Автор: Институт за пазарна икономика
Ново изследване показва слабости на законодателния процес в ЕС, които имат пряко отражение върху ефективността на политиките и регулаторната тежест в Съюза
► Виж пълния доклад на български език тук: EU-RQI (BG)
► Оригиналната публикация на английски език е достъпна тук: EU-RQI (EN)
През последните десетилетия Европейският съюз се превърна в една от най-активните регулаторни системи в света. Все повече правила, директиви и регулации оформят ежедневно икономиката, бизнеса и живота на гражданите. Именно поради това нараства значението на въпроса колко качествени, ясни и ефективни са тези правила.
Независимата мрежа EPICENTER[1] представя Индекса за регулаторно качество на ЕС (EU-RQI) – сравнително изследване, което оценява доколко директивите на ЕС, приети между 2022 и 2024 г., отговарят на принципите за т.нар. по-добро регулиране. Индексът изследва яснотата на езика, дължината на законодателните актове, използването на оценки на въздействието, практиките за консултации, субсидиарността и пропорционалността, както и ефективността на прилагането.
Какво установява изследването?
- Законодателството на ЕС е прекалено сложно и трудно за навигация – изреченията са почти двойно по-дълги от препоръките за разбираем език, директивите са твърде обемни и изискват часове четене, а регулаторният обем продължава да расте въпреки обещанията за опростяване;
- Качеството на подготовката е непоследователно – ранните инструменти като пътни карти и първоначални оценки на въздействието се използват непоследователно, а много оценки на въздействието пропускат ключови елементи (териториален анализ, въздействие върху малките и средните предприятия, оценка на финансови разходи и ефекти върху конкурентоспособността);
- Обществените консултации варират, а прилагането на директивите среща множество проблеми – в някои политики почти липсва реално участие на заинтересованите страни, под половината директиви се транспонират навреме и държавите членки рядко предприемат нужните мерки за изпълнение;
- Регулаторното качество силно варира между различните области – транспортната и външната политика се представят добре, докато институционалните въпроси се представят слабо. Езикови и структурни проблеми (дълги изречения, прекомерна пунктуация, непоследователна терминология) допълнително намаляват яснотата и спазването;
- Предложените решения включват по-добро и навременно планиране, опростяване на законодателните текстове, по-строг контрол от Regulatory Scrutiny Board, по-пълно покритие на оценките на въздействието, повече прозрачност и по-силна подкрепа за ефективното прилагане на директивите.
Каква е голямата картина?
EU-RQI дава средна оценка 66,9 от 100 за качеството на директивите през последните три години. Силните страни са ясният политически мандат и съответствието със стратегическите приоритети на ЕС. Най-слабите – качеството на оценките на въздействието, консултациите и прилагането.
Защо това е важно за България?
България транспонира значителен дял от своето законодателство директно от ЕС. Когато европейските норми са прекалено сложни, разходите за бизнеса и администрацията у нас нарастват.
Информационното табло на Европейската комисия (ЕК) за единния пазар и конкурентоспособността показва, че България има висок дефицит на транспониране в сравнение със страните от ЕС и не изпълнява заложените цели. Към края на 2024 г. България отчита 16 просрочени директиви (1,6%), като средната стойност за ЕС е 8 просрочени директиви (0,8%). Средното забавяне в транспониране на директивите в България е близо 16 месеца, докато средната стойност за ЕС е малко под 12 месеца.
Липсата на съответствие, или процентът на всички неправилно транспонирани директиви, в България е сравнително висок – 1,3% в сравнение с 0,9% средно за страните в ЕС. България допуска висок дефицит на транспониране, в т.ч. голямо забавяне в някои сфери, както и висок дефицит на съответствие. В края на 2024 г. спрямо България има 31 висящи процедури за нарушение (22 средно за ЕС).
Тези данни показват, че негативните ефекти от твърде сложното законодателство на ниво ЕС са особено силно изразени в България, както заради лошото прилагане, така и заради по-слабото отчитане на регионалните ефекти върху конкурентоспособността, което е особено важно за региона на Централна и Източна Европа.
По-ясните, по-кратки и по-добре обосновани директиви означават по-лесно прилагане, по-малко бюрокрация и повече доверие в институциите – както европейски, така и национални.
Накратко
Индексът показва, че ЕС има напредък в прилагането на принципите за по-добро регулиране, но съществуват значителни пропуски – особено в яснотата на закона, оценките на въздействието и прилагането. За държави като България това има пряко отражение върху ефективността на политиките, административната тежест и качеството на публичната среда.