Д-р Борил Ташев, дм, председател на Българска асоциация - Труд, Здраве и Безопасност (БАТЗБ), представител на българските работодатели в EU-OSHA, участва в заседания на Управителния съвет на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), на 2 и 3 декември в Билбао, Испания.
Първите два дни на заседанията бяха посветени на ключови теми, свързани с влиянието на дигитализацията върху безопасността и здравето при работа, както и на стратегическите предизвикателства пред държавите членки в областта на трудовата превенция. Представени бяха резултатите от мащабната европейска кампания за дигитализация и безопасност, в рамките на която бяха организирани над 900 събития и бяха достигнати повече от 40 000 участници. Дискусиите показаха ясна тенденция: цифровите технологии водят до ускоряване на работния темп, повишена изолация, по-голямо натоварване и размиване между работно и лично време. Много предприятия вече включват дистанционната работа и използването на дигитални инструменти в оценките на риска, което се оценява като положителна стъпка за превенция.
В рамките на заседанията бяха представени резултати от изследвания в строителството и земеделието, включително анализ на над 30 реални казуса в различни държави. Подчертана бе ролята на отношенията между купувачи и доставчици, договорната прозрачност, както и значението на координацията в рамките на веригите на доставки. В земеделието беше отчетено сериозно подценяване на трудовите инциденти и липса на качествени данни за мигрантски труд, което поставя въпроси за ефективността на контрол и регулации. Държавите също представиха нови форми на инспекционни практики – от цифрови платформи за риск-таргетиране до съвместно прилагане на закона с други институции.
Политическата част от дискусиите постави важен въпрос: как ЕС ще балансира между намаляване на административната тежест за бизнеса и необходимостта от по-висока степен на защита на работещите. Социалните партньори изразиха загриженост, че прекомерното опростяване може да отслаби трудовите стандарти, особено по отношение на психични и социални рискове, климатични фактори и платформени модели на труд.
В заключение, заседанията очертаха ясна необходимост от нови регулаторни и практически решения в областта на психичното здраве, дигитализацията, климатичните рискове и равнопоставеността при защита на всички категории работещи. Очаква се следващата паневропейска кампания да бъде насочена към психичното здраве и превенцията на психосоциални рискове, което ще постави акцент върху открит диалог, организационна култура и ранно разпознаване на признаци на стрес или претоварване.