Казахстан увеличава инвестициите си в преработващата промишленост, новите производствени мощности поддържат растежа на капиталовите инвестиции

СТИВ – Алмати

Инвестициите в основния капитал в преработващата промишленост на Казахстан значително се е увеличил. До края на 2025 г. те са достигнали рекордните 3 трилиона тенге, което е увеличение с 43,7% на годишна база в парично изражение. В реално изражение увеличението е 39%. За сравнение, общите инвестиции в основния капитал са се увеличили с 20,7% до 23,5 трилиона тенге (увеличение с 16,7% в реално физическо изражение), докато капиталовите инвестиции в промишлеността са се увеличили с 22,3% до 9,5 трилиона тенге (увеличение с 18,3% в реално изражение).

В реално изражение, за втора поредна година, инвестициите в производството са се увеличили. През 2024 г. инвестициите са се увеличили с 27% в парично изражение до 2,1 трилиона тенге (увеличение с 24,4% в реално изражение). През 2022 и 2023 г. обемът на инвестициите в парично изражение се е увеличил с 2,9% годишно, но в реално изражение, коригирани спрямо промените в цените, капиталовите инвестиции са намалели съответно с 2,4% и 1,1%. В сравнение с 2015 г. обемът на инвестициите в парично изражение се е увеличил 3,8 пъти.

На фона на нарастващите инвестиции, делът на производството също се е увеличил. През 2025 г. секторът е формирал 12,7% от всички инвестиции в основния капитал (спрямо 10,7% година по-рано). Това е най-високата стойност за целия период на наблюдение от 2003 г. насам. От общите инвестиции в индустриален капитал делът на преработващата промишленост е достигал 31,3%, в сравнение с 26,7% през 2024 г. По този начин почти една трета от инвестираните в промишлеността средства са се падали на преработващата промишленост.

                             

Спрямо размера на икономиката, инвестиционната активност в преработващата промишленост също се е увеличила. Към края на 2025 г. капиталовите инвестиции в сектора са възлизали на 1,9% от БВП, в сравнение с 1,5% през предходната 2024 година. Това е една от най-високите стойности през последните десет години: по-висока е била само през 2015 г. и 2018 г., когато е достигала 2%. От 2019 г. до 2024 г. делът на инвестициите в преработващата промишленост като цяло се е колебаел между 1,4% и 1,8%.

Общата инвестиционна активност в икономиката обаче остава под нивото си отпреди десет години. Делът на всички инвестиции в основния капитал в БВП през 2025 г. е бил 14,7%, докато през 2015 г. е достигал 17,2%. Делът на инвестициите в индустриалния капитал през този период е намалял още по-значително - от 9,4% на 6% от БВП. По този начин растежът на инвестициите в преработващата промишленост се наблюдава на фона на по-сдържани капиталови инвестиции в икономиката и индустрията като цяло. Делът на сектора в БВП почти напълно се е възстановил до едно от най-високите си нива през последните 15 години, докато общите и индустриалните инвестиции спрямо размера на икономиката остават значително под нивото си от 2015 г.

Ръстът на инвестиционната активност е съпроводен от стартирането на нови производствени мощности. Според Министерството на промишлеността и строителството на Република Казахстан, през 2025 г. са въведени в експлоатация 190 индустриални проекта на стойност 1,5 трилиона тенге, създавайки 22 500 постоянни работни места. След като тези предприятия достигнат пълните си производствени мощности, се очаква общото им производство да достигне приблизително 2,3 трилиона тенге. През 2026 г. са планирани още 200 проекта на стойност приблизително 1,7 трилиона тенге, създавайки 19 100 постоянни работни места.

 

                               

Положителната тенденция продължава и през тази година. От януари до юни 2026 г. инвестициите в основния капитал в преработващата промишленост са достигнали 1,4 трилиона тенге - с 41,5% повече в парично изражение спрямо предходната 2025 година. В реално изражение капиталовите инвестиции са се увеличили с 33,3%. Секторът формира 15% от всички инвестиции в основния капитал и 36,3% от индустриалните инвестиции. По този начин повече от една трета от индустриалните инвестиции вече са насочени към преработващата промишленост.

Най-големият обем капиталови инвестиции през първата половина на 2026 г. е в Жамбълска област, където в преработващата промишленост са инвестирани 300,1 милиарда тенге. Следват я Атирауска (193,1 милиарда тенге), Алматинска (162,2 милиарда тенге), Карагандинска (130 милиарда тенге) и Павлодарска (108,9 милиарда тенге) области. Тези пет региона формират общо 62,6% от обема на националните инвестиции в сектора.

Най-високи темпове на растеж на инвестициите в основния капитал в преработващата промишленост в реално изражение са наблюдавани в Астана (почти три пъти), както и в Атирауска (2,7 пъти), Жамбълска (2,4 пъти), Акмолинска (82,7%) и Алматинска (60,8%) области. В същото време капиталовите инвестиции са намалели в девет области. Най-значителни спадове са регистрирани в Улътауска (66,3%), Алматинска (40,4%), Мангистауска (32,1%), Източно-Казахстанска (31%) и Карагандинска (22,5%) области.

Преработващата промишленост играе най-голяма роля в инвестиционната структура на Жамбълска област. Секторът формира 59,3% от всички инвестиции в основния капитал в региона. Високи показатели са отчетени и в Алматинска (30,5%), Карагандинска (30%), Костанайска (28,7%) и Атирауска (26,2%) области.

 

По отношение на индустриалните инвестиции, най-големият дял на преработващата промишленост е наблюдаван в Алматинска (82,1%), Шимкентска (80,6%) и Жамбълска (76,3%) области. Повече от половината от инвестициите в индустриалния капитал са в преработващия сектор в Астана, както и в СеверноКазахстанска, Костанайска и Карагандинска области. Най-ниски показатели са отчетени в Улытауска (6,8%), Западно-Казахстанска (9,1%) и Къзълординска (9,7%) области.

Секторната структура на инвестициите в основния капитал в преработващата промишленост остава доста концентрирана. Най-големият обем средства от януари до юни 2026 г. е насочен към химическата промишленост: 313,4 милиарда тенге, или 21,9% от всички инвестиции в производствения сектор. Производството на храни формира 258,5 милиарда тенге, или 18,1%; металургията - 257,6 милиарда тенге, или 18%; и производството на други неметални минерални продукти - 199,9 милиарда тенге, или 14%. Заедно тези четири сектора формират 72% от всички инвестиции.

 

 

Инвестициите в химическата промишленост в реално изражение са се увеличили със 71,4% на годишна база, в производството на храни - с 2,3 пъти, а в производството на други неметални минерални продукти - с 2,3 пъти. В металургията, въпреки че е с един от най-големите обеми на капиталови инвестиции, ръстът е само 4,5%.

Инвестициите са намалели в производството на кокс и рафинирани петролни продукти (с 10,5%), автомобилите, ремаркета и полуремаркета (с 20%), другите превозни средства (с 44,5%), машините и оборудването (с 47,1%), текстила (със 72,7%) и тютюневите изделия (с 89,1%). 

Рязкото увеличение на производството на облекла и някои други неголеми индустрии се дължи на ниска база и все още не е оказало съществено влияние върху общата структура на инвестициите.

Увеличението на инвестициите в преработващата промишленост вече е съпроводено със стартирането на нови производствени мощности и засилената роля на сектора в икономиката. В същото време капиталовите инвестиции остават концентрирани само в няколко региона и основни индустрии, като машиностроенето, електрониката, фармацевтиката и леката промишленост и формират сравнително малка част от общия обем. Следователно, по-нататъшната диверсификация ще зависи не само от броя и стойността на реализираните проекти, но и от това колко широко са разпределени инвестициите между индустриите и регионите.

Изготвил: Атанас Ненов, Ръководител на СТИВ – Алмати