Д-р Моника Панайотова, представител на БТПП в ЕИСК, участва в обсъждане на европейската перспектива на Западните Балкани

Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани и в частност напредъкът на Черна гора по пътя на нейното членство в ЕС е във фокуса на внимание през новия мандат на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) 2025-2030.

Както споделя в рамките на структурния диалог с Европейския парламент, ресорният комисар по разширяването Марта Кос “2025 г. беше успешна година за политиката на разширяване. Постигнахме повече напредък, отколкото през последните 15 години взети заедно. И продължаваме да надграждаме тези резултати и през 2026 г. В днешната геополитическа среда разширяването вече не е само завършек на европейския проект – то е гаранция за неговата устойчивост и сигурност. Затова е важно процесът на присъединяване да бъде едновременно амбициозен и стриктно основан на европейските правила и критерии. Именно от това зависи и доверието в ЕС като силен геополитически фактор”.

Седмица преди срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Тиват, Черна гора, която се проведе на 5 юни 2026г., Европейският икономически и социален комитет организира конференция във Виена, която отправи ясно послание, че гражданското общество е от ключово значение за изграждането на доверие – както между институциите и гражданите, така и между Европейския съюз и страните от региона.

По време на конференцията, която бе под надслов: „Доверието и партньорството – в основата на разширяването на ЕС“, председателят на ЕИСК, Сиймъс Боланд сподели, че според последните данни на Евробарометър 53% от гражданите на ЕС подкрепят по-нататъшното разширяване на Съюза, като подкрепата е особено висока сред младите хора. В същото време нагласите се различават значително в отделните държави членки. Въпреки че политическото ръководство на Австрия например последователно подкрепя разширяването на ЕС, едва 38% от австрийските граждани споделят тази позиция. Именно затова Виена бе избрана за домакин на конференцията – с цел да се повиши обществената информираност за ползите от разширяването на ЕС сред австрийската общественост. В своето изказване Сиймъс Боланд подчерта, че: „Разширяването на ЕС е геополитическа необходимост за една по-силна, по-сигурна и по-просперираща Европа, но не можем да приемаме подкрепата на гражданите – нито в ЕС, нито в Западните Балкани – за даденост“. По думите на председателя на ЕИСК гражданското общество трябва да бъде в центъра на този процес, като изгражда мостове между Европейския съюз и Западните Балкани и подпомага осъществяването на реформите и просперитета, които разширяването може да донесе.

По време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през изминалата седмица, на свой ред председателят на Европейския съвет Антонио Коща също подчерта, че „Западните Балкани са неразделна част от бъдещето на Европейския съюз. Тяхното присъединяване продължава да бъде наш приоритет и ключова геополитическа инвестиция“.

ЕС продължава да доближава партньорите от Западните Балкани до Съюза още в хода на процеса на разширяване чрез постепенна интеграция, основана на заслуги и конкретни резултати. В тази връзка Планът за растеж, стартиран през 2023 г., цели да ускори социално-икономическото сближаване с ЕС, да насърчи интеграцията в единния европейски пазар, да засили регионалното икономическо сътрудничество и да подкрепи реформите чрез инвестиции и финансиране в размер до 6 милиарда евро.

Положителна новина от срещата бе, че на 4 юни ЕС взе решение да започне преговори с партньорите от Западните Балкани за интегрирането им в зоната „роуминг като у дома“. Това би позволило на гражданите да се обаждат, да изпращат текстови съобщения и да използват мобилни данни докато пътуват в чужбина, без да плащат допълнителни такси за роуминг, при същите условия като у дома. Тази идея беше лансирана за първи път от българското гражданско общество и намери място в приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Именно тогава България допринесе за приемането на Декларацията от София от 17 май 2018 г. – първият подобен политически документ за Западните Балкани след Декларацията от Солун от 2003 г.

Провеждането на срещата на върха в Черна гора е в унисон със стремежа на Подгорица да бъде 28 държава-членка на ЕС през 2028 година. Страната е водещ кандидат-член от региона на Западните Балкани, тъй като усилено напредва в преговорния процес, затваряйки повече от една трета от преговорните глави (14 от общо 33) и с изявена амбиция да затвори всички до края на 2026г. В тази връзка през април тази година, Европейската комисия съобщи за решението на държавите-членки да стартира работна група, която ще изготви договора за присъединяване на Черна гора към ЕС.

В контекста на водещата роля на ЕС като най-голям инвеститор, търговски партньор и донор в региона на Западните Балкани, България продължава активно да насърчава процеса на разширяване и регионалното сътрудничество. В тази връзка най-отдавна създадената и водеща работодателска организация в страната – БТПП чрез своя международен екип подпомага през годините своите партньори от страните от Западните Балкани със своята експертиза и опит, като насърчава икономическото сътрудничество, обмена на добри практики и подготовката им за по-тясна интеграция с единния европейски пазар.

Чрез своето участие в ресорната секция -"Външни отношения" (REX), в комисията за проследяване на напредъка в Западните Балкани и в Съвместната консултативна комисия за ЕС-Черна гора на ЕИСК, представителят на БТПП и университетски преподавател в УНСС, д-р Моника Панайотова взема активно участие, подчертавайки ключовата роля на гражданското общество и бизнес за европейската перспектива на Западните Балкани.

На заседанието на ресорната секция -"Външни отношения" в края на април 2026г., тя отбеляза, че е било привилегия да бъде част от групата, подготвила проучвателно становище на ЕИСК по искане на кипърското председателство на Съвета на ЕС за „Ролята на гражданското общество по отношение на подкрепата за реформите в рамките на плановете за растеж за Западните Балкани и Молдова, както и по отношение на пътя на Украйна към реформи“, чийто процес на подготовка е отразил ценностите, които Комитетът защитава, като е осигурил не само обсъждания, но и реално участие и активно изслушване на заинтересованите страни от региона. Според нея документът съдържа редица важни аспекти, но поставя акцент върху три основни послания.

На първо място, Панайотова подчерта значението на участието на гражданското общество. По думите ѝ реформите, свързани с европейското финансиране, могат да бъдат успешни само ако организациите на гражданското общество и социалните партньори са активно ангажирани на всички етапи – от тяхното разработване до изпълнението и мониторинга. Тя изтъкна, че тяхното участие не бива да се разглежда като формалност, а като ключов елемент за гарантиране на доверието и устойчивостта на реформите.

Като второ важно послание Панайотова открои необходимостта процесът на разширяване да продължи да се ръководи от принципа на напредък, основан на постигнатите резултати и заслуги. Tя предупреди, че ускоряването на процеса на разширяване на ЕС не трябва да бъде за сметка на качеството на трансформация в държавите кандидати за членство. По думите ѝ сроковете за изпълнение на реформите не бива да заобикалят обществените консултации, парламентарния контрол и социалния диалог, които са съществена част от демократичното вземане на решения. Тя посочи, че реформите рискуват да загубят своята легитимност, ако се осъществяват без достатъчен диалог и активното включване на заинтересованите страни.

В заключение Панайотова подчерта, че разширяването на Европейския съюз е геостратегически приоритет за стабилността и сигурността. В този контекст тя изтъкна значението на устойчивите и убедителни реформи, трайните добросъседски отношения и съобразяването с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС от страна на държавите-кандидати, като ключови предпоставки за укрепване на доверието, гарантиране на стабилността и формиране на последователен европейски подход към външните предизвикателства.

Темата бе предмет на разглеждане и по време на 605-та пленарна сесия на ЕИСК, за която ИнфоБизнес вече ви информира подробно.

В контекста на европейския път на Подгорица към Съюза, Съвместната консултативна комисия за ЕС-Черна гора на ЕИСК (JCC) проведе своята 22-ра среща на 26 април 2026г. На нея присъстваха представители на бизнеса, синдикатите и неправителствени организации от двете страни.

Особено положителен елемент беше и активното участие на двама министри от Черна гора – министъра по европейските въпроси и министъра на труда, заетостта и социалния диалог. Тяхната ангажираност потвърди значението на диалога с гражданското общество и социалните партньори.

Съвместната консултативна комисия (JCC) подчерта необходимостта от широк политически консенсус и от реално включване на организираното гражданско общество в процеса на присъединяване към ЕС, така че реформите да носят конкретни ползи за гражданите, работниците, работодателите и икономиката.

Делегат в нея бе и д-р Моника Панайотова, която бе един от говорителите за следващата Многогодишна финансова рамка след 2027г. и програмите „Глобална Европа“ и „Агора ЕС/AgoraEU“, които откриват нови възможности пред гражданските организации в ЕС и страните-кандидати.

Панайотова подчерта, че ЕС е най-големият търговски партньор, инвеститор и донор за Черна гора, като близо 43% от външната търговия на страната е с ЕС. Тя отбеляза още, че Черна гора получава над 135 млн. евро подкрепа по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA III), както и около 700 млн. евро инвестиции, мобилизирани чрез инициативата „Global Gateway“. В изказването си Панайотова акцентира върху предложението за новата Многогодишна финансова рамка на ЕС, която предвижда създаването на единен инструмент за външна дейност „Глобална Европа“ с бюджет от 200,3 млрд. евро, както и допълнителни 100 млрд. евро подкрепа за Украйна. Това представлява увеличение от около 75% спрямо настоящото финансиране. Тя сподели становището на ЕИСК, че новата структура ще даде по-голяма гъвкавост и възможност за по-бързи действия на ЕС, но е важно да се избегне прекомерната регионализация и да се запазят ясните стратегически цели на Съюза. Панайотова посочи още, че Европейският икономически и социален комитет разглежда „Global Gateway“ като основен инструмент за изграждането на по-силна многостранна/мултилатерална Европа чрез увеличаване на инвестициите в Целите за устойчиво развитие и изграждане на по-приобщаващи стратегически алианси.

Тя подчерта необходимостта политиката на разширяване да остане основана на заслуги и да продължи да поставя акцент върху демокрацията, върховенството на закона, основните права и трудовите стандарти, както и върху подкрепата за младежката заетост. Специално внимание бе обърнато и на програмите “AgoraEU” с бюджет от 8,58 млрд. евро и “Justice” с близо 800 млн. евро за периода 2028-2034 г., които имат за цел да укрепят демокрацията, гражданското общество, медийната свобода и достъпа до правосъдие в Европейския съюз. Новата програма AgoraEU съчетава в един инструмент досегашните програми „Творческа Европа“ и „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), като цели да засили подкрепата за културата, медиите, демокрацията и гражданското участие в ЕС.

Макар и двете програми да са насочени към укрепване на демокрацията и основните права, ЕИСК призовава за редица подобрения, които да повишат тяхната ефективност. Сред тях са по-силното признаване на гражданското общество като партньор в процеса на изработване на политики, възстановяването на оперативните грантове и възможността за финансиране до 100% от страна на ЕС за бенефициентите - мярка от особено значение за по-малките организации, които често разполагат с ограничено или политически затруднено национално финансиране. Комитетът също така обръща внимание на необходимостта от преодоляване на географските дисбаланси при разпределението на средствата между Източна и Западна Европа, подобряване на координацията между програмите и възстановяване на структурирания механизъм за граждански диалог, съществуващ по настоящата програма CERV.

Срещата в Подгорица потвърди силната подкрепа на ЕИСК за европейския път на Черна гора, като същевременно отправи ясно послание: финалният етап от процеса изисква ускорени действия, убедителни реформи и пълноценно участие на гражданското общество.

Като резултат от срещата бе приета Съвместна декларация, в която бяха разгледани въпроси, свързани със социалната политика, заетостта, европейските фондове, върховенството на закона, социалния диалог и състоянието на гражданското общество. Документът беше разпространен сред членовете Европейския парламент, които са част от Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Черна гора преди тяхното заседание в Страсбург.

Следващата среща и съвместна декларация ще бъдат през декември 2026г. в Брюксел, когато ще бъде отчетена степента на напредък в преговорния процес, най-вече по най-предизвикателния клъстер „Основни въпроси“ (Fundamentals), който е първият отворен и последен затворен тематичен пакет в преговорите за членство в Европейския съюз.

Междувременно предстои и друг важен момент, свързан с политиката на разширяване на ЕС и другия потенциален следващ 28-ми член, а именно Исландия, която се очаква да проведе референдум на 29 август 2026г. за възобновяване на преговорите на Рейкявик за членство в ЕС.

@EESC_REX; #EUMontenegro; #EESC_WB