Европейската комисия насърчи страните да отпуснат повече публични средства, за да подпомогнат предприятията при покриването на разходите за горива и торове, докато националните правителства се надпреварват да компенсират икономическия шок от скока на цените, предизвикан от войната в Иран, коментира Ройтерс.
Като част от по-широк пакет от мерки, които Брюксел подготвя в отговор на скока в цените на енергията, Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен предложи в понеделник промяна в правилата на ЕС за държавните помощи, за да позволи повече публични разходи за сектори, които са силно засегнати от повишението на цените на горивата, включително селското стопанство, автомобилния транспорт и корабоплаването в Европа.
Промените ще позволят на правителствата да покрият част от увеличението на цените, което компаниите са платили за гориво или торове, в сравнение с цените преди началото на войната между САЩ, Израел и Иран на 28 февруари.
Проектът на плана на ЕС също така ще увеличи до над 50% максималния дял на помощта, която енергоемките отрасли могат да получат, за да покрият разходите си за електроенергия.
Европейските правителства, включително България, вече въведоха къде по-скромни, къде по-щедри мерки за финансиране, включително тавани на цените на горивата и данъчни облекчения, за да се опитат да ограничат икономическите последици от войната с Иран. Очаква се обратна връзка от националните лидери по предложенията на ЕС, преди Комисията да приеме окончателна версия до края на месеца.
Предложените промени ще бъдат временни и ще бъдат въведени специално за справяне с енергийните последици от войната с Иран. Ако се съди обаче от практиката с Ковид-помощите, зачестилите изборни цикли в Европа създават силно колебание в правителствата да спират веднъж вече предоставена публична подкрепа.
Комисията все пак ще проверява държавните помощи на националните правителства, за да се увери, че тя не нарушава конкуренцията на единния пазар на ЕС.
Изявлението на Урсула фон дер Лайен
На 13 април 2026 г., след ориентационен дебат в Европейската комисия, председателят Урсула фон дер Лайен направи изявление относно икономическото въздействие на кризата в Близкия изток върху Европейския съюз. Дебатът се проведе на 44-ия ден от ескалацията на конфликта и имаше за цел да подготви основата за комуникация на Комисията, която да бъде представена преди неформалния Европейски съвет в Кипър следващата седмица. Фон дер Лайен подчерта, че това няма да бъде последният такъв дебат, но резултатите от него дават важна рамка за предстоящите решения на лидерите на ЕС.
Икономическо въздействие върху ЕС
Фон дер Лайен представи конкретни данни, които илюстрират мащаба на кризата. От началото на конфликта преди 44 дни сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива се е увеличила с над 22 млрд. евро, без да е постъпила нито една допълнителна молекула енергия. Този факт илюстрира „огромното въздействие“ на кризата върху европейската икономика, като при незабавно прекратяване на военните действия, смущенията в доставките на енергия от Персийския залив ще продължат още известно време. Ключовото послание е, че това е „вторият изкопаем шок“ в рамките на само няколко години и че Европа „плаща много висока цена за свръхзависимостта си от изкопаеми горива“. В свят, в който всичко е взаимосвързано, ефектите от кризата са директни и незабавни, а гражданите ги усещат на бензиностанциите, в супермаркетите и в сметките за домакинствата.
Незабавни мерки на ниво ЕС
Координация между държавите членки
Фон дер Лайен потвърди, че уроците от енергийната криза през 2022 г. ще бъдат приложени чрез стабилна координация между държавите членки. Платформата на ЕС за енергия според нея е доказала своята ефективност и е помогнала за агрегиране на покупки на газ в размер на 90 млрд. куб. м, от които 77 млрд. куб. м са успешно свързани между купувачи и доставчици. На тази основа Комисията предвижда:
- Координирано попълване на газовите хранилища на държавите членки, за да се избегне едновременно излизане на пазара и взаимна конкуренция.
- Координирано освобождаване на нефтени запаси за постигане на максимално въздействие.
- Осигуряване, че извънредните мерки на държавите членки няма да нарушат функционирането на Единния пазар.
Подкрепа за уязвими домакинства и сектори
На базата на поуките от предходната енергийна криза, председателят посочи, че мерките за подкрепа трябва да бъдат таргетирани към уязвимите групи, своевременни (незабавно приложими, не след година) и временни. Ще бъдат представени типични добри практики за дизайн на схеми за подкрепа на доходите. Още тази седмица Комисията ще консултира държавите членки относно по-гъвкави правила за държавна помощ с цел разширяване на пространството за временна подкрепа в най-изложените сектори. Целта е нова временна рамка за държавна помощ да бъде приета още през април.
Намаляване на търсенето
Третият стълб на незабавните мерки е намаляването на потреблението – „най-евтината енергия е тази, която не използваме“. Акцентът ще бъде върху лостовете за енергийна ефективност: реновиране на сгради и обновяване на оборудването в индустриалните процеси, при пълно зачитане на свободния избор на потребителите.
Структурни мерки за намаляване на цените на енергията
Комисията продължава работата по четирите компонента на енергийните сметки, обсъдени на предходния Европейски съвет: самата енергия (най-големият компонент), мрежовите тарифи, данъците и налозите, и ETS (най-малкият компонент).
- Реформа на ETS – По отношение на СТЕ Комисията е предложила промени в Резерва за пазарна стабилност (MSR), прекратява се анулирането на квоти и се усилва капацитетът на резерва. Целта е повишаване на стабилността и предвидимостта на цените на ETS без загуба на ценовите сигнали. Предстои консултация с държавите членки по актуализирани бенчмаркове за ETS, с използване на всички налични възможности в законодателството. Пълният преглед на системата ETS ще бъде представен през юли.
- Данъци върху електроенергията и мрежови такси – Работата по законодателните предложения за двата други компонента напредва, данъците върху електроенергията и мрежовите такси ще бъдат представени през май.
Декарбонизацията като стратегически отговор
Най-същественото структурно послание на изявлението е потвърждаването на стратегията за декарбонизация като отговор на зависимостта от изкопаеми горива. Според Фон дер Лайен „енергията от изкопаеми горива ще остане най-скъпата опция през следващите години“, но Европа вече разполага с активи – електроенергия, произведена от възобновяеми източници и ядрена енергия, които заедно вече покриват над 70% от производството на електроенергия в ЕС. Целта е ускорено разгръщане на местната, достъпна и надеждна енергия, която осигурява независимост, предвидимост и енергийна сигурност.
Мрежи, електрификация и инвестиции
Пакет за мрежите
Значителни обеми чиста електроенергия в момента остават неизползвани или дори загубени поради ограничения в интеграцията на европейските мрежи. Необходимо е ускоряване на съхранението, гъвкавостта и мрежовите връзки. Пакетът за мрежите, представен през декември 2025 г., първоначално беше планиран за приемане от съзаконодателите в края на 2026 г., но с оглед на засиленото усещане за спешност, фон дер Лайен призова пакетът да бъде одобрен до края на лятото 2026 г.
Стратегия за електрификация
ЕС изостава в електрификацията спрямо Китай и САЩ. Преди лятото Комисията ще представи стратегия за електрификация, която ще включва амбициозна нова цел: „само това, което се измерва, се постига“. Стратегията ще обхваща индустриалните операции, отоплението на домовете и мобилността, с фокус върху премахване на оставащите регулаторни пречки и мобилизиране на инвестиции.
Инвестиции – публичен и частен капитал
Председателят призова държавите членки да използват по-ефективно наличното финансиране от ЕС, в частност Кохезионните фондове, за инвестиции в мрежи, съхранение и батерии. Публичните средства обаче не са достатъчни и Комисията ще организира Инвестиционна конференция за мобилизиране на частен капитал в тези области.
Какво по-конкретно се очаква да бъде обсъдено от Европейския съвет следващата седмица
Изявлението на Урсула фон дер Лайен от 13 април 2026 г. очертава двустълбов подход в отговор на кризата: краткосрочни мерки за защита на потребителите и стопанските субекти и структурни реформи за намаляване на дългосрочната уязвимост на Съюза. Основната стратегическа теза е, че единственият устойчив изход от зависимостта от изкопаемите горива минава през модернизация, изразяваща се в преминаване към производство на електроенергия от възобновяеми източници и ядрена енергия, както и във възможно най-бърза електрификация на икономиката.
Лайтмотивът „сигурността е неделима“ — изведен в контекста на Ливан и Ормузкия проток — се пренася и в енергийното измерение: енергийната сигурност на ЕС зависи както от географската и геополитическа стабилност, така и от собствените структурни избори за декарбонизация, интеграция на мрежите и електрификация. Комуникацията, която ще бъде представена в сряда преди срещата на Европейския съвет в Кипър, ще конкретизира тази рамка и ще предложи на лидерите на ЕС пакет от мерки за незабавно и структурно действие.
Подготвяната временна рамка за държавна помощ по иранската криза ще предостави конкретни инструменти за краткосрочно реагиране, а в отделен дългосрочен план ще бъде очертан системен подход за структурна трансформация.
В областта на земеделието и рибарството Комисията предлага целенасочена подкрепа за до 50% от допълнителните разходи за горива и торове, породени от кризата. Особено значим е фактът, че цените на торовете са се повишили с 58% спрямо средните нива за 2024 година, което пряко засяга продоволствената сигурност. Мерките ще действат до 31 декември 2026 година и ще се базират на текущото или предкризисното потребление, като се избягва стимулирането на излишно потребление.
В транспортния сектор въздействието е особено осезаемо, като цените на горивата за автомобилния транспорт са скочили с 21% през март 2026 година в сравнение със същия период от предходната година. Рамката предвижда аналогична подкрепа до 50% от допълнителните разходи, но с по-нюансиран подход за железопътния транспорт, където операторите могат да получат до 60% компенсация за външните разходи според регламента за транспортните блокови изключения. За морския транспорт акцентът е върху запазването на свързаността, особено за вътрешните кратки разстояния, които са критични за островните територии и периферните региони.
Съществено е и изменението в рамката за държавна помощ за чистата промишленост (CISAF), което позволява отклонение от установените правила чрез покриване на до 70% намаление от годишната средна цена на електроенергията. Това създава възможност за кумулиране на помощи по CISAF с тези по насоките за ETS до максимум 50%, което осигурява гъвкавост при проектиране на схемите за подкрепа.
Планът за ускоряване на енергийния съюз разгръща координиран набор от незабавни и дългосрочни мерки. В краткосрочен план Комисията предвижда засилена координация на попълването на газовите хранилища с гъвкавост до 10%, която може да бъде увеличена с допълнителни 5% при продължаващи неблагоприятни пазарни условия. Координираното освобождаване на нефтени запаси ще се съпроводи от максимизиране използването на рафинерийните мощности в ЕС, което е особено критично предвид факта, че 40% от потреблението на керосин в Съюза се внася.
Защитата на потребителите се структурира около няколко инструмента. Временната рамка за държавна помощ, която ще влезе в сила през април 2026 година, ще бъде допълнена от създаването на цифрово хранилище за споделяне на информация за националните мерки между държавите членки. Практическите насоки за потребителска защита ще обхванат социални тарифи, енергийни ваучери за уязвими домакинства и ДДС-отстъпки за технологии като топлинни помпи, които ускоряват прехода към чиста енергия.
Спестяването на енергия се подкрепя чрез каталог на мерки за замяна на изкопаемите горива с местни чисти източници, който ще бъде представен през май 2026 година на неформалната среща на министрите на енергетиката в Кипър. Каталогът ще включва успешно приложени мерки от 2022 година насам с висок потенциал за репликиране. Социалните лизингови схеми за чисти технологии ще улеснят достъпа на уязвими домакинства до електрически автомобили, топлинни помпи и съхранителни системи. На ниво ЕС се предвижда създаването на геотермална база данни и схеми за намаляване на риска в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка.
В дългосрочен план пакетът за мрежите придобива критично значение, като Комисията призовава за приемането му до лятото на 2026 година вместо първоначално планираната цел за края на годината. Това ускоряване отразява нарастналото усещане за спешност. Планът за електрификация, който ще бъде представен през второто тримесечие на 2026 година, ще включва амбициозна цел за електрификация и ще адресира бариерите в индустриалния, транспортния и строителния сектор. Мощностите за съхранение трябва да се разширят от сегашните 55 GW до значително по-високи нива до 2030 година.
Законодателните предложения за мрежови такси и данъчно облагане през май 2026 година имат за цел структурно намаляване на системните разходи. Предвижда се задължително въвеждане на стимули за мрежовите оператори да повишат разходната ефективност чрез интелигентни технологии, както и по-силни стимули за потребителите да адаптират поведението си към системните нужди. Прегледът на критериите за възобновяем водород през юни 2026 година цели ускоряване развитието на електро-устойчивите авиационни горива.
Инвестиционното измерение се материализира чрез конференция за чиста енергия през второто и третото тримесечие на 2026 година, която ще събере финансовия сектор, промишлени лидери и публични финансиращи институции. Фокусът ще бъде върху сектори с незабавно въздействие като съхранение, инфраструктура за електрически автомобили, електрификация на промишлеността и мащабна слънчева топлинна енергия. Максималното използване на средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост и кохезионните фондове ще се съпроводи от разработването на стандартизирани финансови продукти за чисто отопление и обновяване.
Количествените показатели от опита с REPowerEU демонстрират ефективността на координираните действия на ниво ЕС. 18-процентното намаление на газовото търсене между август 2022 и март 2023 година, както и успешните споделени покупки на 77 милиарда кубични метра газ между купувачи и доставчици, показват потенциала на колективния подход. Според Комисията необходимостта от 660 милиарда евро годишно до 2030 година за енергийния преход подчертава мащаба на предизвикателството, но и възможностите за мобилизиране на частния капитал чрез правилните политически рамки.
Тези детайлни мерки ще се трансформират в конкретни оперативни инструменти с ясни срокове за изпълнение и измерими цели, като целта е създаване на цялостна рамка за реакция на кризата и ускоряване на енергийната трансформация на Европа.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт