Автор: Теодор Недев, Институт за пазарна икономика
Вече над десетилетие Институтът за пазарна икономика изчислява индекса на местната данъчна тежест[1] – индикатор, който показва колко са високи местните данъци в различните общини по скала от 0 до 100. Долната граница на индекса се постига, когато всички наблюдавани местни данъци са сведения до съответните им допустими минимуми според Закона за местните данъци и такси.
В периода, в който ИПИ пресмята индекса, неговата средна стойност за страната (претеглено по население на общините) устойчиво расте. Изключение е единствено 2019 г., когато обаче има местни избори и общините по-скоро понижават местни данъци. През 2025 г. обаче се наблюдава особено рязък скок в данъчната тежест – с цели 2,5 пункта по скалата от 0 до 100. Повишението е безпрецедентно високо за последните 10 години, особено като се вземе предвид, че 2025 г. не е следизборна година, а общинските съвети са най-склонни да повишават данъци именно в началото на мандатите си.
Средната данъчна тежест расте защото безпрецедентно голям брой общини са повишили някой от проследените данъци, а не например защото малък брой общини със сравнително голямо население са повишили дадени ставки с много. През 2025 г. се наблюдават по 72 случая на повишение на данъка върху недвижимите имоти, 33 на данъка за възмездно придобиване на имущество, 28 на патентния данък за търговски обекти и 45 на данъка върху превозните средства. С изключение на последния от изброените данъци[2], тези резултати са рекордни за последното десетилетие.
Ако разгледаме данъчната тежест по общини, виждаме че тя е най-висока в областните градове и в общините по южното Черноморие. На челните места се нареждат общините Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). Най-ниски са местните данъци в отделни по-рядко населени общини, особено в районите по западната граница на страната, като общините с най-ниски данъци са Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
По-интересният резултат обаче е динамиката на данъчната тежест през годините. Сравнявайки данните на страната през 2021 г. и 2025 г., виждаме, че много общини, които са били с относително ниски данъци преди пет години, вече са със средно високи или високи. Всички данни сочат, че местната данъчна тежест у нас расте бързо и повсеместно. Това е и логично – както многократно сме коментирали, общините у нас имат твърде ограничени собствени приходи и са силно зависими от централния бюджет за финансиране на местните дейности. Водещата причина е, че основите, които се ползват за облагане с местни данъци – данъчни оценки на имоти, мощност на автомобилите, търговската площ – не растат с инфлацията, за разлика от основите на данъците, постъпващи в държавния бюджет – доходи, приходи, печалби и т.н. Това е предпоставка общините да стават все по-финансово зависими от централната власт, което съответно им пречи да взимат самостоятелно решенията, които са най-подходящи за собствените им жители.
Едно възможно решение е част от приходите от подоходния данък, които растат във времето с ценовото равнище, да бъдат насочвани директно към общинските бюджет. Така общините биха имали значително по-високи собствени приходи, без да се налага да увеличават постоянно местни данъци. Тази идея е в основата на инициативата на ИПИ „2% в твоята община“ и също така присъства в публикуван наскоро доклад на Световната банка[3], изследващ в дълбочина предизвикателствата на местните публични финанси у нас, към изготвянето на който екипът на ИПИ участва активно като консултант.
[1] Индексът включва четири данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините: 1) данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ; 2) Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот; 3) Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 1,21 до 4,62 лв. на киловат; 4) Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 2 до 20 лв. на квадратен метър според ЗМДТ. Стойностите на четирите данъка за всички общини се нормализират по скала от 0 до 10, еквивалентни на допустимите минимални и максимални ставки по закон, а крайният индекс се пресмята като средноаритметичното на нормализираните ставки за всяка община.
[2] Впечатление прави броят на увеличенията при данъка върху превозните средства през 2019 г. Това се дължи именно на въвеждането на екологичния компонент за Евро 1 и Евро 2, което на практика е увеличаване на данъчната тежест. Същевременно това не афектира стойността на индекса за дадена община непременно, тъй като се и предефинират законово допустимите граници на тази ставка. Например, ако дадена община е точно в средата между допустимия максимум и минимум на разглежданите ставки и след това въведе екокомпонент който също е точно по средата между допустимите стойности, стойността на индекса за нея ще бъде 50 и преди, и след 2019 г.
[3] World Bank Group. Rethinking Municipal Finance: Bulgaria Subnational Public Finance Review. June 2025. https://documents1.worldbank.org/curated/en/099062525063022714/pdf/P502777-8fb107fa-febd-4eea-96e3-24066a0c678f.pdf