СТИВ – Алмати
Според Global Firepower, рейтингът на военните сили за 2026 г. се формира на основата на повече от 60 фактора - от числеността на армиите и техниката, до логистиката и финансовите възможности. Самият размер на бюджета за отбрана е само един параметър, докато разходите на глава от населението позволяват да се оценят не толкова силата на армиите, колкото „натовареността“ на всяка глава от населението и приоритетът на военната сфера в икономиката.
Глобалните военни разходи продължават да се увеличават: според Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), глобалният бюджет за отбрана вече е надхвърлил 2,6 трилиона щ.долара и показва стабилен растеж на фона на геополитическото напрежение. Успоредно с това, анализът на преизчисление на отделна глава от населението обаче рисува различна картина на разпределението на разходите: не винаги лидери се оказват най-големите икономики, а по-скоро страни с висока концентрация на отбранителни приоритети.
Сред 20-те водещи военни сили в света, според индекса Global Firepower 2026, Израел има най-високи разходи на глава от населението: 3700 щ.долара на човек годишно. С относително малко население (9,4 милиона) и военен бюджет от 34,6 милиарда щ.долара, страната заема първо място със значителна преднина. Съединените щати са на второ място (2400 щ.долара на човек), с общ военен бюджет от 831,5 милиарда щ.долара – най-големият в абсолютна стойност. Австралия е на трето място (2100 щ.долара на човек), позиция, често пренебрегвана в дискусиите за военните разходи.
Заслужава да се отбележи, че Германия и Русия, въпреки коренно различните си военни доктрини и бюджети, демонстрират практически идентични разходи на глава от населението в абсолютни стойности: 1500 щ.долара на човек годишно. Обединеното кралство (1300 щ.долара на човек) и Украйна (1300 щ.долара на човек) са в една и съща група.
В същото време, страните с най-голямо население демонстрират значително по-ниски показатели. Например, Китай харчи приблизително 214 щ.долара на човек за отбрана, докато Индия харчи само 77 щ.долара. Въпреки високите си нива в класацията на военна мощ, ефектът от количествения мащаб на населението значително намалява разходите на глава от населението. Подобна ситуация се наблюдава в Индонезия (39,6 щ.долара на човек), Пакистан (36,1 щ.долара на човек) и Египет (46,7 щ.долара на човек), където въпреки относително ограничените бюджети и голямото население, разходите за отбрана на глава от населението остават минимални.
В страните от Централна Азия разходите за отбрана на глава от населението са значително по-ниски, отколкото при повечето от топ 20 страни в света. Казахстан е лидер в региона с 288,1 щ.долара на човек, пред Туркменистан (254,7 щ.долара) и Узбекистан (170 щ.долара). Киргизстан и Таджикистан изостават значително: съответно 106 щ.долара и 43,3 щ.долара.
Като цяло, сред страните с относително стабилна външна среда се наблюдава умерена зависимост между нивото на икономическо развитие и разходите за отбрана на глава от населението: по-развитите икономики са в състояние да поддържат по-високи нива на разходи, без да натоварват значително бюджетите си. Отклоненията от тази зависимост обаче обикновено са свързани не с нивата на доходите, а с фактори за
сигурност и външни заплахи, което води до концентрация на разходи дори при относително малко население.
В страните от Централна Азия тази зависимост се проявява чрез бюджетните възможности и демографията. Казахстан, който е с по-висок БВП на глава от населението, формира и по-високи разходи за отбрана на глава от населението, запазвайки лидерството си в региона. В Узбекистан, със сравним общ военен бюджет, по-голямото население намалява цифрата на глава от населението, което отразява разликите в структурата на разпределение на ресурсите, а не нивото на приоритет на отбраната.
Изготвил: Атанас Ненов
Ръководител на СТИВ – Алмати