Трудова борса по проект ФУМИ
Въпреки че бежанците с временна и международна закрила по закон имат достъп до пазара на труда, тяхното ефективно включване е ограничено от практически пречки.
Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) съвместно с българската изследователска агенция ЕСТАТ разработи аналитичен модел, който изчислява икономическия принос от включването на бежанците на пазара на труда в България.
Проучването подчертава необходимостта от по-координирана система за интеграция на пазара на труда с ясно разпределени институционални ангажименти.
ПАРАДОКС НА ПАЗАРА НА ТРУДА
Резултатите от качествения анализ подчертават несъответствието между недостига на работна ръка в България и неоползотворения потенциал на работната сила сред бежанците. Работодателите отчитат търсене на работници в сектори като строителството, хотелиерството, сферата на услугите, производството и транспорта, но много предприятия все още не са
запознати с уменията на бежанците. От своя страна, бежанците често се сблъскват с нископлатена или неформална работа, високи жилищни разходи и ограничени възможности да използват уменията си или предприемаческия си опит.
Въз основа на калибрираната оценка, според която 35,4 процента от принудително разселените лица в трудоспособна възраст са заети, техният принос е изчислен на приблизително 471,6 милиона евро за 2025 г., което представлява около 0,5 % от БВП на България за 2025 г. при настоящите условия.
Проучването установи, че ако 50 процента от бежанците в трудоспособна възраст в България бъдат заети и разполагат с необходимата подкрепа, за да използват своите умения, като основни познания по български език, признаване на квалификациите и достъп до работни места в техните професионални области, то тогава икономиката на България би могла да спечели допълнителни 346 милиона евро.
Ако заетостта сред бежанците достигне 66 процента и бъдат премахнати основните пречки пред интеграцията, бежанците биха могли да допринесат с до 1,19 милиарда евро под формата на данъци и потребление.
ПРОГНОЗИ ЗА БВП И БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ОТ ПОДОБРЕНА ИНТЕГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
В рамките на анализа бе разработен симулатор на политики, с който да се оцени как подобренията в ключови области на интеграцията на принудително разселените лица биха могли да се отразят на брутния вътрешен продукт (БВП) и публичните приходи на България. Моделът се фокусира върху практически политически мерки, като подкрепа за изучаване на български език, признаване и използване на уменията на бежанците, формализиране на неформалната заетост, опростяване на процедурите за наемане на работа и подкрепа за участието на жените на пазара на труда, особено за майките с деца.
Резултатите показват, че целенасочените политики за интеграция биха могли да генерират измерими икономически ползи.
Например, моделът демонстрира, че публична инвестиция от до 4,8 млн. евро годишно за създаването на детски градини, за да посрещне нуждите на родителите от бежанската общност би била напълно самофинансираща се, тъй като разходите биха се възстановили чрез нови данъци и осигурителни вноски от майките, които биха започнали работа. По същия начин, ако държавата опрости процедурите за наемане на работа и напълно формализира настоящата неформална заетост, държавният бюджет би могъл да получи допълнителни 6,5 млн. евро (6 506 871 евро) годишно под формата на преки данъци и осигурителни вноски. Анализът също така подчертава къде е необходима допълнителна подкрепа, за да се отключи пълният икономически потенциал на бежанците. Разликите в производителността са особено видими в здравеопазването, социалната работа и образованието, където бежанците понастоящем генерират едва 56–60 процента от добавената стойност произведена от местните работници. Това сочи, че по-добрата езикова подкрепа, по-бързото признаване на квалификациите и подобреният достъп до работни места, съответстващи на професионалния опит на бежанците, биха могли значително да увеличат техния принос към българската икономика.