Алтернативен бюджет с ниски данъци и реформи (2019 г.)

За 16-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя своя Алтернативен бюджет с ниски данъци. Представянето на тазгодишното издание на Алтернативния бюджет е в условия на три поредни години с висок икономически растеж и намаляващи бюджетни излишъци. Въпреки това управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад.

изтегли презентация | изтегли разходна бележка

изчисли личната си данъчна тежест

Макроикономическите допускания в бюджет 2019 се отличават с прекомерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за забавяне на европейската и в частност българската икономики следващата година. Докато и МВФ, и Европейската комисия очакват забавяне на растежа и успокояване на инфлацията в България следващата година, правителството предвижда ускоряване на икономическия ръст и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния брутен вътрешен продукт се явява доста по-висока от очакваното от други анализатори, което пък означава и „надуване” на приходната част с цел обезпечаване на по-високи разходи. Последното не е изненада, предвид ясния курс към фискална експанзия – т.е. увеличаване на разходите и влошаване на бюджетния баланс през последните няколко години.

Дори и оптимизмът на МФ за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел.

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:

• Обръщане на негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
• Запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор;
• Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове и разбиване на монопола на НЗОК;
• Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.

Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж и биха отключили потенциала на местно ниво.

Прочетете повече ТУК