за прохладни стационарни помещения се препоръчва да се предвидят фургони с подходящо охлаждане. Тези мерки са по-надеждни от разчитането само на лична дисциплина.
Втората група са организационните мерки. Тежките дейности трябва да се изместват в ранните сутрешни или по-късните часове. Работата в пиковите часове следва да се ограничава. Нужно е въвеждане на по-чести кратки почивки, ротация на работниците, намаляване на темпото при висок риск и ясна система за наблюдение. При тежко физическо натоварване физиологичните режими на труд и почивка не са формалност, а реална защитна мярка.
Третата група са мерките за хидратация и възстановяване. Водата трябва да бъде достъпна, чиста, хладка до студена и близо до работното място. Работещите не трябва да чакат да ожаднеят, за да пият вода. При продължително изпотяване и тежка физическа работа може да са необходими и течности за възстановяване на водно-солевия баланс.
Четвъртата група са личните предпазни средства и работното облекло. Облеклото трябва да е съобразено както с риска от горещина, така и с основните опасности на работното място. Не бива да се допуска работещият да сваля каска, очила, ръкавици или друго защитно средство, защото му е топло. Това е сигнал, че организацията на труда, почивките или облеклото трябва да се преразгледат.
Петата група е обучението. Работещите трябва да разпознават ранните признаци на топлинен стрес: силна жажда, главоболие, слабост, замайване, мускулни крампи, гадене, обърканост, необичайна умора, ускорен пулс. Особено тревожни признаци са обърканост, загуба на съзнание, много висока телесна температура, гореща суха кожа или спиране на изпотяването въпреки жегата. При съмнение за топлинен удар работата се прекратява незабавно, човекът се премества на сянка или в прохладно помещение, започва охлаждане и се търси спешна медицинска помощ.
Ролята на социалния диалог
Международните и европейските синдикални организации все по-често поставят темата за горещините като част от новите професионални рискове, свързани с климатичните промени. В редица европейски дискусии се настоява за по-ясни правила, реално право на почивки при високи температури, достъп до вода, сянка, санитарни условия и участие на синдикатите при изготвяне на мерки.
Това е особено важно, защото най-добрите решения не се изготвят само „на бюро“. Те се правят с участието на хората, които реално работят в гореща среда. Комитетите и групите по условия на труд, синдикалните представители и работещите могат да дадат конкретна информация: къде е най-горещо, кога натоварването е най-голямо, кои почивки са реално използваеми, къде липсва вода, кои лични предпазни средства създават допълнително топлинно натоварване.
Какво трябва да направи всеки работодател още преди горещините
Най-разумният подход е изготвяне на кратък вътрешен план за работа при горещини. Той трябва да отговаря на няколко прости въпроса: кой следи прогнозата и кодовете; кои дейности се ограничават при жълт, оранжев и червен код; къде са местата за почивка; кой осигурява водата; как се променя графикът; кои работници са уязвими; кой наблюдава екипите; как се действа при симптоми; кога работата се спира.
Този план не трябва да бъде сложен документ. Той трябва да бъде ясен, разбираем и приложим. Най-важното е ръководителите на място да имат право и задължение да реагират навреме, а работещите да знаят, че сигналът за неразположение няма да се приема като слабост или отказ от работа, а като част от културата на превенция.
Изводът е ясен: при горещини най-скъпо излиза импровизацията. Работодателят, който има предварителен план, ясни отговорности, вода, сянка, почивки, обучени ръководители и работеща процедура за реакция, не просто изпълнява законовите си задължения. Той реално намалява риска от инциденти, заболявания, отсъствия и тежки последици за здравето.
Източник: КНСБ
Още информация по темата в публикация на EU-OSHA: Интелигентни технологии за превенция на риска от високи температури на работното място