Икономиката е в силна позиция на прага на приемането на еврото, без значими макроикономически дисбаланси, ако изключим високите нива на неравенства в доходите и делът на хората изложени на риск от бедност и социално изключване. Този се посочва в тримесечния макроикономически обзор на УниКредит Булбанк с автори главният икономист Кристофор Павлов и старшият икономист Елена Костадинова.
Перспективата пред растежът на БВП остава благоприятна на фона на силното вътрешно търсене, което продължава да получава подкрепа от бързото нарастване на доходите и кредита за българските домакинства. Основният сценарий в анализа предвижда инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през оставащите месеци на тази и по-нататък в хода на следващата година. Принос за това ще има разгръщането на разяснителната кампания на правителството във връзка с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., която би следвало да способства за успокояване на инфлационните очаквания, както и регулаторните мерки имащи за цел намаляване на опитите за спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите от страна на недобросъвестни търговци.
Основен риск за положителния сценарий, посочен от банката, остава политическата стабилност. Колапс на правителството и нови избори в края на тази или началото на следващата година ще подкопаят усилията на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, включително успешното адресиране на обществените опасения, че ако не се предприемат енергични мерки срещу спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с покачване на инфлацията.
Основният сценарий на УниКредит Булбанк предвижда ръст на БВП от 3.0% през 2026 г. Вътрешното търсене, и по-специално частното потребление, ще продължи да бъде основен двигател на растежът. Въпреки това очакванията са за забавяне на темповете на нарастване на частното потребление. Очаква се ръстът на заплатите да се забави, предвид очертаващите се усилия за консолидиране на фискалната позиция, които ще включват и забавяне в ръста на заплатите в публичния сектор. Освен това, затягане на мерките насочени към кредитополучателите, в края на тази или началото на следващата година, е част от основния сценарий. Това е в основата на прогнозираното от банката забавяне в ръста на кредита за домакинствата до 12.8% годишно през 2026 г. и по нататък до 11.7% през 2027 г.
Годишната инфлация, изчислена по националната методология, достигна 4,4% през юни, и това е най-високата стойност наблюдавана от месец декември 2023 г. Според икономистите увеличението на ценовия натиск се движи от няколко фактора. Политическа нестабилност от последните няколко години принуди регулаторите да се въздържат от пълно пренасяне на по-високите разходи за суровини, материали и заплати в по-високи административно регулирани цени. Едва след формирането на редовно проевропейско правителство през януари, което се ползва с комфортно парламентарно мнозинство, административно регулираните цени започнаха да наваксват изоставането, натрупано във годините на политическа нестабилност.
Затегнатия пазар на труда и бързото нарастване на кредита за домакинствата също имат роля за увеличаване на агрегираното търсене и вдигането на цените.
Фактор за увеличаване на инфлационните очаквания е и значителният ръст в цените на жилищата, който достигна 15,1% годишно през първото тримесечие на 2025 г., и е вторият най-висок в ЕС 27.
Прогнозата е инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през втората половина на тази и по-нататък в хода на следващата година, прогнозират в УниКредит Булбанк. Принос за това ще има очакваната добра селскостопанска реколта през тази година, разгръщането на разяснителната кампания за еврото и намаляването на случаите на спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите.
Пълният текст на тримесечния макроикономически обзор на българската икономика, публикуван на 25 юли 2025 г., е достъпен тук