Поглед отвътре: последната пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет за 2025г.
В началото на декември 2025г. бе проведена последната пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет. Във фокуса на внимание бяха различни теми от европейския дневен ред: от приноса на ЕИСК за международната година на кооперациите „Кооперациите създават по-добър свят“., трудовите права на журналистите, през примерните ядрени програми, с които ЕК отговаря на нуждите от инвестиции в ядрената енергетика до 2050 г. с оглед на целите за декарбонизация и конкурентоспособност; оценката на глобалните действия в областта на климата и възможностите за гражданското общество с оглед на климатичните преговори в Бразилия (COP30), десетилетие след Парижкото споразумение; стратегическия подход на ЕС към Черно море, до Глобална Европа и новия законодателен акт на ЕС за космическото пространство, създаващ единен пазар за космически услуги и обща рамка за по-чист, безопасен и конкурентен космически сектор, намаляваща бюрокрацията и въвеждаща правила за киберсигурност и устойчивост, защитаваща космическите активи и създаваща справедливи и предвидими условия на конкуренция за предприятията.
Представителят на БТПП в ЕИСК – д-р Моника Панайотова, представя още три важни въпроса от пленарния дневен ред: стратегията за Единния вътрешен пазар; следващата Многогодишна финансова рамка 2028-2034г. и Европейския фонд за регионално развитие, вкл. ИНТЕРРЕГ и Кохезионния фонд.
***
Относно стратегията за Единния вътрешен пазар, ЕИСК представя ключови препоръки, свързани с по-активната роля на социалните партньори, необходимост от гаранции за новите инструменти, по-силен социален стълб и подобрена мобилност и попадане на стратегически сектори в обхвата на Единния пазар.
Европейският икономически и социален комитет приветства новата Стратегия за единния пазар на Европейската комисия (ЕК) и изразява силна подкрепа за определените приоритети, които отговарят на реалните предизвикателства, посочени от бизнеса, работниците и гражданското общество.
Комитетът подчертава, че опростяването на регулациите трябва да върви ръка за ръка със защитата на социалните стандарти и правата на работниците. ЕИСК настоява Европейският парламент (ЕП), националните парламенти и социалните партньори да бъдат включени по по-структуриран начин още от най-ранните етапи на законодателния процес.
ЕИСК заявява намерение да допринесе по-активно за управлението на единния пазар, поемайки засилена роля в рамките на процеса на Работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар (SMET- Single Market Enforcement Taskforce).
Комитетът призовава ЕК да представи законодателни предложения за справяне с териториалните ограничения на доставките и за хармонизиране на начина на етикетиране на продукти с цел намаляване на бариерите пред бизнеса и потребителите.
ЕИСК приветства намерението на ЕК да предложи по избор „28-и режим“ за бизнеса - единна европейска правна рамка на доброволен принцип, която да улесни най-вече стартиращите предприятия да преодоляват бариерите пред трансграничния бизнес. Комитетът обаче подчертава необходимостта от ефективни механизми срещу потенциални злоупотреби след неговото приемане и прилагане.
ЕИСК признава важната роля на стандартизацията като двигател на интеграцията и иновациите, но настоява за пълна прозрачност, приобщаващ процес и структурирано участие на заинтересованите страни.
Комитетът подкрепя улесняването на признаването на професионални квалификации, включително за граждани на трети страни. В същото време подчертава, че квалификациите трябва да бъдат ясно определени, проверими и с доказано ниво на качество и подготовка.
Комитетът също така подкрепя засилване ролята на Европейския орган по труда (ELA) за гарантирането на справедливи условия за труд и мобилност на работната сила в ЕС.
ЕИСК призовава обхватът на единния пазар да бъде разширен до стратегически области като енергетика и финанси, за да се укрепи устойчивостта на европейската икономика. Комитетът настоява за приобщаващо управление и призовава за преразглеждане на законодателството в областта на обществените поръчки, така че да отразява по-добре социалните, екологичните и иновационните цели.
***
Относно следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС, ЕИСК настоява да бъде по-амбициозна от предложеното от Европейската комисия и предупреждава, че ролята на регионите и гражданското общество в управлението на европейските средства е застрашена.
Проектът за бюджета за периода 2028–2034 г., представен през юли 2025 г., възлиза на 1,816 трилиона евро (почти 2 трилиона евро). ЕИСК подчертава нуждата от прозрачен и приобщаващ процес, който включва социалните партньори, регионалните и местни власти и граждански организации.
Председателят на на ЕИСК Шеймъс Боланд приветства по-голямата гъвкавост в предложенията, но подчерта, че тя трябва да бъде придружена от строг контрол, отчетност и участие на организираното гражданско общество. Изразените притеснения от страна на Комитета са по посока на: прекомерна централизация, ненужни макроикономически условности, новите източници на финансиране и участието на социалните партньори.
Европейската комисия предлага преструктуриране на бюджета чрез създаване на Национални и регионални планове за партньорство (НРПП), които да обединят кохезионния, земеделски и рибарски фондове. В тази връзка, ЕИСК предупреждава, че тази промяна в структурата на бюджета поражда въпроси и може да доведе до прекалена централизация при управлението на средствата. Еврокомисарят по Бюджет, борба с измамите и публична администрация Пьотър Серафин увери, че регионите ще имат важна роля при изготвянето на новите планове и че са предложени допълнителни гаранции за директен диалог между тях и ЕК.
Членове на Комитета изразиха притеснения да не се повторят проблемите от Плановете за възстановяване след пандемията, при които гражданското общество често бе изключено от консултациите. Също така бяха изразени допълнителни опасения, че обвързването на НРПП с предизвикателствата, идентифицирани в рамките на Европейския семестър, може да доведе до ненужни макроикономически условия. Беше счетено за необходимо да се внесе по-голяма яснота по този въпрос.
Евродепутатът Карла Тавареш определи предложението като „реално замразяване на бюджета“ и подчерта, че гъвкавостта не трябва да отслабва ролята на Европейския парламент или изпълнението на заложените стратегически приоритети на ЕС. Тя призова за амбициозен, прозрачен и предвидим бюджет на ЕС, като посочи, че „общата сума от 2 трилиона евро, предложена от ЕК, крие реално замразяване на бюджета на 1,26 % от БНД на ЕС, което ограничава финансирането за европейските обществени блага“. Тя подчерта, че гъвкавостта не трябва да подкопава дългосрочните цели или ролята на Европейския парламент и потвърди ангажимента му за конструктивно сътрудничество с ЕИСК, Съвета и ЕК.
ЕИСК подкрепя използването на приходи от търговията с емисии (ETS1- схема на ЕС за търговия с емисии) и механизма за въглеродна корекция (CBAM - механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите), но се противопоставя на новия корпоративен ресурс за Европа (CORE - който е под формата на годишна еднократна вноска от дружества (с изключение на малки и средни предприятия) с дейност и продажби в ЕС и с нетен годишен оборот от най-малко 100 милиона евро.), като предлага алтернативно данък върху дигиталните услуги.
Широка подкрепа получи и увеличаването на бюджета за Механизма за свързване на Европа, като целта е подобряване на транспортната и енергийната свързаност, по-добра свързаност между страните от ЕС и намаляване на разликите в цените на енергията.
Комитетът настоява Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) и Фондът за справедлив преход да останат самостоятелни и с увеличен ресурс. Подкрепя и създаването на Европейски фонд за конкурентоспособност, както и увеличаване на бюджета за „Хоризонт Европа“. Въпреки това участниците отбелязаха, че Европейски фонд за конкурентоспособност, основно ще обедини съществуващи програми и затова са необходими ясни правила за управление и определяне на приоритетите.
С широко одобрение беше посрещната и новата програма AgoraEU, рамка от 9 милиарда евро, която обединява „Творческа Европа“, медийният ѝ компонент и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“. Тя е насочена към подкрепа на културата, медийния плурализъм, независимата журналистика, демократичното участие и гражданското общество. Програмата се приема като важна стъпка към утвърждаването на споделените европейски ценности, опростяването на финансирането и укрепването на културната и демократичната устойчивост на Европа.
***
Относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), вкл. ИНТЕРРЕГ и Кохезионния фонд, ЕИСК представи ключови препоръки за тяхното бъдеще.
Европейският икономически и социален комитет заяви, че намаляването на регионалните и териториалните различия трябва да остане основен приоритет на ЕС и че традиционните инструменти на кохезионната политика, доказани и ефективни във времето, продължават да бъдат най-добрият начин за постигане на устойчиво развитие и благоденствие във всички региони. В становището си относно предложението за регламент за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), програми за европейско териториално сътрудничество (ИНТЕРРЕГ /Interreg) и Кохезионния фонд (КФ), ЕИСК представя следните основни акценти:
- Необходимост от яснота за ролята на фондовете в новата архитектура
Комитетът препоръчва да бъде по-ясно определена ролята на ЕФРР и на Кохезионния фонд в рамките на Фонда за националните и регионалните партньорства (ФНРП) не само чрез общи и специфични цели, но и чрез конкретно разглеждане на този въпрос в регламента. ЕИСК настоява регламентът да бъде допълнен, включително чрез приложение с конкретни насоки как двата фонда да бъдат ефективно интегрирани в ФНРП. В същото време Комитетът подчертава, че новите договорености и механизми не трябва да водят до отслабване на значението и мисията на ЕФРР и КФ – особено по отношение на подкрепата за изоставащи региони и трансформацията на промишлените райони.
- Interreg: стабилност, иновации и необходимост от бързи правила
ЕИСК подкрепя тематичния фокус и съдържанието на бъдещата програма Interreg, както и предвидените синергии с програмата „Глобална Европа“ в предложените конкретни случаи. Като цяло ЕИСК изразява съгласие с новаторския подход на предложението по отношение на бъдещето на създадената програма Interreg, по-специално по отношение на приемането на структурата за изпълнение на равнището на отделните глави в плана Interreg. Все пак Комитетът предупреждава, че липсата на достатъчно детайли в проекта на регламент може да доведе до затруднения в постигането на споразумения между трансграничните партньори. Затова ЕИСК препоръчва актовете за прилагане да бъдат приети веднага след регламента, за да се осигури правна сигурност.
- По-голяма съгласуваност между държавите членки
ЕИСК препоръчва да се гарантира, че тълкуването и прилагането на новите правила във всички държави членки ще бъде съпоставимо, за да се избегнат значителни различия, които могат да затруднят сътрудничеството и изпълнението. Комитетът също така подкрепя опростяването на процедурите и административните процеси с цел по-ефективно използване на фондовете.
- Подкрепа за устойчиво градско развитие и зеления преход
ЕИСК оценява високо, че регламентът за ЕФРР и КФ предвижда подкрепа за устойчиво градско развитие и интегрирани градски и териториални стратегии. Тези стратегии трябва да бъдат насочени към околната среда, енергията и климата, справедливия преход към чиста и климатично неутрална икономика, достъпното жилищно настаняване, борбата с бедността, опазването на културното наследство и насърчаване на дигиталните иновации и енергийната ефективност.
Пленарната сесия се проведе в периода 3-4 декември 2025 г., като в началото на нейното откриване бе представен аудиовизуален материал за историята и същността на Европейския икономически и социален комитет.
Представителят на БТПП в ЕИСК, д-р Моника Панайотова, сподели за читателите на Инфобизнес: “Участието на най-старата българска работодателска организация в ЕИСК дава възможност на нейните членове и всички свързани с живота и развитието на БТПП да имат достъп до информация и да участват в процесите на европейско законотворчество, т.к oт своето създаване през 1957 г. - Европейският икономически и социален комитет е двигател на европейската демокрация и защитник на социалния диалог – мястото на организираното гражданско общество в ЕС, където гласът на гражданите, синдикатите и бизнеса намира отражение в европейското законодателство и оформя бъдещето на Европа”.