Индикаторите за резултатите в проектите на Плана за възстановяване не са достатъчно добри за оценката им


Автор: Институт за пазарна икономика

Всеки проект трябва да съдържа индикатори за оценка – това е задължително за проектите по принцип, включително и за тези, които се подават по Плана за възстановяване и устойчивост. Изборът на индикатори зависи от много неща, но най-важното е те да дават възможност проектът да бъде оценен от гледна точка на това дали е постигнал своите цели и дали е довел до позитивни ефекти.

Как стои въпросът с индикаторите за оценка на проектите по Плана за възстановяване?

Планът за възстановяване и устойчивост на България съдържа 60 проекта и във формуляра за кандидатстване е задължително да се посочат индикатори за резултати и индикатори за ефекти (т. 6 или т. 8[1]). Направили сме качествена оценка на всички индикатори в проектите по НПВУ. Тя се основава на това до каква степен представените индикатори дават възможност да се оценят резултатите от проекта и дали и до каква степен проектът постига своята цел.

Обикновено разработването на добри индикатори за оценка се извършва, като се стъпва на веригата на резултатите. Веригата дава възможност да се опишат и осмислят всички ресурси и последователността от действия, която води до постигане на съответния междинен или краен резултат.

 

Източник: Световна банка, ОИСР

В България много често се пренебрегва значението на добре избраните и съставени индикатори, тъй като те се възприемат като несъществена част от планирането и реализацията на политики, програми или инвестиционни проекти. Когато става въпрос за оценка на продукти/услуги във важни документи на държавната администрация, например програмните бюджети на министерствата и ведомствата[2], в огромен брой от случаите наблюдаваме формализъм при дефинирането на индикаторите, например: брой актуализирани нормативни актове, брой проведени служебни срещи, участия в заседания, поддържане на бази данни и др. Подобен извод може да се направи и за голяма част от проектите, които се изпълняват по Оперативните програми на ЕС.

Основните недостатъци на използваните индикатори могат да се обобщят по следния начин:

  • Показват количество дейности или „произведени“ продукти - но не и резултати и ефекти;
  • Не са обвързани с ресурса/финансирането им – а как без това да се оцени ефикасността;
  • Нямат базови и целеви стойности – за да може да се сравнят ефектите от проекта с алтернативата;
  • Не са определени времево;
  • Не дават възможност да се оцени дали се постигат целите на програмите – постигнато ли е желаното въздействие.

 

Качественият преглед на посочените в проектите по Плана за възстановяване индикатори показва следното:

  • Липсва сериозен напредък по отношение на дефинирането на добри показатели, които да показват връзка с целите на проекта. Все още се използват масово: брой документи, приети и изменени закони, дял на договорените средства, брой участващи в проекта, приключени строителни работи, брой сключени договори, брой обявени тръжни процедури, внедрени системи и др.;
  • Ако повечето от проектите съдържат някакъв опит за дефиниране и измерване на продукти (резултати), то дефинирането и измерването на ефекти е по-скоро рядкост;
  • В по-голямата част от проектите индикаторите за резултати са всъщност описание на дейностите по проекта;
  • В 7 от проектите е отбелязано, че индикаторите за ефект не са приложими;
  • В значителна част от проектите липсват числови стойности на индикатори – както базовите, така и целевите;
  • В почти никой от проектите не се използват международно признати индикатори за оценка на ефект или независими източници на информация за изчислението им.

За илюстрация могат да се разгледат следните два примера (позитивен и негативен) за използвани индикатори за ефекти в два от проектите:

Източник: https://nextgeneration.bg/14

И накрая в заключение ще отбележим, че ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране. Дори Европейската комисия да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат.


[1] Не става ясно защо, независимо че се използва общ макет, номерацията на таблиците по отделни проекти се различава.

[2] Този процес не отбелязва голям напредък, независимо от указанията и методологическата подкрепа от страна на финансовото министерство, налична тук: https://www.minfin.bg/bg/241