Българските публични финанси навлизат в период на траен структурен дисбаланс между приходи и разходи, продиктуван от няколко фактора, включително демографските тенденции и процеса на конвергенция на доходите и производителността в България към средните нива за Европейския съюз. Това сочи Анализ на Съвета за икономически анализи с автор Пламен Ненов.
Според анализа приходите като дял от БВП вече са достигнали своя предел, тъй като възможностите за разширяване на данъчната основа са ограничени.
В същото време разходите за пенсии и заплати в публичния сектор продължават да растат устойчиво. Тази тенденция се дължи на дългосрочни фактори като застаряването на населението и постепенното доближаване на доходите до средните нива в Европейския съюз, което увеличава разходите за труд в сектори като образование и здравеопазване.
При помощите, които в основната си част представляват средства от европейските фондове, също се наблюдава постепенно понижение като дял от БВП през последните години. Тази тенденция е очаквана и ще продължи с процеса на конвергенция на българската икономика спрямо останалите държави членки на ЕС. Следователно демографските тенденции и процесът на конвергенция упражняват натиск върху държавните приходи като дял от БВП, като този натиск не се очаква да намалее, а само да се усили през следващите години. Това се посочва в анализа.
При разходите се наблюдава плавно, но стабилно увеличение в два основни компонента – социални плащания (основно пенсии) и компенсация на наетите в обществения сектор. Тези тенденции всъщност се дължат на същите фактори, както и натискът върху приходите – застаряването на населението и конвергенцията на икономиката на страната.
Според автора, коригирането на тези структурни дисбаланси е необходимо, за да се предотвратят бъдещи неблагоприятни процеси на неконтролируема фискална консолидация, които биха могли да нанесат трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото. Характерът на факторите, пораждащи структурния дисбаланс, според автора, предполага използването на комбинация от 4 основни инструмента за адресирането му: 1. Реформа на данъчно-осигурителната система, включително промени в данъчни ставки и хармонизация с други страни от ЕС, допълнени от засилени мерки за спазване на данъчното законодателство. 2. Реформи в размера на социалните трансфери, включително промени в нивото на заместване на дохода от публичните пенсии и пенсионната възраст. 3. Реформа в обхвата на предоставяните публични услуги, като образование, здравеопазване и обществен ред. 4. Контролирано използване на допълнителен държавен дълг, насочено към смекчаване на ефектите от икономически сътресения, както и към финансиране на публични инвестиции.
С пълния текст на анализа можете да се запознаете тук