Автор: Институт за енергиен мениджмънт
Фотоволтаичната енергетика продължава да бъде една от най-бързо развиващите се технологии в глобалния енергиен сектор. Актуализираният през юли 2026 г. Photovoltaics Report на Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems ISE проследява едновременно развитието на пазара, технологичния напредък, производствената структура, ефективността на клетките и модулите, жизнения цикъл, разходите и постепенното интегриране на фотоволтаиците с батерийно съхранение.
Основният извод е, че PV технологията вече не преминава просто през период на количествен растеж. Променя се цялата икономическа и технологична среда около нея – от производството на модули и технологиите на клетките до начина, по който соларните мощности взаимодействат с електроенергийната система. Fraunhofer ISE поставя особено силен акцент върху три тенденции: изключително бързия глобален ръст, продължаващото поевтиняване и увеличаването на необходимостта от съхранение и системна гъвкавост.
Почти 3 TW глобални фотоволтаични мощности
Темпът на развитие остава впечатляващ. Според Fraunhofer ISE средногодишният темп на растеж на кумулативно инсталираните PV мощности е около 27% за периода 2015–2025 г. Глобалният пазар на нови мощности се увеличава от приблизително 602 GW през 2024 г. до 698 GW през 2025 г., а общо инсталираният капацитет, използвайки данните на IEA-PVPS, достига приблизително 2 974 GW в края на 2025 г.
Разпределението на тези мощности обаче е силно неравномерно. През 2025 г. Китай представлява около 51% от глобалния кумулативен PV капацитет, спрямо 48% година по-рано. Европа държи около 17%, а Северна Америка – приблизително 9%. Така центърът на тежестта на глобалния соларен пазар все по-ясно се измества към Азия.
За ЕС-27 Fraunhofer отчита приблизително 65.1 GW нови PV мощности през 2025 г., почти без промяна спрямо 65.6 GW през 2024 г. Кумулативният капацитет обаче нараства от около 265.8 GW до 309.9 GW. PV производството в ЕС се увеличава от приблизително 308.4 TWh през 2024 г. до 372.1 TWh през 2025 г., а делът му в общото електропроизводство се покачва от 11% на 13%.
Тези стойности показват, че фотоволтаиците вече представляват съществен компонент на европейския електроенергиен микс, а не допълваща технология. С увеличаването на дела им обаче следващото предизвикателство все повече се измества от въпроса „колко PV мощност може да бъде изградена“ към въпроса как нарастващото количество променливо производство да бъде интегрирано ефективно в пазара и електроенергийните мрежи. Именно поради това Fraunhofer свързва бъдещото развитие на PV с батерии, управление на потреблението, интелигентни мрежи и други форми на гъвкавост.
Китай доминира не само инсталациите, но и производството
Още по-силна е географската концентрация при производството на фотоволтаично оборудване. Fraunhofer оценява, че през 2025 г. около 96% от соларните модули и техните компоненти произхождат от Азия. Глобалното годишно производство е нараснало приблизително дванадесет пъти през последното десетилетие.
Това има пряко значение за Европа. Картината на Fraunhofer за производствената база на ЕС показва, че значителен брой производители на модули продължават да работят, но почти всички разполагат с годишен капацитет под 1 GW. Според представената моментна снимка номиналният производствен капацитет за модули в ЕС е около 12.2 GW годишно, но оперативният капацитет е приблизително 6.7 GW. При соларните клетки номиналният капацитет е около 4.8 GW, а действащият – приблизително 2.9 GW. Докладът посочва също липса на активно европейско производство на ingots и wafers и наличието само на един производител на polysilicon в разглежданата карта. Данните за тази производствена картина са актуализирани основно към август 2025 г.
Това очертава важна разлика между европейската позиция като бързо растящ пазар на фотоволтаици и позицията ѝ в производствената верига. ЕС изгражда десетки гигавати нови мощности годишно, но собствената му действаща индустриална база за клетки и модули остава далеч под размера на вътрешния пазар. Докладът не прави самостоятелен политически анализ на тази зависимост, но представените стойности ясно показват мащаба на разминаването.
Fraunhofer отбелязва също редица обявени европейски проекти за производство в GW мащаб. Следователно настоящата структура не трябва да се разглежда като окончателна. Тя обаче показва защо диверсификацията на PV веригата за доставки остава стратегически въпрос за европейската индустриална политика.
Технологичната промяна: TOPCon става доминиращ
Зад ръста на количествата стои и бърза технологична промяна. Кристалният силиций запазва почти пълна доминация: silicon wafer-based technologies представляват около 98% от световното PV производство през 2025 г., а според данните, използвани от Fraunhofer, n-type wafers вече имат около 86% дял. Монокристалната n-type TOPCon технология се е превърнала в доминираща, докато по-старото p-type PERC поколение постепенно се измества от TOPCon и heterojunction решения.
Технологичният напредък се вижда ясно и в ефективността. Рекордната лабораторна ефективност достига 28.1% за монокристални силициеви клетки, 26.9% за perovskite клетки и 35.2% за perovskite-silicon tandem cells. При висококонцентриращите multi-junction клетки лабораторният рекорд достига 47.6%.
Промяната вече се пренася и в масовия пазар. Среднопретеглената ефективност на предлаганите crystalline-silicon модули е достигнала 22.7% през Q4 2024, спрямо 21.6% година по-рано, като най-ефективните продукти в разглеждания набор достигат 24.8%. За около десетилетие ефективността на комерсиалните монокристални силициеви модули се е увеличила от приблизително 17% до почти 25%.
Ефектът е важен от икономическа гледна точка. По-високата ефективност означава повече мощност от същата площ, а Fraunhofer отчита и увеличаване на размерите на wafers и модулите, като мощността на отделен модул вече може да достига около 750 W. Това влияе не само върху самата цена на модула, но и върху площта, конструкциите, кабелите, монтажните дейности и останалите balance-of-system разходи.
Фотоволтаиците вече са сред най-евтините източници на нова електроенергия
Една от най-съществените части на доклада е развитието на разходите. Според данните на IRENA, включени от Fraunhofer, глобалният среднопретеглен LCOE на големите PV централи през 2025 г. е приблизително €0.040/kWh, или €40/MWh. При най-евтините 5% от наблюденията стойността е около €25/MWh, докато 95-ият персентил достига приблизително €86/MWh.
За последните 15 години средните разходи за производство на електроенергия от utility-scale PV са намалявали с около 12.8% годишно спрямо предходната година. Средният глобален общ инвестиционен разход през 2025 г. е около €595/kWp, при диапазон от приблизително €341/kWp за петия персентил до €1 079/kWp за 95-ия.
Дългосрочната learning curve е също толкова показателна. За последните около 45 години при всяко удвояване на кумулативното производство на PV модули тяхната цена е намалявала средно с около 26.6–26.7%. Fraunhofer свързва това с технологичния напредък и икономиите от мащаба.
В Германия анализът на Fraunhofer за LCOE показва наземните PV централи и onshore wind като най-евтините разглеждани технологии, с диапазон около 4.1–9.2 ct€/kWh. При допусканията в германския анализ дори определени комбинации на фотоволтаици с батерии са конкурентни спрямо конвенционални електроцентрали на изкопаеми горива. Fraunhofer подчертава и потенциала на хибридни решения – solar, wind и storage – за предоставяне на по-постоянно възобновяемо производство. Тези стойности са специфични за разглежданите германски условия и не трябва автоматично да бъдат пренасяни към всички европейски пазари.
Ниските цени на модулите не означават, че всички разходи продължават да падат
Докладът показва и по-нюансирана картина от обикновеното твърдение, че „соларът постоянно поевтинява“. Цените на модулите остават близо до исторически ниски нива, но Fraunhofer посочва нов натиск от увеличаващи се материални и транспортни разходи и от промени в китайската търговска политика, включително премахването през април 2026 г. на 9% възстановяване на ДДС при износ.
Структурата на инвестиционните разходи също е важна. В международната извадка за 2025 г. средно около 30% от общата цена на голяма PV система се пада на модулите, около 6% на инверторите, 27% на останалия BoS hardware, 17% на инсталацията и около 20% на т.нар. soft costs. С други думи, модулът вече е само част от инвестицията. Разходите за труд, финансиране, проектиране, свързване и останалата инфраструктура придобиват все по-голямо относително значение.
Това е важно и за европейските пазари: продължаващото поевтиняване на самия хардуер не гарантира автоматично същия темп на спад на общата цена на проекта, когато мрежовото присъединяване, финансирането, разрешителните процедури и строителните разходи се превръщат във все по-съществена част от CAPEX.
От производство на евтина енергия към управление на времето на производство
С нарастването на PV мощностите икономическият въпрос постепенно се измества. В системи с висок соларен дял проблемът все по-малко е способността да се произведе евтина електроенергия в слънчевите часове и все повече – как тази енергия да бъде използвана, съхранена или преместена към часовете с по-високо търсене.
Fraunhofer посочва, че интеграцията на батерии и системи за енергиен мениджмънт придобива все по-голямо значение. При германските домакинства тенденцията вече е ясно видима: към края на 2023 г. над 1.2 млн. жилищни PV системи са били комбинирани с батерия, или около 40% от общия жилищен PV парк. При нововъведените жилищни системи делът с батерия се е увеличил от под 20% през 2014 г. до почти 80% през 2023 г.
Fraunhofer свързва тази промяна и с по-широкото обединяване на PV с термопомпи, електромобили и собствено потребление. На системно равнище изводът е сходен: повече променлива генерация изисква развитие на мрежите, load management, smart grids, bidirectional charging и други форми на гъвкавост, ако трябва да бъде ограничено принудителното намаляване на ВЕИ производството.
Енергийната възвръщаемост се подобрява
Докладът отделя значително внимание и на жизнения цикъл на фотоволтаиците. Един от най-ясните показатели за технологичния напредък е количеството силиций, необходимо за производството на единица мощност. То намалява от около 16 g/Wp през 2004 г. до приблизително 2.0 g/Wp през 2024 г. благодарение на по-тънки wafers, по-висока ефективност и подобрени производствени процеси.
В резултат energy payback time – времето, необходимо на системата да произведе толкова енергия, колкото е била вложена в производството ѝ – е приблизително 1.1 години за система, произведена в Европа и инсталирана в Северна Европа, и около 0.9 години при инсталация в Южна Европа, в зависимост от технологията и характеристиките на електроенергийната система. За примерна система в Сицилия Fraunhofer оценява EPBT на около една година; при 20-годишен експлоатационен живот това означава производство на около двадесет пъти повече енергия от вложената.
Следващият въпрос: материали и рециклиране
Масовото внедряване на фотоволтаици поставя и въпроса какво се случва с милионите тонове модули след края на експлоатационния им живот. Fraunhofer отбелязва, че технически е възможно да бъдат възстановени и използвани повторно почти всички материали в един PV модул. По маса стандартният разглеждан модул се състои основно от стъкло – около 67%, следвано от алуминиевата рамка и полимерни материали; самият силиций представлява сравнително малък дял от общата маса.
Докладът посочва, че европейската WEEE рамка изисква значителна част от масата на старите модули да бъде обработвана и рециклирана, но икономическата реалност все още изостава от техническите възможности. Fraunhofer отбелязва, че на практика основно се възстановяват стъклото, алуминиевата рамка и junction box, докато по-пълното извличане на други материали се нуждае от допълнително технологично и икономическо развитие.
Сред посочените направления за подобряване на жизнения цикъл са по-висока ефективност и по-дълъг живот на модулите, по-тънки silicon wafers, намаляване или заместване на среброто, antimony-free solar glass, double-glass конструкции вместо някои fluorinated backsheets, по-тънко и рециклируемо стъкло и алтернативи на съдържащите олово материали.
Photovoltaics Report 2026 показва технология, която вече е достигнала огромен индустриален мащаб. Почти 3 TW глобално инсталирани мощности, приблизително 700 GW нов пазар само за една година, 13% дял на PV в електропроизводството на ЕС и глобален среден LCOE около €40/MWh показват колко значително се е променила позицията на соларната енергия за сравнително кратък период.
Следващият етап, обаче, изглежда различно от предходния. Основният въпрос вече не е само цената на панела. Все по-важни стават батериите, мрежите, гъвкавото потребление, ефективността на модулите, европейската индустриална база, достъпът до материали, разходите извън самия модул и рециклирането.
В този смисъл, PV постепенно преминава от технология, оценявана основно чрез цената на произведения MWh, към ключов компонент на интегрирана електроенергийна система. Именно способността евтиното соларно производство да бъде съчетано с мрежова инфраструктура, съхранение и гъвкавост вероятно ще определя икономическата му стойност в следващия етап от европейския енергиен преход.
Вижте повече от източника: © Fraunhofer ISE, Photovoltaics Report, updated 14 July 2026.