Зелената сделка и енергоемките индустрии

Публикация на Работна група „Работодатели“ в ЕИСК

Индустриите със сериозен разход на енергия, като производството на цимент, керамика, химически вещества, торове, стъкло, хартия, както и  добиването на метали и управлението на рафинерии, осигуряват над 2 милиона и 600 хиляди директни работни места в Европейския съюз, както и милиони асоциирани с тази дейност занимания.

Тези индустрии подчертават европейската ключова роля в поприща като автомобилната индустрия, машиностроенето, строителството и енергийните технологии. Въпреки това, отражението им върху околната среда остава огромно – независимо от факта, че директните газови емисии са намалели с 36% от 1990 г., реално най-сериозното снижаване спрямо всички останали сектори в икономиката.

Вредните емисии в околната среда, за които пряк отговорник е Европейският съюз, съставляват едва 9% от глобалната статистика, но въпреки това ЕС разполага с най-детайлната и амбициозна законодателна рамка относно действия спрямо климата. Между 1990 г. и 2017 г. газовите емисии бяха намалени с 23%, докато икономиката регистрира ръст от 58%.

Генералният план за конкурентоспособна трансформация на енергоемките индустрии в ЕС, включващ благотворна за климата кръгова икономика със срок 2050 г., бе публикуван в края на миналата година. Той очерта различни конкретни политики и приоритети, сред които изпъкват създаването на пазари за продукти на кръговата икономика, подкрепа за иновационни технологии  и достъп до енергия, използваща нулеви или ниски нива на въглерод, на конкурентоспособни цени.

В стоманения сектор, на когото аз съм представител, вече сме начертали бъдещ план и съм уверен, че можем да постигнем 80-95% намаление в емисиите на въглероден диоксид до 2050 г. при наличието на благоприятни обстоятелства.

Енергия

Революционните технологии за чиста продукция на стомана включват използването на водород и възобновяемо електричество; също така те разчитат на складирането или използването на въглерод, който вече е включен в емисиите.

Техническите предизвикателства са огромни: само нашият сектор ще има нужда от 400 терават часа възобновяемо електричество, включващи 250 терават часа за производството на 5,5 милиона тона водород.

Най-важното е да имаме сигурно и надеждно снабдяване с енергия с ниско или нулево ниво на въглероден диоксид, която да е налична на нормална цена.

Разходи

Капиталовите и операционни разходи за подобна промяна  са огромни. Именно затова европейските производители на стомана имаме нужда от пълната подкрепа от страна на съществуващото законодателство в рамките на ЕС. Неслучайно говорим за „Зелена сделка за стоманата“.

Търговия

Ако международната търговия позволи да се внася стомана с по-сериозна употреба на въглероден диоксид и респективно на нечестни цени, ние просто ще изнасяме нашите инвестиции и работни места извън Европейския съюз.

Което означава отново, че е необходимо преразглеждане на съществуващото законодателство, както и че ЕС трябва да прегледа опциите за избягването на дъмпинг и правителствени субсидии в трети страни, като подобри инструментите за търговска защита и модернизира начините за по-ефективно проследяване на порочни практики.

Финансиране

Ако няма начин за стабилно финансиране на нашите иновации, няма как да използваме новите технологии, които са ключът към успеха. Такова предизвикателство може да бъде преодоляно само ако частният капитал е подпомогнат от координирана рамка на институционално ниво.

Автор: Михал Пинтер,

Словашки Национален съюз на работодателите
U.S. Steel, Кошице