Защо ЕС иска да регулира онлайн платформите
Последните 20 години бяха белязани от съществени изменения на света онлайн. Появиха се нови компании, нови технологии, нови начини на работа, пазаруване, запазване на място за престой или поръчване на храна и транспорт.
Директивата за електронната търговия, която е в основата на единния цифров пазар в ЕС, е приета през 2000 г., когато платформи като Amazon, Google и Booking.com прохождаха, а Facebook, Airbnb и Instagram дори не съществуваха.
Европейското законодателство има да догонва развитието на онлайн технологиите и затова ЕС разработва нова правна рамка, наречена законодателен акт за цифровите услуги. Целта е да се зададат нови изисквания към участниците на онлайн пазара, за да се гарантира по-добра и по-безопасна цифрова среда за потребителите и компаниите в ЕС.
Значението на онлайн платформите
Появата на големи онлайн платформи е една от най-значимите промени в дигиталния свят през последните 20 години. Търсачките, социалните мрежи, онлайн магазините, магазините за приложения и уебсайтовете за сравняване на цени са неотменна част от съвременния живот.
Те носят редица ползи на потребителите, създават нов пазар на услуги и откриват нови възможности за компаниите и търговците. По данни на Европейската комисия един милион предприятия в ЕС продават стоки и услуги през онлайн платформи и повече от половината малки и средни предприятия, продаващи през тях, ги използват, за да достигнат клиенти в други държави.
Предизвикателства, свързани с онлайн платформите
Новите възможности пораждат и нови рискове. Потребителите в Европа са атакувани с оферти за нелегални стоки, дейности и съдържание. Малките фирми пък срещат трудности да навлязат на един пазар, доминиран от цифрови гиганти.
Свързването на фирми с потребители дава на големите платформи достъп до огромни количества данни и им позволява да налагат стандарти във важни области на дигиталната икономика. Европейският съюз иска да поеме инициативата, да създаде правила на европейско ниво и да зададе стандарти за останалата част от света.
Подходът на Парламента
Парламентарната комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите гласува в края на септември своята позиция относно основни аспекти на бъдещия законодателен акт за цифровите услуги:
- Депутатите искат в обхвата на законодателството да бъдат както европейските компании, така и външни компании, продаващи стоки и услуги на европейски потребители. Освен това актът трябва да обхваща не само онлайн платформите, а всички цифрови услуги.
- Потребителите трябва да са в безопасност при пазаруването онлайн точно така, както и при пазаруването в традиционен магазин. Това, което е незаконно за продажба на търговската улица, трябва да бъде незаконно и онлайн. Платформите трябва да засилят мерките срещу търговци, предлагащи фалшиви или опасни продукти.
- Платформите трябва да разработят мерки за опознаване на бизнес клиентите си, за да проверяват и да спират съмнителни компании, продаващи опасни продукти или разпространяващи дезинформация
- Потребителите трябва да бъдат информирани, ако дадена услуга използва технологии с изкуствен интелект, и те следва да имат контрол и право да се откажат от нея. Персонализираното рекламиране трябва да бъде регулирано по-добре.
- Законодателството трябва да улеснява навлизането на пазара на нови компании и да пречи на големите платформи да ограничават достъпа.
- Правилата трябва да включват ясни насоки относно борбата срещу нелегалното и вредното съдържание онлайн
Предстоящи стъпки
През януари Европейската комисия обяви, че планира да предложи законодателен акт за цифровите услуги през последното тримесечие на 2020 г, за да подготви Европа за цифровата ера.
Три парламентарни комисии (по вътрешен пазар, по правни въпроси и по граждански свободи) подготвиха доклади с препоръки за законодателния акт. Докладите ще бъдат разгледани и гласувани от Парламента по време на пленарното заседание на 19-22 октомври.
