НСТС обсъди два законопроекта – за промени на Закона за здравното осигуряване и Кодекса на труда

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 26 ноември 2025 г., бяха разгледани два законопроекта:

⇒ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-198, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители.

⇒Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 51-554-01-206, внесен от Божидар Божанов и  група народни представители.

От страна на БТПП участваха Боряна Абаджиева, главен икономически анализатор, и Наталия Стефанова, експерт-юрист.

С законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се предлага държавата да поеме здравните осигуровки на жените по време на двете години майчинство. Сега тези осигуровки се поемат от работодателя. 

БТПП изрази принципна подкрепа за предложените промени, като припознава мотивите като насърчителна мярка при наемането на млади жени във фертилна възраст, без допълнителни финансови  тежести като притеснения за фирмите.

Палатата винаги е била за създаване на условия за насърчаване на раждаемостта и отглеждането на деца, но трябва да се мисли и за условията за правене на бизнес и да се облекчава административно и финансово  наемането на кадри. Лицата, които са в отпуск за отглеждане на дете, реално не допринасят с труд за повишаване на приходите за организацията през този период, но пък работодателят има задължения за разходи за здравните им  осигуровки.

Същевременно работодателят вече е платил здравни осигуровки и  осигурителна вноска за фонд "Общо заболяване и майчинство", за негова сметка. Тези вноски са задължителни за всички осигурени лица и покриват риска от временна нетрудоспособност (болничен) и майчинство. От друга страна, работодателят назначава и лице по заместване на съответната длъжност, за което  също е задължено да удържа и внася осигуровки, освен тези на служителката, която е в „ Майчинство“, като титуляр по длъжността.

Стои открит въпросът за уеднаквяване на режимите обаче, при които работник/служител е в болничен, особено дългосрочен, при който отново се наблюдава същия режим на получаване на обезщетение за болничен от НОИ. Работодателят веднъж вече е удържал и внесъл осигуровки, но остава задължен и в случая на ползване на осигурително събитие – болничен, за което лицето не работи и ползва обезщетение.

В последния проект на бюджет на ДОО за 2026 г. се вижда, че режимът за изплащане на обезщетения за болничен и за 2026 г. остава без промяна от 2024 г. и работодателите, въпреки внасянето на осигуровка за „Общо заболяване и майчинство“ веднъж, поемат  за своя сметка и обезщетението на служителя за първите два дни на болнични, което е несправедливо и натоварва финансово бюджета на компанията. Този режим беше приет като временна антикризисна мярка преди 15 г. и отдавна трябваше да се възстанови като режим и обезщетението да бъде изплащано изцяло от НОИ.

Предвид, че сумата за здравни осигуровки, по време на майчинство представлява  финансова и административна тежест, особено за микро и малки фирми, както и за да се минимизира  рискът от дискриминация на жени във фертилна възраст и по-лесен достъп до пазара на труда, БТПП подкрепи предложението държавата да поеме здравните осигуровки на жените по време на двете години майчинство.

По време на заседанието на НСТС обаче не беше постигнат консенсус за приемане на промените в закона.

Относно законопроекта за изменения в Кодекса на труда целта на законодателната инициатива е да се въведе механизъм за допълнителни възнаграждения, свързани с постигнати резултати в администрацията. Предложенията за промени предвиждат горната граница на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на органи, частично или напълно избрани от Народното събрание, както и за членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и за инспекторите в Инспектората на Висшия съдебен съвет, да бъде до една брутна месечна работна заплата. За държавните служители да се създаде процес по одобрение на по-високи допълнителни възнаграждения, вместо да има горна граница, се посочва още в предложенията. Те предвиждат също за публичните предприятия допълнителното възнаграждение за постигнати резултати от членовете на органите за управление и контрол да не надвишава една средна месечна заплата. 

БТПП подкрепя предлаганите изменения, с които се въвеждат правила при разпределянето на допълнителни възнаграждения за различни категори и публични длъжности, като ги определя като обосновани, навременни и в съответствие с принципите на добро управление.

Палатата счита, че предлаганите промени са необходими и обосновани, тъй като ще допринесат за въвеждане на по-ясни и справедливи правила при определяне на възнагражденията в публичния сектор. Ограничаването на допълнителните възнаграждения ще спомогне за преустановяване на неблагоприятни практики, при които размерът на допълнителните възнаграждения надхвърля разумните и обосновани граници, без това да е обвързано с конкретни резултати.

Според БТПП тази мярка ще доведе до хармонизиране на режимите на допълнителни възнаграждения в публичния сектор, като ще създаде по-голяма предвидимост и прозрачност между различните институции. Това ще засили доверието в начина, по който се разходват публичните средства и ще съдейства за по-справедливо разпределение на средствата, като ще предотврати възможността за субективен или неравнопоставен подход при определянето на допълнителните възнаграждения. Подобни ограничения вече съществуват и в други европейски държави, където са доказали своята ефективност.

Становищата на БТПП по обсъжданите законопроекти вижте ТУК  и  ТУК