В рамките на 605-та пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) бяха разгледани и подкрепени становища относно: икономическото и социално сближаване, социалните и културни въпроси, конкурентоспособността на ЕС и младежкото предприемачество, биоикономиката, външните отношения, свързани с политиките за разширяване и отбраната на Съюза.
На пленарното заседание специален гост бе и председателят на Европейския съвет – Антонио Коща, който сподели, че настоящата геополитическа обстановка ясно показва цената на зависимостта на Европа от трети държави, което налага ЕС да повиши своята конкурентоспособност, за да гарантира работни места, доходи и по-добър жизнен стандарт. На фона на войната на Русия срещу Украйна, напрежението в Близкия изток, нарушенията във веригите за доставки и засилващата се глобална конкуренция, председателят на Европейския съвет подчерта, че 2026 г. ще бъде ключова за икономическата политика на ЕС. Той открои значението на пътната карта „Една Европа, един пазар“, която цели да засили конкурентоспособността чрез премахване на пречките пред единния пазар, да укрепи европейския суверенитет чрез по-голяма енергийна независимост и справедлив зелен преход и да затвърди ролята на ЕС като отворен, надежден и стабилизиращ партньор в световната икономика.
Антонио Коща заяви, че „Европейският икономически и социален комитет олицетворява основите на европейския модел и на институционалната архитектура на Европейския съюз. Той подчерта особено важната роля на Комитета за по-силното представяне на гласа на младите хора и за поставянето на техните тревоги и очаквания в центъра на вниманието на европейските институции. По думите му младото поколение е бъдещето на Европа, а Европейският съюз трябва да бъде гарант за неговото по-добро бъдеще“.
На свой ред, председателят на ЕИСК Сиймъс Боланд подчерта, че конкурентоспособността на Европа и нейната роля на световната сцена са неразривно свързани с основните демократични ценности на Съюза. По думите му зачитането на върховенството на закона, основните права, социалният диалог и приобщаващата социална пазарна икономика не са пречка за развитието, а представляват едно от най-големите конкурентни предимства на Европа.
Чрез настоящата публикация се представя информация за всички разгледани актове, с линкове към становищата на ЕИСК по всеки от тях, както и повече подробности по основните от тях в различните тематични направления.
Под шапката на въпросите, свързани с Икономическия и паричен съюз, икономическото и социално сближаване, пленарната сесия разгледа становища за: 1) „Програма на политиката на ЕС за приятни за живеене градове“; 2) „Пакет за допълнително пенсионно осигуряване: ПЕПП и ИППО“.
По отношение на „Пакета за допълнително пенсионно осигуряване: ПЕПП и ИППО“, ЕИСК отчита ползите от многостълбовата пенсионна система и счита, че допълнителните пенсии не следва да оправдават отслабването на държавните пенсии, като се гарантира, че всички граждани в ЕС могат да се пенсионират с достойнство, сигурност и адекватни доходи. Комитетът препоръчва конкретни изменения на Регламента за ПЕПП, включително относно информацията и консултациите, ролята на Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и относно трансграничните трансфери. ЕИСК препоръчва мерки за по-добър баланс между половете и за укрепване на общественото доверие в пенсионните продукти; освен това препоръчва ПЕПП да останат индивидуални продукти и да не се разрешава колективно закупуване. Комитетът настоятелно призовава съзаконодателите да преразгледат принципа на консервативния инвеститор в Директивата относно ИППО, за да се постигне по-добър баланс между инвестиционния риск и защитата на вноските, и препоръчва автоматичното включване в пенсионни схеми да бъде резултат от засилен социален диалог и колективно договаряне, като се запази автономността на социалните партньори. ЕИСК също така препоръчва Европейската комисия да създаде комитет за наблюдение на развитието на схемите за допълнително пенсионно осигуряване с участието на публичните органи, социалните партньори и организациите на гражданското общество, чиито анализи да подпомагат бъдещите регулаторни промени, европейския семестър и работата на Съвета.
Под шапката на въпросите, свързани със Заетостта, социалните въпроси и гражданството пленарната сесия разгледа актовете за: 1) „Забрана на конверсионните практики в Европейския съюз“; 2) „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК+ за 2026-2030 г.“; 3) „Конкурентоспособност на ЕС и младежко предприемачество“; 4) „Стратегия на ЕС за борба с наркотиците“; 5) „Културен компас за Европа“.
По отношение на конкурентоспособността на ЕС и младежкото предприемачество, тема, по която БТПП активно работи през годините чрез редица свои проекти, ЕИСК отправя искане за всеобхватна и координирана стратегия на ЕС и държавите членки, която да предоставя интегриран пакет за подкрепа на младите предприемачи, съчетаващ достъпно финансиране, адаптирано обучение, наставничество, напътствия, програми за инкубатори и силни местни екосистеми, за да се увеличат максимално създаването на предприятия и устойчивостта. Комитетът настоява за разширяване на възможностите за финансиране отвъд традиционното банково кредитиране чрез микрофинансиране, алтернативни инвестиционни инструменти и целенасочена подкрепа за предприятията от социалната икономика. ЕИСК подчертава необходимостта от значително намаляване на административната тежест и създаване на по-благоприятна бизнес среда, както и от интегриране на предприемаческите умения, финансовата грамотност, цифровите компетентности и познанията в областта на изкуствения интелект в образователните системи. Комитетът насърчава развитието на по-силни мрежи за подкрепа, международна мобилност и достъп до трансгранични пазари, като същевременно призовава за приобщаващи политики, които да разширяват възможностите за участие на по-слабо представените групи, да насърчават културата на „втория шанс“ и да гарантират адекватна социална защита, така че младежкото предприемачество да се утвърди като важен фактор за устойчивата заетост, иновациите и дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз.
По отношение на „Културния компас за Европа“, ЕИСК напълно го подкрепя като навременна междусекторна стратегия за насърчаване на културата и европейските ценности и гарантиране на процъфтяващ културен сектор. Комитетът подчертава ролята на културата за укрепване на демокрацията, за противодействие на популистките и авторитарните пропагандни тези и за насърчаване на социалното сближаване, подготвеността и устойчивото развитие. ЕИСК препоръчва да се развият полезни взаимодействия между Културния компас и инициативи като европейския щит за демокрацията, особено в цифровата сфера и подчертава необходимостта от специална стратегия за ИИ за културните и творческите сектори, включително защита на собствеността върху творчеството, развитие на лицензионните пазари и насоки в рамките на Акта за изкуствения интелект. Също така, Комитетът призовава за силна и хоризонтална финансова подкрепа в следващата МФР (2028-2034 г.), включително разпределяне на 2% от бюджета на ЕС за култура и гарантиране на нейното интегриране в основните програми на ЕС. В рамките на дебата взе участие кметът на Габрово, докладчик по темата в Комитета на регионите Таня Христова, която сподели за концепцията на Центъра Кристо и Жан-Клод в българската столица на хумора и сатирата.
Под шапката на въпросите, свързани с Единния пазар, производството и потреблението, пленарната сесия разгледа становищата за: 1) „Свръхтуризъм, краткосрочно отдаване под наем и изтласкване на местното население — намиране на правилния баланс“; 2) „Преразглеждане на стандартите за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили“; 3) „Оценка на Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара и съответствието на продуктите“; 4) „Програма за потребителите до 2030 г.“; 4) „Акт за киберсигурността“; 5) „Разработване на Европейски център за високи клинични постижения за фармацевтични продукти“; 6) „Прекурсори на наркотични вещества“; 7) „Медицински изделия и инвитро диагностика/опростяване“; 8) „Стратегическа стандартизация за по-силен единен пазар“; 9) „Стратегия на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия — с акцент върху Европейския акт за иновациите“.
По отношение на: „Преразглеждането на стандартите за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили“, ЕИСК призовава за балансирана и съгласувана рамка на ЕС за прехода в автомобилната промишленост, съчетаваща силен тласък за мобилност с нулеви и ниски емисии с технологична неутралност, укрепена верига за създаване на стойност „Произведено в ЕС“ и защита на качествените работни места, промишления капацитет и иновациите. Комитетът настоятелно призовава за прагматично преразглеждане на стандартите за CO2 за леките и лекотоварните автомобили в съответствие с пазарните реалности и целите в областта на климата, за да се възстанови конкурентоспособността, като същевременно се запази дългосрочният курс на декарбонизация. ЕИСК се застъпва за по-силна роля на преходните технологии, включително хибридните превозни средства, устойчивите възобновяеми горива и материалите с ниски емисии, и призовава за намаляване на изключителната зависимост от емисиите на отработили газове, за да се даде възможност за по-реалистичен и социално балансиран преход. Комитетът приветства по-голямата гъвкавост по отношение на целите за 2030 г., включително многогодишното съответствие, и призовава за целенасочена подкрепа за инфраструктурата за зареждане, електрификацията на корпоративните автомобилни паркове и леките търговски превозни средства, при които навлизането на пазара остава ограничено.
По отношение на „Програмата за потребителите до 2030 г.“, ЕИСК я определя като отлична рамка за защита на потребителите през следващите години както по форма, така и по съдържание, като същевременно изразява желание Европейската комисия да предложи по-всеобхватна визия за потребителите, която да не се ограничава единствено до въпроса за техните права. Комитетът би приветствал структурирана, подробна и основана на данни оценка на предишната програма, която да позволи по-задълбочен анализ на постигнатите резултати, и подкрепя мерките за опростяване, при условие че те не водят до отслабване на защитата на потребителите. Според ЕИСК политиките за защита на потребителите трябва да отчитат разнообразието от ситуации, включително проблемите, свързани с т.нар. „търговски пустини“ и уязвимостта на определени групи потребители. Комитетът настоява също за по-бързи и по-задълбочени проверки на безопасността на внасяните продукти, особено на тези, предлагани чрез платформи за електронна търговия, установени извън Европейския съюз, и препоръчва да се обърне по-голямо внимание на практиките в областта на микроправосъдието за уреждане на спорове, свързани с малки суми. ЕИСК подкрепя цифровизацията на услугите, но подчертава необходимостта потребителите винаги да разполагат с възможност като последна инстанция да се свържат с реален човек за съдействие по своите жалби и въпроси. Освен това Комитетът призовава Комисията да постави по-силен акцент върху кръговостта и устойчивостта на продуктите, препоръчва създаването на ефективна политика за защита на потребителите от търговски послания на инфлуенсъри, особено когато те са насочени към деца, и насърчава държавите членки да оказват подкрепа на сдруженията на потребителите.
По отношение на „Стратегията на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия - с акцент върху Европейския акт за иновациите (EIA), ЕИСК отбелязва, че Европа трябва да окаже силна подкрепа за иновациите и изследванията, за да навакса голямото изоставане по отношение на пазарната реализация на продукта от тези иновации и изследвания чрез „спин-оф“, стартиращи и разрастващи се предприятия. Комитетът изразява загриженост, свързана с по-слабото разбиране на процесите на пазарната икономика и все по-фрагментираните разпоредби и прилагането им в рамките на единния пазар, които възпрепятстват трансграничното развитие на пазара и трансфера на технологии от научните изследвания към промишлеността. ЕИСК подчертава, че бавните административни процеси, ограничената цифровизация и непоследователното прилагане на регламентите на ЕС на национално и регионално равнище представляват допълнителни пречки за предприятията. Комитетът допълва, че Европейският акт в областта на иновациите (EIA) може да предложи облекчение за трансграничните стартиращи и разрастващи се предприятия, ако опрости междусекторните регламентации за стартиращите предприятия и може да бъде прилаган като задължителен във всички държави членки, като се вземат предвид и правата на работниците и участието на служителите. ЕИСК предлага създаването на каталог с критерии за оценка на иновационното съдържание и перспективите за растеж, който би бил по-ефективен и точен от обвързващото определение за стартиращи и разрастващи се предприятия. В допълнение, на EIA би могла да помогне и класация на университетите, благоприятстващи основателите. Освен това EIA следва да засили ролята на организациите за научни изследвания и технологии и на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), особено в секторите на наукоемките технологии и капиталоемките сектори. Комитетът отбелязва, че данъчните стимули в цяла Европа за притежаването на акции от служителите биха също насърчили иновациите и растежа. На учредителите следва също така да се предложи и защита от риск, наред с осигуряването на подходящи гаранции за служителите и кредиторите в съответствие със съществуващите уредби в областта на несъстоятелността.
Под шапката на въпросите, свързани със Земеделието, развитие на селските райони, околна среда, пленарната сесия разгледа становищата за: 1) „Природосъобразни биоразградими материали с цел насърчаване на кръговостта и ресурсната ефективност, укрепване на хранително-вкусовия сектор и разрастване на биоикономиката на ЕС“; 2) „Стратегия на ЕС за биоикономиката - Към кръгова, регенеративна и конкурентоспособна биоикономика“; 3) „Сборен пакет от мерки за опростяване в областта на храните и фуражите“; 4) „Еквивалентност на полските инспекции на посеви за производство на семена, извършвани в трети страни, и еквивалентност на семената, произведени в трети страни“; 5) „Обезсилване на квоти в резерва за стабилност на пазара“.
По отношение на „Стратегията на ЕС за биоикономиката - Към кръгова, регенеративна и конкурентоспособна биоикономика“, ЕИСК счита, че ЕС има благоприятна възможност да укрепи прехода си към кръгова биоикономика, която съчетава кръговост, намаляване на материалите и зачитане на пределните възможности на планетата, устойчиво използване на биомасата и промишлена конкурентоспособност. Като се основава на предстоящия Акт за кръговата икономика и актуализираната стратегия на ЕС за биоикономиката, Комитетът призовава за последователно и амбициозно изпълнение, което превръща политическия импулс в конкретни резултати в областта на промишленото и регионалното развитие. ЕИСК подчертава, че материалите, извлечени от химически немодифицирани естествени полимери, правно признати като непластмасови съгласно Директивата относно пластмасите за еднократна употреба и приведени в съответствие с Регламента REACH, могат да спомогнат за предотвратяване на замърсяването, включително за намаляване на изтичането на пластмасови микрочастици. Тяхната роля следва да бъде оценена в съответствие с подхода „Едно здраве“, като се вземат предвид взаимовръзките между екологосъобразността, устойчивостта на екосистемите и здравето на хората и животните. Комитетът подчертава потенциала на тези материали за укрепване на икономиките на селските и крайбрежните райони чрез оползотворяване на вторичната биомаса от селското стопанство и морската биомаса, укрепване на местните и регионалните вериги за създаване на стойност, подкрепа на обновяването на поколенията в селското стопанство и рибарството и създаване на висококачествени работни места, като по този начин се допринася за социалното сближаване.
Под шапката на въпросите, свързани с външните отношения и отбраната на ЕС: 1) „Ролята на гражданското общество по отношение на подкрепата за реформите в рамките на плановете за растеж за Западните Балкани и Молдова, както и по отношение на пътя на Украйна към реформи“; 2) „Ролята на частния сектор и гражданското общество за укрепване на икономическото сътрудничество в рамките на пакта за Средиземноморието“; 3) Програма за гъвкави и бързи иновации в областта на отбраната - AGILE.
ЕИСК подчертава, че и трите инструмента за Западните Балкани, Украйна и Молдова трябва активно да включват ангажираността на гражданското общество като структурно условие, което е в основата на устойчивостта на процеса на разширяване. Комитетът отбелязва, че финансирането трябва активно да допринася за подготовката на държавите за членство в ЕС в съответствие с европейския социален и икономически модел, а не да се ограничава единствено до подкрепа за интеграцията в Единния пазар на ЕС. ЕИСК подчертава още, че сроковете за изпълнение на реформи не бива да подкопават демократичните процедури, обществения дебат, задължителните консултации или диалога със социалните партньори и организациите на гражданското общество. В този контекст Комитетът счита, че правителствата следва да създадат структурирана рамка за социален диалог, гарантираща участието на представителни на национално равнище организации на работодателите, работниците и организациите на гражданското общество, при зачитане на специфичната роля и автономността на социалните партньори. Освен това ЕИСК препоръчва Европейската комисия да разработи ясни и публично достъпни насоки за оценка на пълното и частичното изпълнение на показателите по програмите за реформи, включително стандарти за проверка и механизми за отмяна на вече изпълнените условия. Комитетът също така настоява за гарантиране на устойчива, предвидима и съобразена с конкретните нужди финансова подкрепа за организациите на гражданското общество и социалните партньори чрез многогодишни и прозрачни механизми за финансиране.
Представителят на БТПП в ЕИСК и университетски преподавател в УНСС, д-р Моника Панайотова е член както на комисията за проследяване на напредъка в Западните Балкани, така и на Съвместната консултативна комисия за ЕС-Черна гора на ЕИСК. Тя взе участие в дебата относно ролята на гражданското общество в подкрепа на реформите в рамките на плановете за растеж за Западните Балкани и Молдова, както и по отношение на пътя на Украйна към реформи. В своето изказване тя поздрави Кипърското председателство за усилията му за напредък по политиката на разширяване и изрази надежда, че следващото председателство (на Ирландия) ще продължи да работи активно за присъединяването на 28-а държава членка към Европейския съюз. Тя подчерта, че европейската перспектива остава силен стимул за реформи и най-успешният инструмент на външната политика на ЕС. Панайотова акцентира върху необходимостта гражданското общество и социалните партньори да не бъдат разглеждани единствено като консултативен елемент, а като важен стълб в рамките на реформите, тъй като тяхното формално институционално интегриране и участие е важно както за качеството на реформите, така и за общественото доверие, легитимността и отчетността. Тя подчерта още, че разширяването е стратегическа инвестиция в мира и просперитета на Европа, която изисква устойчиви реформи, добросъседски отношения и съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС.
По отношение на Програмата за гъвкави и бързи иновации в областта на отбраната (AGILE), възлизащ на 115 милиона евро, ЕИСК приветства AGILE като платформа, чрез която МСП, стартиращи предприятия, дружества и предприемачи в областта на гражданските технологии да предоставят висококачествени и бързи решения за отбранителната готовност на ЕС. ЕИСК подчертава важната роля на новите участници в областта на отбраната за трансформацията на отбранителната промишленост на ЕС. Комитетът призовава средствата по AGILE да бъдат в допълнение към съществуващите програми на ЕС в областта на отбраната. ЕИСК препоръчва през следващия период на МФР бюджетът за този инструмент да бъде значително увеличен въз основа на резултатите от оценката на пилотната програма. Комитетът препоръчва да се въведат разпоредби, чрез които да се гарантира, че в процесите на популяризиране, подбор и оценка на AGILE проактивно са включени иновативни МСП, стартиращи предприятия и единични дружества от всички държави членки и сектори с оглед на укрепването на географския баланс и приобщаването в целия Съюз. ЕИСК препоръчва проектите по AGILE да се ръководят твърдо от ясно определени изисквания за отбранителни способности и да бъдат тясно съгласувани с нуждите на крайните потребители; подчертава, че за проектите по AGILE следва да има достъп до реална среда за изпитване, включително военни учения и изпитателни площадки, за да се валидират решенията при оперативни условия и да се ускори тяхното внедряване. Комитетът препоръчва в прилагането на AGILE изрично да бъде включено зачитането на трудовото, социалното и екологичното законодателство на ЕС.
605-тата пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет се проведе в периода 29-30 април 2026 г. в зала на Европейската комисия в Брюксел. 606-тата пленарна сесия на ЕИСК ще бъде проведена 17-18 юни 2026 г.