Пролетната макроикономическа прогноза за периода 2026-2029 г., изготвена от Министерството на финансите, е публикувана.
Ситуацията в Близкия изток и блокирането на ключовия за международната търговия Ормузки проток ще се отрази на икономиката на България, показват данните в документа.
Конкретните параметри на основните макроикономически индикатори зависят от допускането за продължителността на конфликта, вкл. от отражението върху икономиката на ЕС, който е основен търговски партньор на България.
Министерството повиши очакванията си за инфлацията и намали тези за ръста на икономиката заради последиците от войната в Иран. Ведомството предвиждат 4.3% увеличение на средногодишната инфлация и 5.2% годишно нарастване на потребителските цени към края на 2026 г. Реалният растеж на БВП ще се забави до 2.6% при очаквани досега 2.7%. За следващата година прогнозата е за 2.5% ръст на икономиката, който да се запази в сходни граници от 2.5-2.6% и през 2028-2029 г.
В допълнение към основния сценарий Министерството на финансите е разгледало и алтернативен вариант на развитие на външната среда. Прието е, че затрудненията в международната търговия, произтичащи от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на 2026 г. Направена e симулация с по-високи цени на суровия петрол сорт „Брент“ и на природен газ за Европа в сравнение с базовия сценарий. Резултатите показват, че през 2026 г. инфлацията в България ще е по-висока с 1 процентен пункт, а реалният растеж на БВП ще бъде по-нисък с 0,2 пр.п. спрямо тези в базовия сценарий.
Документът можете да видите тук.