Външната търговия на Португалия и позиция на португалския бизнес относно споразумението ЕС - Меркосур

СТИВ - Лисабон

Външнотърговски стокообмен на Португалия през 2025 г.

По първоначални данни на Националния статистически институт на Португалия, през 2025 г. износът на стоки от страната възлиза на 79,3 млрд. евро, което представлява годишен ръст от 0,5% (+417 млн. евро), при увеличение от 2% през 2024 г. Вносът отчита по-съществено нарастване – почти 4% на годишна база (+4,2 млрд. евро), достигайки 111,4 млрд. евро (при 2% ръст през предходната година).

В резултат на по-бързото увеличение на вноса спрямо износа, дефицитът по търговския баланс нараства с 3,8 млрд. евро и достига 32,1 млрд. евро. Коефициентът на покритие на вноса с износ спада до 71,2%.

По отношение на географската структура на износа, Германия е пазарът, допринесъл в най-голяма степен за увеличението през 2025 г., като остава втората по значение експортна дестинация след Испания с дял от 13,9%. Износът за Германия нараства с 14,5% (+1,402 млрд. евро), основно по линия на промишлени доставки, в значителна степен свързани с транзакции без прехвърляне на собственост. Испания, Германия и Франция продължават да бъдат основните външни клиенти на страната, като заедно формират 51,9% от общия износ.

САЩ запазват позицията си на водеща експортна дестинация извън ЕС (четвърта в общата класация) с дял от 5,8%, но при отчетен спад на износа от 13,4% (-715 млн. евро) спрямо 2024 г. Намалението се дължи основно на свиване на продажбите на горива и смазочни материали, включително вследствие на временното спиране на рафинерията в Синеш за ремонтни дейности през последните месеци на годината. Спадът се реализира в контекст на засилена несигурност в международната търговия, включително във връзка с въведена еднократна 15% такса върху продажбите на европейски стоки.

По продуктова структура, промишлените доставки заемат водещ дял в износа през 2025 г. – 33% (26,2 млрд. евро), следвани от транспортните средства – 17,4% (13,8 млрд. евро) и потребителските стоки – 17,2% (13,6 млрд. евро).

По отношение на вноса, Испания остава основният доставчик на стоки за Португалия с дял от 32,9% и годишен ръст от 3,9% (+1,4 млрд. евро), като увеличение се наблюдава в почти всички продуктови категории, най-вече при потребителските стоки. Подобно на износа, Испания, Германия и Франция са и водещите търговски партньори при вноса, като заедно формират 52% от общия обем.

НСИ уточнява, че публикуваните данни са предварителни и подлежат на евентуално преразглеждане през следващите месеци поради настъпили промени в системите за митническо деклариране, което налага известна предпазливост при тълкуването на стойностите.

Позиции на португалските браншови организации и икономически сектори във връзка с търговското споразумение между Европейския съюз и Меркосур

Подписването на търговското споразумение между Европейския съюз и Меркосур на 17 януари в Асунсион беше посрещнато с като цяло положителна оценка от редица сектори на португалската икономика, ангажирани с пазарите в Южна Америка.

Общият търговски обмен между Португалия и страните от Меркосур възлиза на приблизително 8,5 млрд. евро, като Бразилия е основният търговски партньор и водеща експортна дестинация. По данни на Националния статистически институт на Португалия, за периода януари–ноември 2025 г. износът за Бразилия възлиза на 981 млн. евро, което представлява умерен спад в сравнение със същия период на предходната година. През 2024 г. Бразилия заема 11-о място сред експортните дестинации на Португалия и формира над 90 % от износа за Меркосур, докато останалите страни от блока имат ограничен относителен дял.

Асоциацията на португалския бизнес (AEP), чрез своя председател Луиш Мигел Рибейро, оценява споразумението като възможност за намаляване на зависимостта от пазари като САЩ и Китай и счита, че очакваните ползи надвишават потенциалните рискове за португалската икономика. От AEP подчертават значението на географската, културната и езиковата близост с държавите от Меркосур, както и ролята на споразумението за насърчаване на устойчив дългосрочен икономически растеж чрез засилване и диверсификация на износа.

ViniPortugal, представлявана от своя президент Фредерико Фалкао, оценява споразумението като благоприятно за винения сектор, основно поради перспективата за поетапно намаляване на митническите тарифи и разширяване на потребителската база на бразилския пазар. Организацията отбелязва, че през периода януари–ноември 2025 г. износът на португалско вино за Бразилия възлиза на 80 млн. евро, като същевременно подчертава, че ефектът от споразумението ще бъде постепенен и ще зависи от окончателните параметри и срокове на неговото прилагане.

По отношение на сектора на зехтина, Casa do Azeite, чрез своя генерален секретар Мариана Матош, отчита, че макар споразумението да създава благоприятна рамка, непосредственото му въздействие се очаква да бъде ограничено. Това се обяснява с факта, че митата върху екстра върджин зехтина за бразилския пазар вече бяха временно премахнати, както и с минималния износ към останалите страни от Меркосур.

Секторите на металомеханиката и металургията, които заемат централна роля в износа на Португалия, разглеждат споразумението като явно благоприятно. Бразилия заема 13-о място сред водещите експортни дестинации за сектора и по данни на браншовата асоциация AIMMAP, през първите десет месеца на 2025 г. износът към страната е нараснал с 14 %, достигайки стойност от 277 млн. евро, като и тук останалите пазари от Меркосур имат ограничен дял.

Конфедерацията на земеделските производители в Португалия (CAP), представлявана от генералния секретар Луиш Мира, подчертава възможностите за португалските производители на вино, зехтин, плодове и сирена, но определя като „потенциално чувствителни“ продукти говеждото, свинското и птичето месо, както и ориза и меда.

В този контекст Португалската асоциация на месопреработвателите (APIC), чрез изпълнителния си директор Граса Мариано, изразява опасения относно риска от нарастване на вноса на по-нискобюджетни продукти и възможен натиск върху устойчивостта на националния сектор, създавайки условия за нелоялна конкуренция.

Сходна позиция заемат и от сектора на ориза, където браншовата организация Casa do Arroz акцентира върху различията в регулаторните изисквания между ЕС и трети страни, предоставящи конкурентни предимства на производителите извън Съюза.

Националната конфедерация на селскостопанските кооперативи и земеделския кредит (Confragi) изразява умерена позиция, като подчертава, че правителствените оценки на ефектите от споразумението следва да бъдат направени с необходимата предпазливост, като набляга на необходимостта от строг и ефективен контрол върху прилагането на договорените правила с цел гарантиране на равнопоставени условия за конкуренция.

В заключение, позициите на португалските браншови организации очертават преобладаващо умерено положителна оценка за търговското споразумение между ЕС и Меркосур, съчетана с ясно изразени резерви от страна на чувствителни земеделски сектори и с подчертан акцент върху необходимостта от балансирано и контролирано прилагане на договореностите.