.svg_.png)
През пролетта на 2026 г. Туркменистан обяви нов етап на сътрудничеството си с Китай в газовия сектор. Китайската национална петролна корпорация (CNPC) получи правото да добива допълнителни 10 милиарда кубически метра газ годишно от гигантското находище „Галкъниш“, едно от най-големите в света.
На пръв поглед това изглежда като поредно разширяване на енергийното партньорство. Но зад тази новина се крие много по-голяма история. През последните двадесет години Китай успява да превърне Туркменистан в ключова ресурсна база за енергийната си сигурност, като едновременно с това рязко отслабва позициите на Русия в Централна Азия.
Днес Китай е основният купувач на туркменски газ, най-големият кредитор на Туркменистан и на практика единственият външен играч, на когото е разрешено да участва в добива на газ в страната. Към края на 2025 г. Туркменистан е добил приблизително 76,5 милиарда кубически метра природен газ. Това са значителни обеми за страна с население под 7 милиона. Основните находища са Галкъниш, Довлетабад, Яшлар и блокът Багтиярлък на десния бряг на р.Амударя.
Туркменската газова индустрия остава една от най-затворените в света. Почти целия добив се контролира от държавата чрез концерна „Туркменгаз“. Чуждестранни компании са допускани в много ограничена степен. Само един основен чуждестранен играч, китайската CNPC, е получил пълен достъп за добив на сушата.
Китайските компании започват активно да навлизат в Туркменистан в началото на 2000-те години. През 2002 г. CNPC открива представителство в страната и до 2007 г. подписва няколко стратегически споразумения. Китай получава договор за разработване на блока „Багтиярлык“ по споразумение за споделяне на продукцията, както и дългосрочен договор за доставка на газ на Китай. Тогава настъпва повратната точка в енергийната геополитика на Централна Азия.
Китай се появява не просто като купувач на суровини. Пекин започва да изгражда пълноценна вертикална структура – от добив на газ до транспорт и финансиране на инфраструктура. През следващите години Китай създава един от най-ефективните модели за ресурсна експанзия в Туркменистан. Схемата е сравнително проста. Китайски държавни банки отпускат многомилиардни заеми на Туркменистан. Тези средства се използват за изграждане на находища, газопреработвателни заводи и тръбопроводи. Китайски компании стават основни изпълнители. Погасяването на заемите се осигурява посредством дългосрочни доставки на газ за Китай. Фактически Китай действа едновременно като кредитор, инвеститор, изпълнител, оператор на инфраструктура и краен потребител на газ.
Основният проект се явява газопроводът Централна Азия-Китай, пуснат в експлоатация през 2009 г. Маршрутът преминава през Туркменистан, Узбекистан и
Казахстан до западните региони на Китай. Този тръбопровод напълно променя баланса на силите в региона. Преди изграждането му Туркменистан е почти изцяло зависим от Русия и системата от газопроводи за износ, построени още през съветската епоха. След пускането на китайския маршрут тази зависимост се измества, този път към Китай.
Към днешна дата Туркменистан се явява най-големият доставчик на газ по
тръбопроводи за Китай. През последните години доставките средно са около 35-40 милиарда кубически метра годишно. Но Китай възнамерява да увеличи вноса си. Очаква се новият етап от разработването на Галкъниш да увеличи потенциалните доставки до 65 милиарда кубически метра годишно.
Китай не се ограничава само с покупки на газ. CNPC участва в разработването на находища, съоръжения за преработка на газ и изграждането на съпътстваща инфраструктура. Няколко големи газопреработвателни завода, построени с участието на китайски изпълнители, вече работят в Галкъниш. Точният обем на китайските инвестиции не е официално разкрит, но анализаторите го оценяват на десетки милиарди долари. Значителна част от финансирането е насочено от китайски държавни банки срещу бъдещи доставки на газ.
За Китай туркменският маршрут се е превърнал в стратегически по няколко причини. Първо, Китай се е сдобил с наземен източник на газ, независим от морските пътища и потенциалната блокада от страна на САЩ. Второ, туркменският газ осигурява диверсификация на вноса. Китай се опитва да избегне критичната зависимост от един-единствен доставчик и купува едновременно газ от Русия, Централна Азия, Близкия изток и чрез втечнен природен газ. Трето, Китай успява да си осигури много благоприятни търговски условия. Конкретните условията на договора не се разкриват, но много експерти смятат, че Туркменистан е бил принуден да предостави на Пекин значителни ценови отстъпки в замяна на заеми и гарантиран пазар. На практика Туркменистан се оказва критично зависим от един-единствен купувач.
Успоредно с това Китай получава газ и от Русия, Катар, Австралия, Съединените щати и Мианмар. Туркменистан остава най-големият доставчик на газ по тръбопроводи за Китай, въпреки че делът му в общия газов баланс на Китай постепенно намалява поради растежа на доставките на втечнен природен газ (LNG) и Русия.
До съвсем скоро - до началото на 2000-те години, Русия е имала почти пълен контрол върху износа на туркменски газ. „Газпром“ е купувал туркменски газ и го е препродавал по-нататък, включително и в Европа.
Но ситуацията започва да се променя след сключване на споразуменията между Туркменистан и Китай. Повратният момент настъпва през 2009 г., когато на газопровода „Средна Азия-Център“ се случва експлозия. Туркменистан на практика обвинява Русия за рязко намаляване на износа на газ, което според туркменската страна е довело до аварията.
След това отношенията между Туркменистан и Русия (Газпром) рязко се влошават. И тогава Китай бързо се възползва от ситуацията. В рамките само на няколко месеца започва пълноценна работа нов експортен маршрут, насочен към Китай.
В резултат на това Русия постепенно губи контрол върху износа на газ от Централна Азия, който е контролирала още от съветско време. След 2022 г. Русия губи значителен дял от европейския газов пазар и рязко увеличава зависимостта си от Китай.
Затова Москва активно насърчава развитието и осъществяването на проекта за газопровод „Силата на Сибир 2“, който се очаква да доставя на Китай до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Китай обаче от своя страна не бърза да подписва окончателното споразумение. Причината е проста: Китай вече има стабилен достъп до големи обеми туркменски газ и не иска да става прекалено зависим от Русия. Освен това, настоящата ситуация позволява на Пекин да преговаря с Москва от позиция на силата. Според Ройтерс и други западни издания, страните все още не са успели да се споразумеят за ключови параметри на проекта – предимно цената на газа, условията на финансиране и разпределението на строителните разходи.
Руски и западни анализатори многократно са отбелязвали, че Китай настоява за най-благоприятните условия, включващи ниска цена и руско финансиране на инфраструктурата.
Съществуват и косвени индикации, че китайските компании биха искали да получат по-голям достъп до производствени проекти в Русия. Пекин вече е прилагал подобна стратегия в Туркменистан, Казахстан, Африка и Близкия изток, където китайските корпорации са се стремели да участват не само в закупуването на суровини, но и в самият добив.
За две десетилетия Китай постига това, което нито Русия, нито западните страни са постигали. Пекин получава директен достъп до най-големите газови запаси в Централна Азия, изгражда собствен експортен коридор и превръща Туркменистан в ключов елемент от енергийната си стратегия.
За Русия това представлява сериозно геополитическо поражение. Москва губи монопола си върху газа от Централна Азия и сега е принудена да се бори за достъп до китайския пазар. В същото време Китай се оказва в изключително комфортна позиция. Той има избор между руски газ, туркменски доставки и световния пазар на втечнен природен газ, което означава, че има възможността да диктува условията на всички доставчици едновременно.
Именно затова Китай не бърза да осъществи тръбопровода „Силата на Сибир 2“. Защото Китай вече има стратегическа алтернатива – и тя се намира в Туркменистан.
Изготвили: Служба по търговско-икономически отношения на Посолство на България в Алма Ати