Информация от СТИВ - Тирана
Тирана - домакин на инвестиционен форум ЕС - Западни Балкани 6
На 13 и 14 октомври Тирана беше домакин на инвестиционния форум Европейския съюз (ЕС) - Западните Балкани 6 (ЗБ6), който събра регионални лидери, лица, вземащи решения в ЕС, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, и глобални инвеститори. Премиерът Еди Рама определи събитието като исторически етап, подчертавайки ролята му за укрепване на регионалното сътрудничество и икономическото развитие. Форумът има за цел да стимулира инвестиционните възможности между Западните Балкани, а именно Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, и държавите-членки на ЕС. Подкрепен от Европейската комисия, форумът е част от по-широка стратегия на ЕС за насърчаване на регионалната интеграция, социално-икономическата конвергенция и устойчивия икономически растеж. Чрез насърчаване на диалога между инвеститори, политици и бизнес лидери, събитието ще подчертае инвестиционните възможности, ще ускори интеграцията в единния пазар на ЕС и ще се справи с ключови предизвикателства като регулаторни бариери, финансови ограничения и геополитическа несигурност. Представители на ЕС подчертаха, че форумът отразява по-широката стратегия на блока за подкрепа на регионалната интеграция и социално-икономическото развитие, тъй като ЕС се стреми да поддържа конкурентоспособността си в световен мащаб, а Западните Балкани се позиционират като нова граница за инвестиции.
Като част от официалното си пътуване до Западните Балкани, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в Тирана в, където се срещна с албанския президент Байрам Бегай и премиера Еди Рама. Разговорите се фокусираха върху пътя на Албания към интеграция в ЕС, плана на ЕС за растеж на Западните Балкани за периода 2024–2027 г. на стойност 6 милиарда евро и възможностите за укрепване на икономическото сътрудничество и регионалните връзки. Целта на посещението е също така да се потвърди подкрепата на ЕС за постепенния достъп на региона до единния пазар на ЕС. След двустранните си срещи фон дер Лайен произнесе реч на Регионалната инвестиционна конференция за Западните Балкани в Тирана, където подчерта ангажимента на ЕС към икономическото развитие на региона и новите инвестиционни възможности.
Увеличение на разрешителните за работа в ЕС за албански граждани
Броят на албанците, напускащи страната с цел работа, се е увеличил значително през последните години, според данни на Евростат. Между 2022 и 2024 г. средно по 20 000 разрешителни за работа годишно са били издавани на албански граждани, главно в Гърция, Германия и Италия, в сравнение с едва 3000–4000 десетилетие по-рано. Данните на Евростат показват, че повечето напускания са чрез редовни трудови договори.
От 2021 г. насам на албанци са издадени приблизително 72 000 разрешения за пребиваване за първи път, предимно с цел работа. Тази цифра не включва нерегистрирани мигранти, работещи незаконно, или тези, които се занимават със сезонен труд. Според INSTAT броят им се равнява на около 13% от заетите в неселскостопанския частен сектор. Пикът е регистриран през 2022 г. с около 22 000 разрешителни, докато през 2023 и 2024 г. средната стойност е била 18 000–19 000 годишно. За разлика от това, през 2015 г. само 4,5% от разрешителните са издадени с цел заетост, докато повечето са били издадени за събиране на семейството, свързано с миграционни потоци от 2000-те години.
Данните показват, че новата вълна на миграция от 2016 г. насам е била по-ориентирана към заетостта. През 2024 г. Евростат съобщи, че 29% от разрешителните са издадени за заетост, 51% по семейни причини, 3,1% за обучение и 17% за други цели. Гърция е с най-голям дял през 2024 г., като е издала 7200 разрешителни за работа на албанци, следвана от Германия със средно 4500 и Италия с около 3000. Броят на албанците, напускащи страната с разрешителни за работа, сега е почти двойно по-голям от този на търсещите убежище. Евростат отбеляза 15 000 молби за убежище през 2022 г., като тази цифра спадна до 11 000 през 2023 г.
Албания предостави документацията по главата за митническия съюз на Европейската комисия.
Албанската митническа администрация официално представи на Европейската комисия пълната документация, необходима за затварящите критерии по Глава 29 – Митнически съюз, отбелязвайки това, което властите нарекоха важна стъпка в процеса на присъединяване на страната към ЕС. Според администрацията пакетът включва законодателен календар, таблици за съответствие с достиженията на правото на ЕС, ключови стратегически планове, мерки за укрепване на почтеността и ефективността, както и националния многогодишен ИТ план за оперативна съвместимост със системите на ЕС. Той също така предостави информация за ратифицирането на Протокола към Рамковата конвенция за контрол на тютюна и годишния доклад „Зелена книга – Митници 2024 и приоритети 2025“. Институцията заяви, че остава ангажирана с изпълнението на всички задължения по Глава 29, включително законодателно съгласуване, укрепване на административния капацитет, усъвършенстване на цифровите митнически системи и засилване на сътрудничеството с ЕС в борбата с незаконната търговия.
Банка на Албания: Кредитирането, обезпечено с недвижими имоти, продължава да се разширява
Недвижимите имоти остават доминиращото обезпечение в банковия сектор на Албания, според данни на Банката на Албания (BoA) за първата половина на 2025 г. В края на юни 76% от портфолиото от банкови кредити е обезпечено с обезпечение, в сравнение със 75% година по-рано. Недвижимите имоти представляват 46% от общия брой кредити или 61% от обезпеченото кредитиране. Наличните кредити, обезпечени с недвижими имоти, са се увеличили с 9% на годишна база, главно благодарение на ипотеки. Като цяло банковото кредитиране достигна 855 милиарда албански лека (ALL), от които около 393 милиарда ALL (около 4 милиарда евро) са обезпечени с недвижими имоти. Общата експозиция към кредити, свързани с недвижими имоти, се оценява на 429 милиарда ALL, разпределени между домакинства (54%) и предприятия (46%). Тези кредити нарастват ежегодно с 16% и сега съставляват повече от половината от кредитирането в частния сектор. Банката на Австралия отбеляза, че макар кредитирането на недвижими имоти да е подкрепило търсенето на пазара на недвижими имоти, то също така е увеличило експозицията на банките към рискове, свързани с недвижимите имоти. Потенциален спад би понижил стойностите на обезпеченията и би увеличил рисковете от загуби по заеми. За да ограничи прегряването на пазара, Банката на Австралия въведе по-строги стандарти за кредитиране на покупки на жилища, считано от юли 2025 г.
Албания се присъединява към SEPA, преводите в евро с ЕС поевтиняват.
От вторник, 7 октомври 2025 г., албанските граждани и фирми могат да извършват преводи в евро с държави-членки на Европейския съюз (ЕС) по същите правила и със значително по-ниски такси, обяви премиерът Еди Рама в социалните медии. Рама заяви, че „Албания вече е пълноправен член на SEPA (Единната зона за плащания в евро) и албанците ще плащат същите комисионни, както за вътрешни преводи. Според Банката на Албания, спестяванията за гражданите и фирмите се оценяват на около 20 милиона евро само през първата година.“
Световната банка прогнозира забавяне на растежа на Албания до 3,7% през 2025 г.
Световната банка прогнозира, че растежът на БВП на Албания ще се забави до 3,7% през 2025 г. от 4% през 2024 г., макар и с 0,5 процентни пункта над прогнозата ѝ от юни. Очаква се растеж от 3,5% през 2026 г. Редовният икономически доклад на банката за Западните Балкани подчертава по-силния пазар на труда в Албания, като безработицата е спаднала до 8,7%, а нивото на заетост е 69,5%, докато инфлацията остава ниска на 2,2% в началото на 2025 г. Фискалното разхлабване е намалило излишъка до 2,7% от БВП, в сравнение с 4,3% година по-рано. Управителят на банката за страната Масимилиано Паолучи заяви, че реформите в областта на фискалната стабилност, зеленото развитие, социалната защита, дигитализацията и интеграцията в ЕС са ключови, отбелязвайки, че по-бързите реформи, подкрепени от ЕС, биха могли да повишат растежа на доходите на глава от населението с до 3,1% над изходното ниво. За Западните Балкани като цяло се очаква растежът да се забави до 3% през 2025 г. от 3,6% през 2024 г., като възстановяването е обвързано с по-силни перспективи за еврозоната. Докладът подчертава парадокса на работната сила в региона: недостигът съществува едновременно с постоянна безработица над 10% и ниско участие сред жените, младежите и възрастните хора.
Министерството на енергетиката и инфраструктурата започва консултации по законопроекта за резервите за сигурност на петрола.
Министерството на инфраструктурата и енергетиката започна обществени консултации по проектозакон, регулиращ създаването, поддържането и управлението на резервите за сигурност на суров петрол и неговите производни. Инициативата има за цел да засили сигурността на енергийните доставки на Албания и да приведе националното законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз. Проектозаконът предвижда създаването на Орган за резервите за сигурност (RSA), който ще отговаря за закупуването, съхранението, продажбата и управлението на стратегическите резерви. RSA може също да действа чрез делегиране и да си сътрудничи с държавите членки на ЕС. Съгласно предложената рамка, минималното ниво на резервите ще бъде определено на 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни вътрешно потребление, което от двете е по-голямо. Финансирането ще идва от тарифи върху въглеводородни продукти, приходи от продажби на резерви, услуги на органите и други законни източници. Проектозаконът транспонира Директива 2009/119/ЕО на ЕС, разработена с техническата помощ на Енергийната общност. Той предвижда санкции от 2 милиона до 10 милиона леки за неразрешено използване на задължителните резерви, използване като обезпечение за трети страни или неспазване на стандартите за качество. Многократните нарушения могат да доведат до спиране на дейността до една година. Агенция „Митници“ ще събира съответните данъци едновременно с митата върху акцизните продукти. Мярката е част от усилията за хармонизиране на законодателството със стандартите на ЕС и засилване на националната енергийна устойчивост.
Изготвил:
Милен Миланов
СТИВ - Тирана