СТИВ - АСТАНА
В световната икономика се оформя нова архитектура на търсенето: докато петролът е бил стратегически ресурс през 20-ти век, през 21-ви век редките и редкоземните метали формират основата на дигиталната икономика, зелената енергия и отбранителната промишленост. Това отваря прозорец с възможности за Казахстан, тъй като страната притежава значителни запаси от тези ресурси.
Световен пазар на редки метали
Редкоземните елементи са група от 17 метала, използвани в критични технологии, от микрочипове до вятърни турбини. Техните уникални свойства ги правят незаменими в производството на мощни магнити, батерии и електроника.
Според международни проучвания, световният пазар на редкоземни метали е нараснал близо четири пъти през последните две десетилетия. Докато световното производство е било приблизително 101 500 тона през 2004 г., през 2024 г. то достига почти 380 000 тона (379 900 тона).
Глобалното търсене на редкоземни елементи е много високо и продължава да расте стабилно. Основните двигатели са електрическите превозни средства, възобновяемата енергия, електрониката, компютрите и смартфоните. Преходът към дигитална икономика е пряко свързан с развитието на пазара на редкоземни елементи.
В същото време пазарът остава силно концентриран: над 70% от световното производство и приблизително 90% от преработката на редкоземни метали са концентрирани в Китай. В резултат на това те все повече се разглеждат като инструмент за геоикономическо влияние.
Това доминиране се дължи на комбинация от фактори – относително ниски разходи за труд, развита индустриална база и наличие на технологии – което дава на страната значително предимство в развитието на индустрията.
При тези условия световният пазар спешно се нуждае от диверсификация на доставките. Това от своя страна отваря възможности за нови играчи, включително и Казахстан.
Залежите са изобилни, преработката е оскъдна.
Казахстан разполага с една от най-големите бази от минерално-суровинни залежи в света. Според Министерството на промишлеността и строителството на Република Казахстан, разработването на находища на редки и рядкоземни метали, както и производството на световно продаваеми продукти на базата на тези находища, са сред приоритетите на страната за индустриално и иновативно развитие. В момента държавата притежава над девет хиляди находища, над 100 от които съдържат редки и рядкоземни елементи.
Уникална характеристика на суровинната база на Казахстан е, че значителна част от редките елементи се добиват като странични продукти при добива на уран, неблагородни метали и благородни метали. Това изисква цялостна преработка и внедряване на съвременни технологии.
Според Министерството на промишлеността и строителството, страната вече добива и преработва волфрам, молибден, титан, цирконий и рений. Освен това се добиват и свързани елементи като селен, телур, германий, галий, индий, талий, бисмут, хафний, скандий, кадмий, осмий и итрий.
В момента обаче индустрията формира само приблизително 0,3% от промишленото производство. Тази ниска начална точка обаче създава значителен потенциал за растеж, особено предвид нарастващото световно търсене на редки и редкоземни метали.
Регионални центрове и технологични капацитети
Казахстан вече е развил основната индустриална инфраструктура за производство на някои изделия от редки метали. Основните производствени мощности са съсредоточени в няколко предприятия, исторически свързани с най-големите металургични центрове в страната. Източноказахстанската област и Централен Казахстан се считат за най-перспективните региони.
Например Усть-Каменогорският титано-магнезиев завод е специализиран в производството на титан и магнезий, формирайки основата за доставки за авиационната и металургичната промишленост. Улбинският металургичен завод преработва берилий, ниобий и тантал - метали, търсени в ядрената енергетика и електронната промишленост. В Жезказган предприятието Жезказганредмет произвежда рений и осмий, които се използват във високотемпературните сплави и химическата промишленост.
В област Къзълорда, Firma Balausa LLC произвежда ванадиев концентрат, докато Zhetylu Volframy LLC в област Алмати разработва волфрамови руди. Заедно тези компании формират основата на текущата преработка на редки метали. Техният капацитет и технологично ниво обаче все още не са достатъчни, за да осигурят пълен цикъл на дълбока преработка вътре в страната.
Въпреки наличието на някои производствени мощности, нивото на дълбока преработка на редки и рядкоземни метали в Казахстан остава ограничено. Поради липса на технологии и слаба техническа база, страната в момента е фокусирана предимно върху добива на суровини и доставките им на външните пазари. Основната цел обаче е разработването на местни технологии, изграждането на преработвателни мощности и установяването на пълен производствен цикъл в страната.
Страната разполага със значителни резерви, много от които са проучени още по съветско време. Трябва обаче активно да се развива преработвателната инфраструктура, да се привличат инвестиции и да се внедряват съвременни технологии, за да се осигури максимален добив и пълноценно производство.
В същото време значителна част от тези ресурси все още не е икономически интегрирана. Според експерти Казахстан разполага с множество находища на молибден и волфрам, които са били активни до 2000-те години, но след намаляване на търсенето от страна на отбранителната промишленост, те са загубили предишното си икономическо значение и сега са практически не се разработват. Подобна е ситуацията и с лития, тантала и берилия: запаси съществуват, но вътрешното търсене остава ограничено.
Индустриализация и инвестиции
На този фон правителствената политика постепенно се измества към разширяване на производствената база. Комплексният план за развитие на индустрията за 2024–2028 г. предвижда стартирането на поне пет нови производствени мощности за редки метали. Някои проекти вече са реализирани: в находището „Богути“ е пуснато в експлоатация съоръжение за производство на волфрам, а производството на манганов сулфат монохидрат е стартирано.
Следващият етап включва разработването на нови технологични вериги. За 2026 г. е планирано да се стартира линия за производство на галий с капацитет 15 тона годишно с участието на ERG. Едновременно с това се разработват проекти за рециклиране на отпадъци от литиево-йонни батерии и производство на метален рений в съоръжението „Жезказганредмет“.
Отделно направление е развитието на индустрията материали за акумулатори. В този сегмент се развива графитният проект Саритоган, а в Аксу се създава манганов хъб, фокусиран върху производството на електролитен манган и манганов диоксид. Същевременно компаниите в индустрията обмислят проекти за обработка на постоянни магнити и термоустойчиви никелови сплави, което е пряко свързано с развитието на високотехнологично производство.
Карагандинската област се превръща в една от зона на развитие. Именно там през 2025 г. е било открито находището „Жана Казахстан“ на обекта Куйректикол и вече е издаден лиценз за проучване и се провеждат подробни геоложки проучвания и лабораторни изследвания за потвърждаване на запасите. Прогнозните запаси на обекта Куйректикол са приблизително 935 400 тона редкоземни метали.
От суровини до промишлена преработка
Правителството се фокусира върху системното развитие на индустрията. За тази цел е приет Комплексен план за 2024–2028 г., който предвижда стартирането на поне пет нови производствени мощности, модернизирането на съществуващите предприятия и внедряването на интегрирани технологии за добив на суровини. Едновременно с това се разработва инвестиционна екосистема, включваща:
— 16 специални икономически зони,
— Международния финансов център Астана,
— дигиталната платформа Minerals.e-Qazyna.kz,
— програма за финансиране на стойност 1 милиард долара за Банката за развитие на Казахстан.
Основната цел е да се сформира пълен производствен цикъл в страната. За насърчаване на нов инвестиционен цикъл, Концепцията за инвестиционна политика до 2029 г. се прилага успешно. Сключването на инвестиционни договори ще позволи на компаниите в приоритетните сектори да получават данъчни и митнически облекчения, както и безвъзмездни средства в натура.
Инвеститори от западни и други развити страни проявяват голям интерес към реализирането на подобни проекти в Казахстан. Това е глобално конкурентно предимство за Казахстан, което страната трябва ефективно да използва.
Международни партньори от САЩ, Германия, Австралия и Китай вече участват в геоложките проучвания. Например, Cove Capital LLC (САЩ) участва в съвместни предприятия в проекти за волфрам, литий, тантал, ниобий и редкоземни метали. Заедно със Sarytogan Graphite Limited (Австралия), компанията разработва голям графитен проект, Sarytogan, насочен към производството на материали за акумулаторни батерии. Освен това, съвместно с немската компания Bergbau AG се изпълнява проект за разработване на литиево находище. В момента се провеждат геоложки проучвания на обща стойност приблизително 8 милиона долара, а ако резервите бъдат потвърдени, общата инвестиция може да достигне 500 милиона долара.
По отношение на пазарите за продажби, Казахстан в момента се фокусира върху най-големите потребители в региона. Китай и Русия остават основните пазари, което се отразява върху текущата логистика и структурата на търсенето. В дългосрочен план обаче страната би могла да се интегрира в по-широки вериги за доставки, включително пазарите на ЕС и Азия.
По този начин редките и редкоземните метали се превръщат в нов стратегически ресурс за световната икономика. Казахстан притежава значителни резерви и постепенно изгражда институционална рамка за развитие на индустрията. Основното предизвикателство остава преходът от модел, базиран на суровини, към модел на промишлена преработка. Ако този преход е успешен, страната ще може да се утвърди във високотехнологичните вериги за създаване на добавена стойност. В противен случай тя ще остане доставчик на суровини в условията на засилваща се световна конкуренция. С ускоряващото се търсене времето е от съществено значение: това не е просто въпрос на развитие на индустрията, а на избор на икономически модел на страната за десетилетия напред.
Изготвил: Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати