Министерството на финансите публикува Пролетната макроикономическа прогноза на сайта на ведомството.
През прогнозния период се очаква външната среда да остане относително нестабилна, с умерено подобрение на външното търсене, основно по линия на ускорение на темпа на икономически растеж в ЕС.
През 2024 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България достигна 2.8%. През 2025 г. се очаква растежът на икономиката да се ускори до 3% подкрепен от публичните разходи, а през 2026 г. намалението на публичните инвестиции ще доведе до забавяне на растежа на БВП до 2.5%. В последствие в периода 2027–2028 г. се очаква икономически растеж в рамките на 2.4– 2.2% като забавянето в синхрон с динамиката на външната среда.
През 2024 г. българската икономика регистрира ръст на заетостта от 1.1%, който бе повлиян най-вече от увеличаването на броя на заетите в услугите и строителството. Прогнозата за следващите години е заетостта да продължи да нараства, макар и със забавени темпове. Коефициентът на безработица се очаква да претърпи минимални промени въпреки прогнозираното нарастване на заетостта. За 2025 г. се очаква стойността на показателя да намалее до 4.1% (от 4.2% през 2024 г.), а към края на прогнозния период (2028 г.) да намалее минимално до 4.0%.
Номиналният ръст на компенсацията на един нает достигна 10.4% през 2024 г. и бе по-нисък от очакваното в есенната прогноза. През 2025 г. темпът на растеж на показателя в номинално изражение е оценен на 8.7%, а през 2026 г. на 4.3%.
Средногодишната инфлация през 2024 г. според ХИПЦ беше 2.6%. Очакваме ускорение на средногодишната инфлация през 2025 г. до 3.6%. Най-голям принос ще имат цените на услугите, следвани от храните. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос предвид очаквания спад на международните цени на суровия петрол. През 2026 г. очакваме средногодишната инфлация да се свие до 2.2%.
През прогнозния период се очаква запазване на устойчива външна позиция на страната, въпреки известно увеличение на дефицита по текущата сметка, в условия на стабилно вътрешно търсене и ограничено външно. Балансът ще зависи и от отчитането на вноса на военна техника, което ще доведе до по-съществено нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс през 2025 и 2027 г., и стойности от около 3.4% от БВП средно за прогнозния период.
Вземанията от частния сектор нараснаха с 14.5% в края на 2024 г. Ускорението се дължеше основно на кредитите за домакинства. През 2025 г. нарастването на вземанията от частния сектор се оценяват на 14.1%. Динамиката на цените на жилищата и благоприятните условия по жилищните кредити ще продължат да подкрепят техния ръст, който ще остане относително висок. През 2026 г. забавянето на вземанията от частния сектор ще продължи до 11.9%.
Запазват се рисковете пред прогнозата по линия на влошената геополитическа обстановка, с възможни отрицателни ефекти от несигурността и разрастване на протекционистките политики върху международната търговия. Продължаващите военни конфликти запазват риска от ограничаване на предлагането на дадени суровини с потенциални ефекти върху международните цени и/или глобалните вериги за доставки.
В допълнение към основния сценарий е разгледан и алтернативен вариант на развитие на външната среда. Новата администрация на САЩ предприе политика на повишаване на митата при вноса на стоки. Доколкото САЩ не е сред основните търговски партньори на България, много по-голямо значение за страната ни ще има ефектът от митата върху общата икономическа активност в ЕС. Растежът на реалния БВП при алтернативния сценарий е по-нисък спрямо базовия сценарий през целия прогнозен период.