Назад

КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на ДП НКЖИ за злоупотреба с господстващо положение


С Определение № 67/19.01.2023 г., постановено по преписка № КЗК/109/2021 г., Комисията за защита на конкуренцията предяви на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) твърдения за извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 102, б. в) от Договора за функциониране на Европейския съюз, изразяващо се в  злоупотреба с господстващо положение на пазара на управление на железопътната инфраструктура – публична държавна собственост в Република България и на пазара на разпределение на тягова ел. енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт на ДП НКЖИ, която може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазара на железопътен превоз на товари и да засегне интересите на потребителите, посредством прилагане на цялостна стратегия за различно третиране, поставяйки БДЖ ТП ЕООД в привилегирована позиция спрямо останалите железопътни превозвачи на товари.

ДП НКЖИ е учредено със статут на държавно предприятие на 01.01.2002 г. със ЗЖТ и оперира като управител на железопътната инфраструктура и правоприемник на дейността и активите на НК БДЖ.

Дейностите във връзка, с които Комисията предявява твърдения за извършено нарушение, са свързани с предоставяне на достъп на лицензирани превозвачи на товари до поверената за управление на НКЖИ железопътна инфраструктура и по-конкретно събиране на инфраструктурните такси, разработване на графиците за движение на влаковете, резервиране и предоставяне на капацитет от железопътната инфраструктура за извършване на превози и разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт.

Комисията е установила в хода на проучването, че ДП НКЖИ е с господстваща позиция на пазара на дейностите, свързани с управление на железопътната инфраструктура, която от своя страна има характер на съществено съоръжение за операторите на железопътни превози, действащи на територията на страната.

Що се отнася до поведението, предмет на конкурентните опасения на Комисията, за период от 2010 година до момента на постановяване на горепосоченото определение, НКЖИ е прилагало цялостна комплексна стратегия за привилегироване на БДЖ ТП, с което се намира в една и съща икономическа група. Предполагаемото антиконкурентно поведение се състои в поредица от практики, които поставят конкурентите на БДЖ ТП на пазара за товарни превози в неравноправна конкурентна позиция спрямо самото БДЖ ТП. Тези практики се състоят в:

  • Предоставяне на различни условия за достъп и използване на  железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, с което на практика БДЖ ТП има възможност да спестява такси, които останалите превозвачи заплащат при упражняване на дейността си.
  • Предоставяне на различни условия за разпределение на ел. енергия през разпределителните мрежи на ДП НКЖИ, посредством прилагане на различна методология за изчисляване на потреблението на тягова ел. енергия. По този начин се допуска възможността суми за едно и също потребление на БДЖ ТП от една страна и останалите превозвачи, от друга страна, хипотетично да се различават.
  • Предоставяне на различни възможности за погасяване на  задължения за БДЖ ТП от една страна и за останалите железопътни превозвачи, от друга.

Функционирането на конкурентен пазар на железопътни превози на товари е с нарастваща значимост за потребителите и бизнеса в Европа поради ключовата му роля в изграждането на зелената и устойчива икономика на бъдещето.

Силната пазарна позиция на НКЖИ изисква от него да предоставя недискриминационен достъп до инфраструктурата, която управлява, на всички лицензирани превозвачи, които са изключително икономически зависими от него.

В конкретния случай разглежданото антиконкурентно поведение на господстващото предприятие произтича от абсолютната необходимост от достъп до железопътната инфраструктура, както и до електроразпределителната мрежа на НКЖИ за превозвачите, използващи електрически локомотиви, без които предоставянето на услугата им е невъзможно.

В срок от 60 дни страните в производството имат право да представят писмени възражения, съответно - становище по предявените твърдения за извършено нарушение. Срокът започва да тече от деня на получаване на определението.