На заседание, проведено вчера, 6 октомври, Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., внесен от министъра на труда и социалната политика.
Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за ръста на минималната работна заплата за 2026 г.
Д-р Васил Тодоров, заместник-председател на БТПП, отбеляза, че реално с разпоредбите на сега действащия чл.244 от КТ, процесът по определяне на минималната работна заплата е изваден от т.нар. социален диалог. Начинът на дефиниране на МРЗ в сегашната нормативна уредба поражда проблеми, които са комплексни – от нарушени норми на международни актове до заменяне на социалния диалог с автоматизъм, който няма как да отчете икономическия цикъл и прогнозите за основните макроикономически показатели и пазара на труда.
Васил Тодоров обърна внимание на оценката на въздействието на ПМС, в която се посочва, че ще бъдат засегнати около 600 хил. работещи на МРЗ. Реално обаче във всяка една организация при определяне на възнагражденията се спазва т.нар. паритет между различните нива и ръст на най-ниското ниво ще се отрази на всички възнаграждения във всяка организация. И тези разходи ще бъдат включени в цените на произвежданите стоки и услуги, което допълнително ще увеличи инфлацията, както и ще рефлектира и върху разширяване на сивия сектор.
Заместник-председателят на БТПП отбеляза виждането на Палатата, многократно защитавано в предишни становища, че икономическият ръст е инструментът, който може да позволи адекватно увеличаване на равнището на заплащане на труда и да повиши благосъстоянието на българските граждани, релевантно с това на българските фирми, както и да повиши тяхната конкурентоспособност в световен мащаб.
Всички мотиви и аргументи на БТПП да не подкрепи предложението за 1213 лв. МРЗ за страната от 1 януари 2026 г. - в становището тук
На заседанието НСТС обсъди и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 51-554-01-164, внесен от Деница Сачева и група народни представители. С предлаганите промени се разширяват трудовите права, като се създават нови възможности за гъвкави форми на заетост за работник или служител, който е родител (осиновител) на дете – ученик до 12-годишна възраст и полага грижи за него по време на лятната ваканция.
БТПП принципно би подкрепила подобно предложение за промяна на чл.167б, доколкото с тази промяна се разширява приложното поле и на сега действащите разпоредби за родители на деца до 8-годишна възраст и като част от възможността за постигане на синхрон с Директива на ЕС 2019/1158, относно равновесието между професионален и личен живот. Същевременно подкрепата на Палатата е обвързана и с дадената възможност на работодатели при постъпило такова искане от служител да може да се отклони молбата в зависимост от преценката му за прилагане на такава дистанционна работа в зависимост от дейността, сектор, производствения процес и доколко е приложимо в дадената организация, като се съобрази и възможността да не се нарушават процесите и резултатността от дейността.
Становището на Палатата тук