За 2026 г. възникват значителни рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка на международно, регионално и местно равнище. Това се посочва в пролетната макроикономическа прогноза на Фискалния съвет, публикувана на 23 април. Независимият консултативен орган е изготвил три сценария за развитието на българската икономика през тази година – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Базовият сценарий е реалистичният, с вероятност 60 %, докато на песимистичния и силно песимистичния сценарий са оценени с вероятност от по 20 %.
Реалистичен сценарий
Следва да се отбележи, че базовият сценарий за икономическото развитие през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив. Базовият сценарий се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа, дължащо се на класически шок на предлагането, подобен на този от 70-те години на миналия век. Шокът в предлагането е събитие, което внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга. Тази внезапна промяна засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе до стагфлация поради комбинацията от растящи цени и спадащо производство. Реалистичната прогноза се основава на ключовото предположение, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен, продължаващ най-много до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.
Песимистичен сценарий
Този сценарий предполага, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на годината. Смущенията в доставките на тези суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
Силно песимистичен сценарий
Този сценарий е вероятен при предположението за по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. Освен логистичните затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г. Вследствие на това несигурността на международните финансови пазари е по-изразена и продължителна, което допълнително засилва негативните икономически ефекти. Предпоставките, на които се основава този сценарий, са, че нашите водещи търговски партньори ще преживеят продължителна и задълбочаваща се стагнация, съпътствана от фискални кризи, ревизия в посока надолу на плановете за частни инвестиции и изплащане на минимални траншове по ПВУ.
Пълният текст на материала е достъпен тук