ИСС прие окончателно становище на тема „Европейският план за действие за въвеждане на Европейския стълб за социалните права“



Становището на ИСС на тема „Европейският план за действие за въвеждане на Европейския стълб за социалните права“ е разработено по собствена инициатива и отразява основните препоръки на Съвета към българските институции.

Планът за действие на Европейската комиия (ЕК) има за цел до 2030 да се постигне най-малко 78% от хората на възраст между 20 и 64 години да работят, всяка година най-малко 60% от всички хора в трудоспособна възраст да участват в обучение, броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, да намалее с поне 15 милиона души.

ИСС оценява значимостта на Плана за действие на ЕК за Европейския стълб за социалните права (ЕССП) и възможността да се развият три важни области – заетост, умения и социална защита,  които придобиха нови измерения следствие на пандемията Ковид 19.

Съветът отбелязва, че документът се фокусира върху ограничен брой цели и счита за необходимо в националните планове за ЕССП на държавите членки да има повече конкретика, да се работи в сътрудничество и със социалните партньори и гражданските организации. Съвместно с тях да формулират определени национални цели, задачи, критерии за напредък по 20-те принципа на ЕССП, както и междинни такива до 2025 г. Това следва да се извърши в съответствие със специфичните национални приоритети и ангажименти по Националната програма за реформи, Националния план за възстановяване и устойчивост  и по линия на Европейския семестър.

Демографската тенденция за България сочи, че дори спад от 210 хил. души, спрямо предкризисната 2019 г. ще позволи в 2030 г. България да реализира Кз от 78%, а при запазване броя на заетите от 2020 г. (3014,7хил.) националната ни цел следва да бъде значително по-амбициозна – 80-81%. ИСС счита, че тази особеност следва да бъде отчетена при разработването на мерките и политиките в националния план, като отбелязва, че същевременно  пазарът на труда ще продължи да изпитва остър недостиг на работна сила, което е най-рисковият фактор пред ускореното възстановяване и постигането на качествено нов растеж. ИСС счита, че мерките и политиките за постигане целта за подобряване коефициента на заетост на населението и намаляване  на безработицата  националният план по ЕССП следва да акцентира  върху разкриването на нови работни места, с оглед потребностите на пазара, на паралелно разработване и прилагане на критерии за оценка качеството  на заетостта.

ИСС определя втората цел на Европейския план за доста амбициозна и вероятно изпълнима на ниво ЕС, включително и двата допълнителни индикатора – най-малко 80% от населението 16-74 г. с базови дигитални умения и намаляване дела на ранно-напускащите училище. ИСС намира, че данните по целевия сценарий за ЕС сочат, че при удвояване на досегашния темп на нарастване стойността на индикатора, през 2030 г. целта може да бъде реализирана, но за България данните са песимистични и добре да се заложат реални и постижими стойности.

ИСС приема, че повишаване на образованието, квалификацията и на заетостта играят важна роля в битката за намаляване на бедността, но няма автоматизъм в тази зависимост. Самият статистически показател, който се залага за равнище на бедност, е в много силна корелация с неравномерността в доходите и е ясно, че силната диференциация води до високи нива на монетарна бедност и обратно, слабата диференциация - до ниски нива на бедност. При това, тук не играе роля равнището на икономическо развитие – в двете групи попадат както силни, така и по-слаби икономики. В тази връзка ИСС изразява опасения, че България може да се окаже един парадокс и в европейската надпревара да се окаже в челни позиции. Дори при запазване на настоящото високо равнище на монетарна бедност – 22,6% чистият ефект от намаляване броя на населението към 2030 г. ще бъде намаляване на бедните българи с 93 717 души. ИСС обръща внимание, че само с мерки за повишаване на доходите не може да бъде постигната дори чисто статистически. Ето защо следва да се акцентира на мерки в сферата на данъчното облагане и преразпределението.