Автор: Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика*
По-умна индустрия, ИКТ и дейта центрове, и адекватна енергетика имат капацитета да изведат България на средно европейско ниво
Наблюдателите на българската икономика (и политика, но това е тема за друг текст) през последните няколко години не могат да се отърват от определено усещане за безтегловност и безцелност. От една страна, на фона на поредицата от кризи икономиката демонстрира способността си да расте въпреки несигурността и новите заплахи. От друга, все по-ясно личи липсата на визия за посоката на развитие, за да се постигне наистина висок растеж.
По-умна индустрия. Преработващата промишленост и днес остава най-големият отрасъл на българската икономика, с 22% от общия размер на добавената стойност и малко под 20% от работещите. Колкото е голяма индустрията, толкова е и многолика, но през последните години се наблюдават ясни тенденции – към производства с по-висока добавена стойност, повече високи технологии и намаляване на ръчния труд. Това се вижда най-ясно в динамиката на големите сегменти на промишлеността – индексът на продукцията към 2023 г. (спрямо 2015 г.) при високотехнологичните производства се е увеличил с 91%, при средно- към високотехнологичните – с 35%, докато при нискотехнологичните има спад с 10%. При по-малките групи производства динамиката е дори по-отчетлива – свиването при производството на облекла е с 25%, при мебелите – с 15%. Обратно, значителен ръст – практически удвояване в рамките на десетилетието – има в редица капиталоемки сектори, от компютри, през електроника и оптика, до фармацевтичните производства. Не е без значение и възходящата динамика в оръжейния сектор, който в близко бъдеще ще става все по-релевантен на фона на плановете на Европа за превъоръжаване.
Причините за тази трансформация са няколко. Най-видимата е бързото свиване на работната сила; българската икономика е загубила почти милион души в трудоспособна възраст през последните 15 години и никакво завръщане на емигранти или внос на работници не може да замести тази липса. Това естествено ограничава потенциала на браншовете с ниска производителност на труда, тъй като те се нуждаят от голям брой не особено квалифицирани работници. Друг ключов фактор е бързото повишаване на заплатите и жизнения стандарт – на нископроизводителните фирми все по-рядко ще им излиза сметката да работят в България, а и в която и да било друга европейска страна. От значение са и глобалните събития – търговските войни и митата, накъсването на веригите и скъсяването на доставките създават възможности за насочване към България на инвеститори, които не сме и опитвали да привличаме преди десетилетие.
Няколко основни насоки изглеждат особено обещаващи:
• Доставчиците на автомобилната индустрия се установиха като ключов сегмент, въпреки че днес тя преживява трудни времена. Средносрочната цел трябва да е изкачване все по-нагоре във веригите на добавена стойност, вкл. постигане на отдавнашната мечта за производство на завършени автомобили.
• Също толкова перспективни на фона на интензивното развитие и потенциал изглеждат биотехнологиите и фармацевтичното производство.
• България има и добра база в прецизното машиностроене и роботиката, върху която може да се гради.
Това не значи обаче, че страната автоматично ще започне да произвежда процесори, да сглобява автомобили или пък да се превърне във водещ износител на танкове. Необходими са няколко неща и нито едно не е особено лесно.
Високотехнологичната индустрия се нуждае от добре квалифицирани кадри, а резултатите както на висшето образование, така и на професионалното днес са далеч от желаното. И още – наличие на индустриална инфраструктура и максимално благоприятна бизнес среда – с предвидими регулации и данъци, работеща съдебна система и политическа стабилност.
ИКТ – защо не и дейта центрове. През 2023 г. информационните технологии, които се превърнаха в ключов двигател на икономиката, създават над 13% от цялата добавена стойност в икономиката – сред най-високите дялове за този сектор в целия ЕС, без дори да включваме аутсорсинга на услуги. За разлика от промишлеността обаче, ИТ отрасълът е изключително съсредоточен в София, с плахи опити за разпространение в още няколко големи града. В столицата днес той създава едно на 5 – 6 работни места, а индиректно захранва дори повече.
Към началото на 2025 г. вятърът в платната на ИТ сектора изглежда отслабнал – търсенето на нови кадри е свито след десетилетие на експанзия, а фирмите опитват нови модели на работа на фона на бурното развитие на изкуствения интелект. По всичко личи, че и тук ще има нужда от промяна на подходите и преосмисляне на философията. Ключова роля играе отново повишаването на жизнения стандарт на българите – за базовата ИТ работа днес се намират далеч по-евтини кадри в Югоизточна Азия.
Една посока, в която ще трябва да се развива българският ИТ бизнес, ако иска да се конкурира със Запада, е към създаването на повече стартъпи и местни продукти. Има примери за местни успехи, но за да продължи развитието, броят им ще трябва да се увеличи многократно. А за да се случи, много от работещите в сферата ще трябва да повишат квалификацията си и от изпълнители да станат творци.
Интересна насока е все по-големият фокус върху физическата инфраструктура, върху която почиват информационните услуги – дейта центрове, клъстъри, мрежи. Досега големите инвестиции в този сегмент по-скоро заобикаляха България. Бурното развитие на изкуствения интелект през последните няколко години обаче накара ИТ гигантите трескаво да инвестират в колосални нови дейта центрове. Тъй като Европа ще търси начини да се върне в тази надпревара, в която днес изостава, България има шанс да се позиционира като подходяща дестинация за инвестиции в този тип инфраструктура.
За тези цели България има нужда от силно увеличение на разходите за наука и развойна дейност, от една страна, а от друга – бизнесът значително да увеличи способността си да привлича рисков капитал, който да се инвестира в местни продукти с потенциал да станат бъдещи лидери. Подобряването на подготовката на кадрите е от не по-малко значение, тъй като именно човешкият капитал създава революционните цифрови продукти.
Адекватна енергетика. Пренареждането на европейските енергийни пазари след руската инвазия в Украйна измести фокуса на политиките в тази сфера. Доскоро водещи бяха климатичните цели и „озеленяването“ на енергетиката. Днес независимостта и сигурността на доставките на енергоносители, на производството на енергия и нейното разпространение са ако не водещи, то поне с равностойно значение. На този фон изглежда, че стратегически поглед за вида на българската енергетика след две-три десетилетия – това е хоризонтът, в който се мисли в този отрасъл – по-скоро липсва, както пролича в хаоса около плановете за преход на въглищните райони.
Възобновяемата енергия надали ще загуби привлекателността си – соларите, ВЕЦ-овете и ветрогенераторите ще играят все по-голяма роля в енергийния микс на страната особено за отделни фирми и общности, които предпочитат да генерират (и съхраняват) енергията си локално. Голяма промяна на мисленето има около ядрените мощности като алтернатива на вноса на фосилни горива отвън. Не бива да се пренебрегва и потенциалът на България да ползва собствени източници на фосилни горива – употребата им в Европа няма да бъде напълно елиминирана през следващите няколко десетилетия, а страната има залежи на природен газ, които могат да се превърнат и в двигател за едни от икономически по-слабите райони.
От ключово значение е подобряването на инфраструктурата и по-пълната интеграция с европейските енергийни пазари. Тук държавата неизбежно ще трябва да постави стратегически цели и да изиграе основна роля в привличането на инвеститори. А изцяло нова и неразработена насока на развитие на енергийната инфраструктура са мощностите за съхранение на ток, които ще стават все по-важни.
Земеделие, храни и всичко останало. Горните три направления не изчерпват потенциала за развитие на българската икономика – разгледахме ги в по-големи подробности, защото днес изглеждат особено важни. Редно е да маркираме още няколко насоки, където може да се постигне по-висока ефективност и добавена стойност.
Постигането на по-диверсифицирано земеделие в рамките на ЕС изглежда все по-важно заради все по-високата несигурност, а България е добре позиционирана да развива този отрасъл. Това върви ръка за ръка с по-тясното интегриране на биотехнологии и прецизно земеделие в отрасъла, както и с промени в настоящата структура на субсидиите. Пряко свързано с продоволствената сигурност е и производството на храни, при което също има ясни тенденции към локализация и скъсяване на веригите на стойност.
Как да постигнем тези цели?
Въпреки че се отнасят до много различни отрасли, маркираните насоки имат много общи черти и за постигането им са необходими сходни мерки и насоки. Най-основните са:
• Повече инвестиции: Повишаването на производителността на труда е неминуемо през въвеждането на повече механизация и високотехнологични инструменти. Стимулите за по-големи инвестиции, както и активната реклама на България като бизнес дестинация са ключови в тази насока.
• Качествено образование: Няма как да се постигнат развити производство и услуги, без всеки отделен работник да реализира напълно потенциала си. Това е особено вярно на фона на демографското развитие на страната. Затова е задължително рязкото подобряване на резултатите чрез повишаване на автономията на училищата, обвързване на финансирането с постиженията, фокус върху практичните умения и разширяване на квалификацията на възрастните.
• Стабилна среда и ефективна съдебна система: Сред основните фактори, които спират инвестициите в България, са слабите показатели на съдебната система, съчетани с несигурността на средата от последните няколко години. Подобряване в тази посока ще има голямо въздействие за привличане на големи международни инвеститори.
• Подобряване на инфраструктурата и социална среда: Още има големи липси в свързаността и лесния достъп до ресурси. А добрата работа на социалните институции – от детска грижа през образование до здравеопазване – е от ключово значение за привличането и задържането на качествени кадри.
----------
Текстът е публикуван първо в бр. 3 (55) на сп. Business Global.