Брой 55 (2310), 22-03-2021
Ежедневен бюлетин
ISSN 1314-5320

Валутни курсове

АНАЛИЗИ, ПРОУЧВАНИЯ

Заетостта през 2020 г. и влиянието на ограниченията

Кризисната 2020 г. постави пазара на труда под сериозно напрежение, а седмиците след въвеждането на ограничителните мерки доведоха до рекорден брой регистрации на  нови безработни в бюрата по труда. Досега именно динамиката на безработицата беше основният индикатор, чрез който мерехме удара върху пазара на труда, но публикуването на годишните данни от Наблюдението на работната сила позволяват и поглед през призмата на заетостта.

Графика 1: Коефициенти на заетост и динамика на заетостта на населението на 15 и повече години по области

Източник: НСИ, собствени изчисления

Спираме се по-подробно първо на заетостта на населението на 15 и повече години, тъй като обхваща всички работещи и съответно пълната загуба на работни места. Между 2019 и 2020 година  заетостта в тази възрастова група се свива с 111,4 хиляди души до 3,12 милиона заети в цялата икономика; в относително измерение коефициентът на заетост спада с 1,5 пр.п. до 52,7%. В общи линии, годишната динамика на заетостта отразява ръста на безработицата в пролетните месеци на 2020 г., периодът на най-сериозни ограничения и несигурност, когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна с над 100 хиляди души.

На регионално равнище, най-сериозен удар понасят областите, чиято икономика зависи най-много от туризма. Спадът на заетостта в Бургас е с 4 пр.п. в рамките на годината, в Добрич - 3,4 пр.п., в Благоевград – 3,3 пр.п. В този контекст интересен случай е Варна, която успява дори да увеличи броя на заетите през кризисната година. Причината за това най-вероятно е от една страна по-диверсифицираната местна икономика, която освен туризъм разчита както и на много други услуги, така и на силна преработваща промишленост, а от друга – насочването на български и румънски туристи към Северното Черноморие след ограниченията за посещение в популярните Турция и Гърция. В абсолютно изражение водещите икономически центрове губят най-много заетост – спадът в столицата е с почти 30 хиляди заети, в Бургас – 14 хиляди, в Пловдив –  9,9 хиляди. Тук на преден план излиза Благоевград, където заетите са намалели с 10,1 хиляди души, но по-слабата икономическа динамика от последните години насочва и към по-бавно възстановяване на пазара на труда след кризата.

Графика 2: Динамика в броя на заетите между 2019 и 2020 г. по икономически дейности

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

Очаквано, предвид характера на кризата и ограниченията, сред икономическите дейности най-тежкият удар е понесен от туристическия сектор – в него загубената заетост в рамките на годината е над 37 хиляди души, или 20% от всички заети в тази дейност през 2019 г. Въпреки относително бързото възстановяване на преработващата промишленост, в рамките на годината предприятията свиват заетостта  с почти 30 хиляди души. Доколкото това е отрасълът с най-много заети в страната, в относително изражение спадът не е толкова чувствителен. Прави впечатление и значителното свиване на заетостта при административните и спомагателни дейности – с почти 15% - което също най-вероятно е свързано с рязкото прекъсване на туристическите потоци и свитото търсене на свързаните с тях услуги. На този фон редица дейности успяват дори да създават нова заетост, или поне да запазват пред кризисните си равнища.

На този етап данните за свиването на заетостта дават повод за умерен оптимизъм за следкризисния период. Големите спадове в броя на заетите са концентрирани най-вече в отраслите, пряко засегнати от ограничителните мерки, въведени както в България, така и в чужбина. Съдейки по  динамиката в рамките на годината, възстановяването на заетостта зависи най-вече от два фактора – връщането на международните туристически потоци (свързано най-вече с масовата ваксинация) и повишаването на външното търсене на българското индустриално производство. Едновременно с това, цифровият сектор – с необходимото уточнение, че влиянието му е ограничено почти изключително в столицата – остава почти незасегнат.

НОВИНИ ОТ БТПП
Насърчаване на търговско-икономическите отношения между България и Аржентина
Дискусия с участието на предприемачески сдружения от провинция Буенос Айрес Още
Покана за виртуална бизнес среща България – Пакистан
31 март 2021 г. от 12.00 часа Още
НОВИНИ ОТ РЕГИОНАЛНИ ПАЛАТИ
Ямболската търговско-промишлена палата проведе второ международно събитие по проект „Trip“ в Сулоглу-Одрин, Турция
ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ
Уебинар на тема „Как да подготвим успешно проектно предложение по „Хоризонт Европа“
Излъчване на живо, 24 март 2021 година, от 11.00 до 17.15 часа Още
ОФЕРТИ/ТЪРГОВЕ
Фирми от Турция търсят нови партньори в България
ТРУД И РАБОТНА ЗАПЛАТА
През четвъртото тримесечие на 2020 г. разходите на работодателите за един отработен час нарастват с 10%
Спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година Още
АНАЛИЗИ, ПРОУЧВАНИЯ
Заетостта през 2020 г. и влиянието на ограниченията
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика Още
СТАНДАРТИЗАЦИЯ, СЕРТИФИКАЦИЯ
ISO 22000:2018 Системи за управление на безопасността на хранителни продукти. Практическо ръководство
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
SEO за начинаещи – интензивен онлайн курс
Интензивно обучение през месец април, 4 поредни съботи, по 2 часа Още
Виртуално изложение „Медицински изделия, хирургично и лабораторно оборудване, здравна инфраструктура и консумативи“, 25-31 март 2021 г.
Експозиция на индийски производители и износители Още